Големите усмивки Свободно време

Приказка за Дългоезичко

Приказка за Дългоезичко

Приказката за Дългоезичко е написана през далееееееечната 2006-та година. Сега, три деца по-късно, Зозо забавлява малчовците вкъщи с домашно приготвени приказки и щедро споделя щастливото преживяване с всички мами, татковци и дечица.

Пожелаваме ви приятно приказкочетене и много, много смях и усмивки! 🙂

 

Той се казва така,

защото езикът му е по-дълъг от цялата ръка.

А има и голяма уста,

за да прибира тоз език като в пещера.

Живее в хралупа

и разни ядки там си хрупа.

Даже изобщо не излиза –

домът му е станал като риза.

Защото има си той негов трик –

може да достига храната с дългия език.

Хапва ягоди, лешници, малинки,

гъби, кестени и боровинки.

Става той вече съвсем мързелив,

даже от ленивеца по-ленив.

Вече може и да се заклещи,

ще трябва да го вадят с клещи.

Излиза той от своята хралупа

само ако горският готвач е сготвил супа.

Или пък ако има някъде празненство

и то само ако се е събрало мнозинство.

Един ден Дългоезичко се облещи:

-О, тоя тумбак май се заклещи.

И тогава осъзна,

че не се прекалява с мързел и храна.

 

Подложиха Дългоезичко на диета.

Сънуваше нощем жълъдови кюфтета,

спаначени пюрета

и кайсиеви желета.

Мечтаеше си за варел със сироп,

искаше си стария живот,

но получаваше само лек компот.

Мина време, диетата подейства.

Дългоезичко обеща, че вече няма да бездейства.

Започна с езика си да прави и други неща,

а не да го ползва само за храна.

Играеше тенис даже,

без ракета да покаже.

Удряше топката с език,

а и за голфа не му трябваше стик.

Стана той красив и строен,

че ще си намери приятелка може да е спокоен.

И тръгна Дългоезичко към съседната гора,

да си търси там жена.

Оркестър Ежко Бежковци събраха,

на добър час му пожелаха.

Изпратиха го с кастанети,

барабани и тромпети.

 

Eто че вече пристигна

и за поздрав сам си намигна.

Намери си подслон за през нощта,

предстои му дълга разходка на сутринта.

Когато слънцето изгрява,

всеки в гората започва да се забавлява:

няколко игриви мишки

взели кожени каишки

и са си направили прашки,

да целят по лисичите опашки.

Жабите в реката

пляскат с крачката

и пръскат с вода

зайчетата на брега.

Кара кънки една мечка,

а Дългоезичко си подскача по пътечка

и вижда отпред

две вълчици на мотопед,

а зад тях

катерички вдигат прах.

Те скачат на въже

и издават гръмки смехове.

А въжето било опашка

и то на Дългоопашатката Наташка.

 

Дългоезичко и Дългоопашка заживяли щастливо.

 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Здравка Стефанова - Зозо

Здравка Стефанова - Зозо

Завършва с почести „Майкология за напреднали” и с много любов, търпение и чувство за хумор практикува специалността си. Може да бъде забелязана в компанията на трима млади кавалери – един на почти 3 години и двама на по 1 годинка. Обичат да посещават заедно градинки в града и да разпускат на места, където има топлички басейни. Силно се вълнуват от домашните вкусотии на мама, самостоятелните разходки (задължително в различни посоки) и иновациите в пакостите. Задължително се усмихват на всеки и с охота демонстрират новите си познания за света.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.