Имаме бебе Плюс 1

„Как спят бебетата“ – въведение в науката на съня за малки и големи

бебе

Липсата на сън е един от основните проблеми за всеки нов родител. Бебетата обикновено се събуждат на всеки два-три часа. За някои това е нормално и го понасят стоически. За други става причина за огромна умора и стрес. Родителите се лутат между най-различни мнения и съвети – дали детето да има режим въобще, дали да го будим, когато спи твърде дълго през деня, дали спането през деня води и до повече сън през нощта, или е обратното. 

На помощ идва „Как спят бебетата“ на американската невроложка д-р София Акселрод, в която родителите могат да открият ценни и практични съвети, изцяло съобразени с възрастта на детето.

Защо плаче бебето и кои са смущенията, които му пречат да заспи? Как да го „приучим към сън“?

„Как спят бебетата“ дава отговор на тези и други въпроси, като въвежда читателя в науката за съня и основните фактори, които го направляват – и при деца, и при възрастни.

Д-р Акселрод предлага щадяща, но ефективна програма, която да доведе до по-бързо привикване към повече нощен сън и по-малко дневен, така че родителите да се върнат към по-нормален ритъм на живот, а бебетата да спят толкова, колкото имат нужда, в най-подходящото за това време.

Тя съобразява методите си с двата основни фактора, които въздействат на циркадния механизъм – заобикалящата среда и цялостната нагласа към съня. Така например светлината, белият шум и чистият въздух могат да „работят в екип“, за да улеснят заспиването и да подпомогнат качествения сън.

„Как спят бебетата“ е ценен и практичен пътеводител с множество съвети, таблици, схеми и графики, които ще ви ориентират в механизмите на съня на вашето бебе и ще ви помогнат да го приучите на сън, без да предизвиквате у него почти никакъв стрес.

Д-р София Акселрод е родител, консултант по въпросите на здравословния сън, но и невролог, който дълго време е изучавал механизмите на съня съвместно с нобеловия лауреат Майкъл Йънг, откривател на гените, направляващи съня.

Из „Как спят бебетата“ от д-р София Акселрод

Как спят бебетата

Глава 13. 

ВНИМАТЕЛНО ПРИВИКВАНЕ КЪМ СЪН

Ето я моята проста програма в четири стъпки.

Стъпка 1: Коригирайте дневния сън, ако е необходимо. Направете справка със схемата за съня на бебето на стр. 54, за да определите дали вашето бебе спи по-често, или по-дълго от другите бебета на неговата възраст. Ако е така, следвайте указанията в глава 10, за да държите ласкаво бебето будно по-дълго през деня. Дори и общият сън за денонощие да изглежда подходящ за възрастта, може би пак не е зле да намалите леко дневното спане. Това ще направи бебето по-уморено вечер и силно ще намали плача по време на привикването към сън.

Стъпка 2: Следвайте своята установена процедура за лягане в определеното време. Започнете нощния модус, включете червената светлина и нахранете бебето трийсет минути преди да го сложите да спи. Кажете му, че сега е време за сън.

Стъпка 3: Вземете вътрешно решение и си направете план. Колко часа ще изчакате, преди да нахраните бебето? Колко дълго ще го оставите да плаче? Определете период без хранене, който да е с един час по-кратък от най-дългия период, който е спало бебето. Не забравяйте, добре е това да е разумна цел, защото отлагането на нощните хранения не е лесно! Успокоявайте бебето си, без да го кърмите, и в идеалния случай не го взимайте на ръце. Кърмещите майки е добре да включат помощта на партньора си (или някой друг от семейството) по време на нощните будения. Бебето ви няма да очаква да бъде кърмено от съпруга или партньора ви. Ако партньорът ви се съпротивлява, уверете го, че това ще приключи за няколко нощи. Не забравяйте, родителите имат засилена неврологична реакция към бебето, както е обяснено във въведението и в глава 18, така че задружните действия ще помогнат и на двама ви да преминете през стреса на привикването към сън.

Стъпка 4: Оставете бебето си да плаче поне деветдесет секунди. Изследванията показват, че ако изчакате от една минута до деветдесет секунди, преди да утешите бебето си, това е от голямо значение по пътя към целонощното спане. Макар това време да не е дълго, то учи бебето да се успокоява самò (вж. стр. 81). Ако можете да изчакате по-дълго, например две или дори пет минути, още по-добре. Понякога бебето не плаче истински, а само се върти малко. Ако случаят е такъв, опитайте се да изчакате. После, когато бебето се разплаче, изпратете партньора си да го успокои, но само за минута-две. Той може да пошътка на бебето и да го потупа леко, за да му покаже, че не е самò и че родителите му знаят за мъката му и са тук. После трябва да излезе от стаята. Да се върне след нови деветдесет секунди (или повече). И пак отново. Обикновено са нужни три до четири цикъла: изчакване – влизане – погалване по коремчето и шъткане една-две минути – излизане, преди бебето да е заспало отново. Нужни са общо около четиресет и пет минути, преди бебето да заспи отново, може би по-дълго през първите две нощи, когато го правите. Ако то се буди и плаче пак, преди да е изтекло времето без хранене, повторете горните стъпки, докато заспи отново. (Вж. моята илюстрация „Внимателно привикване към сън“ на стр. 141.)

Ако бебето заспи отново и спи през целия период без хранене – идеално! Щастливи сънища! Вашето бебе току-що научи, че може да се успокоява самò, и в хода на повторенията то ще се научи бързо да спи през цялата нощ без ваша помощ. Когато се събуди следващия път и вече е изтекло времето без хранене, изчакайте деветдесет секунди както преди, но след това вече може да го нахраните. То се е държало наистина добре и сега е време за установеното хранене.

След това първо нощно хранене – било то по режим или непланирано – вторият му сън ще е по-кратък. И отново, определете си период без хранене, продължаващ три или четири часа след първото хранене – колкото дълго ви се струва подходящо на вас – и следвайте същия модел като преди: изчакване, после успокояване без взимане на ръце, после изчакване, после успокояване без взимане на ръце.

Тези първи нощи на привикване към сън са тежки. Вие сте изтощени и е много разстройващо да чувате бебето си да плаче така. Използвайте партньора си колкото се може повече и си поставете ясни времеви граници, като например: „Ще изчакам деветдесет секунди, преди да вляза“, като ползвате часовник или приложението за бебешки сън „Кулала, за да следите напредъка си. Дори и да направите всичко това, пак може да се наложи да се предадете и да накър-мите или нахраните бебето, преди периодът ви без хранене да е свършил. Няма проблем, стига да изчакате поне няколко часа след лягане, преди да го накърмите или нахраните, и стига да го оставите да плаче поне минута и половина, преди да се втурнете при него. По-нататък в хода на привикването към сън може да удължавате периода без хранене и занапред ще става по-лесно.

Аз разбирам, че бебешкият плач може да къса сърцето. Бебетата още нямат чувство за време и когато усетят дискомфорт, те ви искат незабавно. Защо изобщо чувстват дискомфорт, след като са яли и са с нов памперс? Защо бебетата плачат толкова много? Краткият отговор: не сме съвсем сигурни. Умът на бебетата е незрял и психолозите смятат, че те могат да се чувстват цялостни само посредством нас, техните родители и гледачи, които реагират на нуждите им. Големият въпрос е можем ли да правим това – да реагираме на нуждите им – и същевременно да се погрижим и за себе си, като ги научим да спят през цялата нощ? Моят отговор е категорично „да“. Настоящият метод за внимателно привикване към сън ги учи, че всичко ще е наред, дори и да поплачат няколко минути, че вие сте близо до тях и че сега могат да заспят и да изчакат малко повече преди следващото хранене.

Как спят бебетата – история за успех: 

Внимателно привикване към сън

Мария и партньорът ѝ бяха на прага на изтощението с техния четиримесечен син Джеймс, който почти не спял нощем. Той още спял в стаята на родителите си и било много трудно да го оставят в креватчето, трябвало да го разнасят, за да заспи в ръцете на родителите си. След като заспял, почвал да се буди на всеки няколко часа, в някои нощи дори на всеки двайсетминути. Освен това Джеймс си имал едно „ненавременно“ време за игра между 3 и 5 ч. през нощта. Родителите му се бяха видели в чудо какво да правят.

Обясних на Мария как да приложи на практика метода на „Как спят бебетата“. Макар че Джеймс беше на четири месеца, общото му количество сън съвпадаше напълно с това на шестмесечно бебе – той спеше по два часа и половина през деня и десет часа през нощта. Проблемът беше, че Мария го слагаше да спи в 19 ч., за да стане в 7 ч., което беше твърде рано – затова той будуваше по два часа през нощта. Сложихме времето за събуждане в 8 ч. и определихме ново време за лягане в 21:30 ч. Тъй като това беше много по-късно от първоначалното 19 ч., щеше да е трудно Джеймс да бъде задържан буден дотогава. Затова препоръчах да удължат времето между дневните спанета, така че последното му спане да е рано вечер и да го крепи до новия час за лягане. Освен това процедурата му по лягане – къпане, книжка, песен, кърмене или хранене – можеше първоначално да се разтегне и да започва още в 20:30 ч. По този начин Джеймс и родителите му имаха организирани дейности, чрез които осъществиха прехода към новото му време за лягане.

Джеймс проявявал и всички признаци на готовност за привикване към сън: веднъж бил спал почти пет часа наведнъж през нощта. Не изглеждал гладен при нощните хранения. И тежеше над 5 кг. Посъветвах Мария да определи време без хранене (три или четири часа), а после да изчаква деветдесет секунди, преди да успокоява Джеймс, и да включи помощта на партньора си.

Само след пет дена методът на „Как спят бебетата“ даде чудесен резултат за Джеймс и неговите родители. Мария сподели: „Всичко е много по-добре с Джеймс след разговора ни. Последвахме вашите указания за внимателното привикване към сън, направихме и някои други корекции по ваш съвет. Сега най-дългият му сън винаги е поне три часа, като една нощ стигнахме дори до шест часа (!), а друга – до пет, като и в двата случая това е повече, отколкото е спал някога, без да се буди. Като цяло той вече си ляга много по-лесно и понякога се успокоява сам. Вие бяхте права – той го може!“.

Тази най-трудна част от привикването към сън ще приключи само след две или три нощи, след което можете да очаквате неравномерна крива, нощ след нощ, когато бебето ще се буди в различни времена (вж. илюстрацията „Неравномерната крива към нощния сън“ на стр. 144). Спазвайте плана и то ще спи по-дълго от седмица на седмица, дори и ден след ден да има спънки.

Въпреки че привикването към сън може да е трудно, важно е да бъдете последователни. Не хранете бебето си, когато отивате при него, преди да е изтекло времето без хранене. Ако го кърмите, имайте предвид, че бебетата са силно привлечени и успокоявани от майчиното мляко до такава степен, че дори миризмата на мляко успокоява недоносените бебета в интензивното отделение по време на неприятни процедури. Ако ходите да успокоявате бебето в периода без хранене и то не иска да утихне без кърмене или хранене, изпратете съпруга или партньора си да го утеши. След седмица или две ще можете спокойно да удължите първия период без хранене до 4 ч. през нощта, после до 5 ч., 6 ч. и накрая 7 ч. и вашето желано време за будене. Бебето ви може да продължава да се буди и да плаче през нощта, а вие или партньорът ви ще продължавате да го успокоявате, без да го храните. Не след дълго то ще се научи да заспива отново без храна.

Едно по едно ще изоставите всички следващи нощни хранения, докато остане само едно, което в крайна сметка ще се слее със сутрешното хранене.

За автора

Бременна.БГ

Бременна.БГ

Бременна.БГ има за цел да осигурява информация, засягаща темите свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на деца.