Прилики и Разлики Семеен портрет

Родител 2016: Мисията (почти) възможна

Родител 2016: Мисията (почти) възможна

Да гледаш дете днес е лесна работа. Попитайте коя да е от по-възрастните си съседки и тя ще ви потвърди. Вместо да переш пелени, сменяш памперси; вместо да готвиш, поръчваш обяд от детската кухня; вместо да разиграваш куклен театър, докато го храниш, пускаш клипчета от YouTube. Изобщо цялата тази работа с отглеждането може да мине за странично занимание, което не изисква нищо повече от елементарнa двигателна култура и базови технически умения. Поне така изглежда отстрани.

Отблизо обаче нещата са малко по-различни. Това важи за случаите, когато трябва да купиш хляб от магазина, а на касата се опитваш да убедиш наследника си да вземете не повече от пет непредвидени покупки, включващи шоколадов заек, соли за вана и кутия презервативи, за които той е убеден, че са нов вид бонбони. Също и за внезапните моменти на истерия, настъпила след излъчването на телевизионна реклама на говорещ плюшен миньон, който той просто ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА да има!

Разбира се, не трябва да забравяме, че отглеждането на дете като цяло е приятно занимание, независимо от годината или века в който това се случва. Добре е обаче да се има предвид, че да бъдеш родител през 2016-а е сложна мисия, която често се изпълнява при непредвидими и дори невъобразими обстоятелства. Дали са добри или лоши е по-скоро въпрос на гледна точка.

Бабите

Със сигурност отглеждането на дете е по-лесно начинание, ако имаш четири ръце – две свои и две бабини. Това положение доскоро беше стандарт и бабите изпълняваха основна функция в грижите за най-малките.

Днес ситуацията е различна. В глобалния свят баба нерядко е локализирана в друга държава или, най-малкото – в друг град. Дори и да е наблизо обаче, тя често работи до късно, има един куп ангажименти и ходи на курсове по компютърна грамотност и английски, които заемат остатъка от малкото ѝ свободно време. Така че, макар много да ù се иска, не може да участва активно в отглеждането на внуците.

Това, разбира се, има и своите предимства. Да, мама и татко трудно успяват да излязат сами вечер (или през останалата част от денонощието), но за сметка на това хранят, обличат, приспиват и като цяло възпитават детето по свое усмотрение, без да се налага да правят компромиси, „за да има мир“. Естествено, че съветите на баба са ценна и желана подкрепа понякога, затова телефонът ѝ винаги е включен и тя самата е готова да приема запитвания по всяко време на денонощието.

Родител 2016: Мисията (почти) възможна 2

Снимка: pixabay.com

Татковците

Липсата на „функционални“ баби неминуемо доведе след себе си следваща промяна, свързана с друго главно действащо лице в отглеждането на най-малките. Да, за бащите става дума. Същите онези субекти, които доскоро не знаеха за какво служи залъгалката, днес чевръсто къпят, хранят, преобличат и забавляват малките принцове и принцеси.

Като истински спящи красавци, бащите се събудиха от дългия си сън и сякаш заживяха нов живот. Дали по собствено желание или повикани от неволята на майките (чиито шансове за оцеляване рязко спаднаха след появата на новия модел баби), те постепенно започнаха да изпълват с нов смисъл думата „татко“.  Това, че се научиха да задоволяват основните жизнени нужди на децата беше само първото от дългата серия предизвикателства, които порасналите момчета успешно преминаха. В рамките само на едно-две десетилетия те направиха няколко грандиозни скока – присъединиха се към курсовете за бъдещи родители, влязоха в родилните зали,  замениха джойстиците с черпаци.

И така, няколко хиляди години след Сътворението на света се оказа, че да отглеждаш дете без помощ от баба съвсем не е непосилна задача. Стига само в изпълнението ѝ да е замесен татко на място.

Родител 2016: Мисията (почти) възможна 3

Снимка: pixabay.com

Джаджите

Ако годината беше 1980, списъкът с въвлечените в отглеждането на детето субекти щеше да свърши точно тук. На картата се появиха и майките, и бабите, та дори и бащите. През 2016-а обаче в играта има нов участник. И това са те.

В моето семейство наричаме джаджите „необходимото зло“. Зло са най-вече защото крадат от времето ни с децата; защото взимат от минутите, предназначени за каране на колело и правене на бели; защото показват светове, които карат нашия след това да изглежда недостатъчно пъстър и интересен; защото будят нереални очаквания за действителността.

И все пак са НЕОБХОДИМО зло. Нужни са на всеки родител 2016, който изпитва неистова потребност да чуе мислите си поне за няколко минути вечер, без да бъде прекъсван (съвсем не мислено) от крясъци, възклицания и междуметия. Нужни са и на онези, които трудно издържат без вода и храна повече от 24 часа и искат да сложат в устата си нещо годно за ядене, което не е престояло на пода повече от ден. Затова като цяло ги харесваме. Съвсем не колкото обичаме татковците и далеч по-малко отколкото държим на бабите, но все пак ги харесваме.

 

Снимка на корицата: pixabay.com

 

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.