– Мама не работи, тя седи пред компютъра.
– Ще се омъжиш ли за мен? – пита 5 годишният Филип 4 годишната Марина. – Да, ако ти гониш – отговаря му тя.
– Мамо, всичко ми е ясно – първо са били динозаврите, после ти и съм се родила аз – тържествува 4 – 5 годишна госпожица в метрото.
– Хайде да се прибираме, късно е вече – майка дърпа от площадката малкия си син.
– Не. Късното е само измишльотина – противи се хлапето.
Знам си, че при разговорите с деца човек трябва да е нащрек. Всяка тяхна реплика съдържа смях, колкото поеме и истина, наточена като нож. Хлапетата говорят с такава наивност, невинност и убеденост за световния ред, семейните отношения, времето и всичко останало, че словесните им попадения могат да нанесат дълбоки рани на някой човечец с по-лабилна психика и по-ниско самочувствие.
Въпреки че съм добре подготвена за разговори с персони до 10 годишна възраст, те все успяват да ми докажат, че са непредвидими същества – мислиш си, че ще те черпят бонбон, те разтварят шепа под носа ти и отвътре се показва малка жабка, мишка или някое насекомо. Опасяваш се, че ще ти изхвърлят телефона в тенджерата, докато плачеш, а те ти носят шала си да се изтриеш, защото нямат носна кърпа.
– Слушай децата – повтарям си от време на време – по-умно нещо едва ли можеш да направиш.
И така, преди месец една приятелка съобщи, че ще се жени. Малко странен, прибързан брак ни се стори и нашият приятелски, кифленски кошер се разжужа, предвкусвайки необходимостта да спасява заблудена овчица от стадото. Излъчената делегация по евентуалното спасяване включваше:
• мен – Маргарита Огнянова, на 35 години, женена 0 пъти, щастливо съжителстваща от 4 години с чудесен мъж, който баба упорито нарича „момчето“ дори в негово присъствие;
• Нина – на 33 години, майка на две диви момчета, съжителстваща нормално с баща им от 10 години, женена 0 пъти, с 2 неуспешни опита да напусне партньора си в пристъп на ярост, липса на сън и наличие на прекалено много вино.
Снимка: pixabay.com
Подготвяме се ние за срещата с нашата неразумна приятелка, обсъждаме как точно да ѝ налеем акъл в главата и точно преди да тръгнем се оказва, че големият син на Нина трябва да дойде с нас. Няма как да се прибере в къщи, баща му не може да го вземе, наличната баба не е в София – въобще, присъствието му е неизбежно.
Събираме се трите кокони, сядаме на кафе и започваме да се подмазваме на осем годишния младеж. Даваме му таблет, на който да играе игри или да гледа филми, поръчваме му торта, топъл шоколад, кола – каквото си поиска. И тихичко започваме операция „Пъхам си носа, където не ми е работа“, т.е. да проверим наистина ли иска да се омъжи тази наша приятелка и защо, или нещо я принуждава, и ако я принуждава, можем ли да ѝ помогнем, а ако не можем да ѝ помогнем, със сигурност можем да ѝ съчувстваме. В някакъв момент явно сме се разгорещили прекалено в даването на доводи против прибързаните женитби, защото синът на Нина оставя таблета настрани и се намесва:
– Ти ще се жениш значи? – пита той кандидат-булката.
– Да, така съм решила – усмихва му се тя.
– А вие един за друг ли сте? – подхожда делово младият господин.
– Ами, не знам – понамества се тя на стола.
– Разбери дали сте един за друг и тогава се жени. Ето мама и татко изобщо не си подхождат. Те просто не са един за друг.
– А ти как разбра, че не са? – подпитвам го аз, докато майка му си разбърква твърде шумно кафето.
– Много се карат. Татко се сърди, че тя е сготвила сарми вместо спагети. Май не знае, че мама не обича спагети. И като спрат да се карат за това започват да се карат за някакви други неща и така по цяла вечер. Разбираш ли, те просто не са един за друг. Мъжът ти какво обича да яде?
– Мусака – отговаря му нашата приятелка.
– Е, ти само това можеш да готвиш – подхилва се Нина.
– Значи всичко е ясно – допълва синът ѝ.
В този момент трите го поглеждаме с почуда и уважение. Вярно е, всичко е ясно. Неговите майка и баща са позабравили кой какво обича и може би е време да оставят децата на баба им и да отидат на романтична кулинарна екскурзия с цел опресняване на любовния опит на двойката.
Аз е най-добре да се прибера у дома и да благодаря на момчето, че с готовност пробва всеки експеримент, който му сервирам.
А нашата кандидат-булка – тя засега няма нужда от спасяване и има всички шансове за успешен семеен живот, без значение дали любимото ядене на бъдещия ѝ съпруг наистина е мусака или просто знае, че тя само това умее да готви.
Слушайте децата и няма да сбъркате – казвам ви.
Снимка на корицата: pixabay.com
