Прилики и Разлики Семеен портрет

Детското парти – на война като на война

Детското парти

Откакто се помня, съм известен като парти пич. Купон нонстоп. Секс, наркотици и рокендрол. Осъмване през ден в някой клуб, купон, където да е. Знаете как е.

Не бях подготвен обаче за истината, когато за пръв път се сблъсках с купона на детските партита покрай сина си. А повярвайте ми, за тези близо 5 години, откакто синът ни се появи на бял свят, се находих на именни и рождени дни, кръщенета, прощъпулници, Баба Марта, Първа пролет, Лазаровден/Цветница, Великден, Гергьовден, 24 май, край на учебна година, начало на учебна година, Коледа, Нова година, после пак. Пропускам ли нещо? Купонът покрай сина ми също течеше нонстоп, но изобщо не приличаше на купоните, с които бях свикнал и закърмен още преди той да се появи.

Първо, неочаквано болезнено открих, когато вече бе твърде късно, че на детско парти алкохол не се сервира. Дори бира или да речем сайдер. Улових се, че с течение на времето, от безбройните плодови сокчета, тортички и сладкиши, които ни поднасяха на партитата, наред с децата, започват да ми излизат киселини и че трезвен по-трудно преглъщам цялата тази лудница там, отколкото ако бях ударил поне една-две бири за отпускане на нервната система.

Второ, ергенските ми гуляи ми се видяха като литийни шествия пред вакханалията, която вихреха по детските партита куп пощурели от кеф малчугани, особено – поне според мен – момиченцата. То не бяха игри, гоненици, падания, спречквания, сълзи и сополи, крясъци, кикот и смях, хвърчащи към носа ми топки и хвърчащи към окото ми остри части от посчупени, макар и чисто нови играчки. Не бяха заливания с портокалов сок на новите ми панталони, петна от флумастери по официалната ми тениска/риза, настъпени обувки, издърпани уши, издраскани бузи, оскубана коса. Принципът, уважаеми приятели и съседи, на детските партита е един и той гласи: „След нас и потоп!“

Трето, трудно е да избираш в продължение на години всевъзможни и безчет на брой подаръци за сина си или за другите деца, така че те да са винаги скъпи, огромни, различни и да не се повтарят с годините. Вярно, днес не е като при соца, когато имаше само един вид големи червени пластмасови самосвали, един вид кофичка с лопатка за ровене в пясъка, един вид саморазпадаща се тротинетка, един вид пластмасови индианци и каубойци от стрелбището на панаира, вездесъщото кубче на Рубик и един вид говореща кукла, която не говореше и не казваше „Мамо“. Трябваше да нарушиш закона или да си поне тираджия, моряк или партиен член, че да се докопаш до някоя количка „Мачбокс“ от Кореком. Днес обаче има ВСИЧКО. И всичко е СКЪПО!

Четвърто, на детските партита ЗАДЪЛЖИТЕЛНО има клоун. Клоунът, оказва се, е просто унил, нереализиран или просто безработен човек като всички нас, на който му се налага да се гримира, да се маскира и да се прави на маймуна пред децата за жълти стотинки /на Коледа той се дегизира като Дядо Коледа, пак по същите причини, понякога е облечен като пиле, за да рекламира на тротоара „Чикън Кинг“, понякога е огромна самоходна паста за зъби, крачеща из МОЛ-а/. Извън строго професионалните си задължения, както бързо установих, клоунът има язвително чувство за хумор, зяпа похотливо майките на партито и много му се пие, но не портокалов сок. Освен това от малък имам грозна фобия от клоуни, особено след като прочетох книгата, а после гледах и филма на Стивън Кинг с ужасяващото заглавие „То“.

Пето, не се надявайте на детското парти да свалите някоя от присъстващите там майки, някои от които са наистина секси. Майките са там само и единствено заради своите деца. Слепи са за всичко останало /включително и децата на другите/, а най-вече са слепи за собствения ви неустоим мачо чар. Освен това има огромна вероятност потенциалната мишена да се окаже близка приятелка с майката на собственото ви дете и ако това е така, след последвалата помежду ви сцена, детското парти ще ви се види като невинна игра на невръстни младенци.

Последното засега детско парти, в чест на рождения ден на един приятел на сина ми от детската градина, се състоя преди броени дни в парти център във варненски МОЛ и остави трайни поражения върху физиката и психиката ми. Като всеки друг път.

Детските партита

Снимка: pixabay.com

Отдавна ми стана ясно, че на детските партита се оцелява единствено по закона „На война като на война“ или „И сам войнът е войн“. Става дума, разбира се, само за застарели парти пичове като мен самия, а и като повечето от останалите майки и бащи, неподготвени за екшъна. На децата очевидно нищо им нямаше. Даже си се веселяха до дупка и искаха още.

Така че сега всеки път, щом ме поканят на детско парти или се наложи аз самият да организирам такова за сина си по някой повод, започвам да си мънкам под носа като мантра „I will survive“ на Глория Гейнър и просто се оставям на течението с плахата надежда и този път да ми се размине само с леки телесни контузии и незначителни ментални увреждания, които остават за цял живот.

П.П.

След дългата поредица от детски партита, на които беше канен или се организираха в негова чест, през кратката си /засега/, едва 4-5 годишна кариера на купонджия, синът ми започна да ме тероризира и след самите партита. Принуди ме да правя фигури от надути балони като клоуните по детски партита и дори самият аз да се маскирам с повод и без повод като клоун. За всеки празник искаше все по-голяма и голяма торта /задължително с глазура с образите на любимите си анимационни герои – Немо, Колите, Самолетите, Спайдърмен, Спонджбоб/, вкъщи не можеш да се разминеш от свещички, свирки, гирлянди, поздравителни кичозни надписи, надути балони, парти шапчици, очилца, рогца и маски. Иска и поне по три подаръка за всеки един повод. От големите.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар