Приказката за Дългоезичко е написана през далееееееечната 2006-та година. Сега, три деца по-късно, Зозо забавлява малчовците вкъщи с домашно приготвени приказки и щедро споделя щастливото преживяване с всички мами, татковци и дечица.
Пожелаваме ви приятно приказкочетене и много, много смях и усмивки! 🙂
Той се казва така,
защото езикът му е по-дълъг от цялата ръка.
А има и голяма уста,
за да прибира тоз език като в пещера.
Живее в хралупа
и разни ядки там си хрупа.
Даже изобщо не излиза –
домът му е станал като риза.
Защото има си той негов трик –
може да достига храната с дългия език.
Хапва ягоди, лешници, малинки,
гъби, кестени и боровинки.
Става той вече съвсем мързелив,
даже от ленивеца по-ленив.
Вече може и да се заклещи,
ще трябва да го вадят с клещи.
Излиза той от своята хралупа
само ако горският готвач е сготвил супа.
Или пък ако има някъде празненство
и то само ако се е събрало мнозинство.
Един ден Дългоезичко се облещи:
-О, тоя тумбак май се заклещи.
И тогава осъзна,
че не се прекалява с мързел и храна.
Подложиха Дългоезичко на диета.
Сънуваше нощем жълъдови кюфтета,
спаначени пюрета
и кайсиеви желета.
Мечтаеше си за варел със сироп,
искаше си стария живот,
но получаваше само лек компот.
Мина време, диетата подейства.
Дългоезичко обеща, че вече няма да бездейства.
Започна с езика си да прави и други неща,
а не да го ползва само за храна.
Играеше тенис даже,
без ракета да покаже.
Удряше топката с език,
а и за голфа не му трябваше стик.
Стана той красив и строен,
че ще си намери приятелка може да е спокоен.
И тръгна Дългоезичко към съседната гора,
да си търси там жена.
Оркестър Ежко Бежковци събраха,
на добър час му пожелаха.
Изпратиха го с кастанети,
барабани и тромпети.
Eто че вече пристигна
и за поздрав сам си намигна.
Намери си подслон за през нощта,
предстои му дълга разходка на сутринта.
Когато слънцето изгрява,
всеки в гората започва да се забавлява:
няколко игриви мишки
взели кожени каишки
и са си направили прашки,
да целят по лисичите опашки.
Жабите в реката
пляскат с крачката
и пръскат с вода
зайчетата на брега.
Кара кънки една мечка,
а Дългоезичко си подскача по пътечка
и вижда отпред
две вълчици на мотопед,
а зад тях
катерички вдигат прах.
Те скачат на въже
и издават гръмки смехове.
А въжето било опашка
и то на Дългоопашатката Наташка.
Дългоезичко и Дългоопашка заживяли щастливо.
Снимка на корицата: pixabay.com
