Скоро дъщеря ми навърши две годинки. Както предполагам всички родители, така и ние с баща ѝ дълго мислихме какво и как да организираме, за да може както нашето детенце, така и неговите гостенчета да прекарат един хубав следобед, изпълнен с игри, лакомства и усмивки. По принцип съм на мнение, че най-сполучливите рождени дни на малките се правят някъде навън в някой парк, където да тичат и играят до насита, но това важи само за онези деца, които са родени през топлите месеци. В случаите като с нашето момиче, което е родено през февруари, единствените възможни варианти остават домашните партита и детските клубове. Е, има разбира се и други алтернативи, но в повечето случаи извън сезоните на отпуските, те са доста ограничени.
Ще ви кажа честно, че до скоро не гледах с охота на идеята да се наемат детски парти центрове, особено за по-малките рожденици, които все още нямат някакви особени претенции, предвид ограниченото време и понякога доста неизгодните цени и условия. Ще попитате защо казвам „до скоро“. Ами…, за първия ѝ рожден ден домашното парти беше добра идея, но тази година за жалост нещата не се развиха толкова добре, колкото очаквахме. Преди все си казвах, че да се наемат заведения за рождени дни на малки деца, които са си кажи-речи още бебета, е повече изхвърляне от страна на родителите, отколкото необходимост. И въпреки че съм била на такива рождени дни и съм виждала как се забавляват малчуганите, всъщност бях убедена, че един добре организиран рожден ден в домашни условия за дете на две години би свършил същата работа. За да обясня какво имам предвид и защо използвам минало време, ще ви разкажа накратко какво се получи при нас.
Тъй като рождените дни на децата са най-хубавите и значими празници във всеки един дом, всеки родител иска да направи най-доброто и да сподели този ден с близките си хора. И така, организирахме се, поканихме най-добрите си приятели, кой с деца, кой – без, подготвихме се и зачакахме щастливото събитие. Толкова се радвах, че момичето ми е пораснало и бях толкова щастлива, че ще видя любимите си приятели, които така и така виждам вече все по-рядко, че в един момент съвсем изгубих представа как ще изглежда всичко това през очите на детето – изведнъж в нейния иначе спокоен дом нахлуват тридесет човека (от които тя познава пет) с приблизително петнадесет деца (от които тя си играе с три), които започват да пипат всичко НЕЙНО, да си играят с НЕЙНИТЕ играчки и да ѝ дърпат от ръцете НЕЙНИТЕ подаръци… Сещате се, че докато другите се забавляваха, рожденичката през повечето време рева и искаше да се гушка в мама. За разлика от други рождени дни, на които сме ходили и тя си е играла на равно с останалите мъници, тук борбата се водеше на нейна територия за нейните неща и през повечето време тя беше силно афектирана от факта, че щом си вземе нещо да си играе, веднага пристига някое друго детенце, което ѝ издърпва съответната играчка от ръцете. Вие представяте ли си – ама че нахалство 😊!
Снимка: pixabay.com
Не знам, други деца може би приемат нещата по-философски, но истината е, че нямам база за сравнение – за разлика от мен, повечето родители след първата година избират неутрални места за празнуване на рождените дни на децата си. Сега вече знам и защо. Поговорих си с някои от тях и изводът беше: „Еми да, същия опит го имаме и ние. Защо мислиш миналата година празнувахме еди-къде си“.
Очевидно така ще направим и ние догодина. Има голямо значение как вашето детенце приема нещата по принцип, има значение и колко е голямо. Нашата дъщеричка няма проблем с децата или с даването на играчки, но чак пък любимите ѝ…, нали, нека си имаме уважението. Ако пък все пак изберете домашното парти, може би е добра идея да поканите по-малко деца. Поне от това, което видях, рожденичката се успокои веднага, щом две трети от гостенчетата си тръгнаха. В крайна сметка успя да се докопа до някакви играчки, седна си и край със сълзите. Излишно е да коментирам и липсата на пространство. Освен ако не живеете в зала 1 на НДК, четиридесет и нагоре гости в какъвто и да е апартамент си е едно доста смело решение и сериозно изпитание за психиката на всяко малко дете.
Към днешна дата вече не съм против детските клубове и съм далеч от мисълта, че родителите се престарават, че преиграват или че ги избират, защото „всички така правят“. Всъщност предвидените за целта заведения са един начин да се избегне точно това, което направихме ние. Отделно, като теглим чертата накрая, сметката излиза почти същата, а предимството е, че си тръгваш и не те чакат часове наред чистене и подреждане. Не се налага да обясняваме на детето защо играчката му е счупена, а и когато порасне ще му показваме усмихнати снимки, а не като сега – „Виж, тук плачеш за Зайо“ или „Ауу, я виж, тук се разплака, защото Еми ти взе любимите флумастери“.
Може би не е лоша идея това с детските парти центрове. Някой сигурно ще каже: „Да бе, баба ти цял живот по клубове е празнувала“. Така е, всеки си решава сам, но щом съществува такава опция, защо пък да не пробваме, нали? Ще видим догодина как ще е и ще пиша как е минало 😉.
Снимка на корицата: pixabay.com
