Откакто се помня, у нас винаги е имало животинка. Дали коте или куче, винаги съм имала по някой четириног приятел, който да прави дните ми по-цветни и усмихнати. Родителите ми живеят в столичен квартал, в който подхвърлянето на бебета от различни животински видове за съжаление е ежедневие и поради тази причина всеки там има поне по едно прибрано от улицата кученце или котенце, а понякога и по няколко. За някои напаст, за други радост – това е въпрос на възприятие и аз съм безкрайно благодарна на семейството си, че е възпитало у мен човек, който да обича животните, да им се радва и да им помага. От малка съм свикнала да живея с тях и в момента също си гледам две котета, отново осиновени. А, да спомена и най-важното – имам и малко дете.
Никога не ми е хрумвало да правя избор между котките и някакво значимо събитие в живота като местене в ново жилище, заминаване в друга държава или поява на нов член на семейството, а са ми се случвали и трите. Не че не са ме облъчвали – „Ама ти сега къде ще ги мъкнеш с теб тия котки, я по-добре намери някой да ги гледа“; „Сега, като родиш, нали ще махнете котките – с тези косми навсякъде как ще го гледаш това бебе“; „Ама какво ще се разправяш и с тях, сякаш са ти малко грижите – отваряш вратата и хайде, да се оправят“. Какви ли не остроумни съвети съм получавала, всичките по някакъв начин свързани с изхвърлянето на котките. А с токсоплазмозата ме плашеха така, както плашат децата с Торбалан. Не че тя не е опасна или че не трябва да се вземат мерки при забременяване и при появата на бебе в къщата – напротив. Но като човек с опит мога да кажа, че всякакви изстъпления и крайности като махане на домашните животни по повод на бебето са напълно ненужни.
Ето и малко факти в подкрепа на това изказване:
– За токсоплазмозата: Домашната котка е кажи-речи невъзможно да ви зарази с токсоплазмоза, тъй като заразените котки отделят яйцата с фекалиите си и са опасни общо 2-3 седмици. И после край! Ако котето е домашно и е живяло по-дълго време с вас, шансът да ви зарази, и то точно, докато сте бременна, е нищожен. За всеки случай помолете таткото да сменя тоалетната, а за да сте напълно спокойна, поискайте към кръвните изследвания да включат и такова за токсоплазмоза, ей така, за всеки случай. Риск представляват обаче уличните животни – ако не ги пипате, няма да имате проблем.
И все пак аз не съм специалист – ако тази информация не ви е достатъчна, което е напълно в реда на нещата, посъветвайте се с някой, наистина компетентен. Убедена съм, че всеки ветеринарен лекар с радост ще предостави необходимата информация за ваше спокойствие, а и в интернет има много изчерпателни материали по темата.
– За паразитите, летящите косми и хигиената: Хайде да си говорим честно – и със, и без дете, всеки, който гледа животно вкъщи, чисти. Чисти повече, отколкото би чистил иначе, просто няма друг начин. А когато се появи бебето и най-късно когато пролази, вие така и така ще пускате прахосмукачка, ще бършете прах и ще миете често. В този случай това, че у вас се разхожда и някакво куче или котка, всъщност е без значение. На онези от вас, които имат опит с отглеждането на домашни животни е излишно да обяснявам, че те се ваксинират и обезпаразитяват периодично вътрешно и външно. Та, от вас зависи да поддържате необходимата хигиена, която изисква едно бебе и да полагате необходимите грижи, които изисква едно домашно животно. Съчетаването им не е нещо кой знае какво, важно е да имате желание.
Снимка: pixabay.com
– За съжителството на животните с децата: Ето от това по-хубаво няма. Да, в началото е важно да не са на едно място без надзор, но по-нататък наистина е супер. Само си пуснете някое случайно клипче в YouTube например и вижте колко са щастливи децата с домашните си любимци. Казвам го от личен опит – от моето собствено детство и от това на дъщеря ми – няма нищо по-хубаво от това детето да си има пухкав приятел. Ако се полагат необходимите грижи за тях, то нищо не им пречи да живеят заедно.
Няма нужда да казвам, че децата, живеещи с животни, научават много. Научават се на обич и грижа, стават по-добри хора. Няма и нужда да ви казвам, че животинчето, за което сте отворили сърцето и дома си, ще ви бъде вечно благодарно, ако не го изоставите. Не е наложително една позитивна емоция като появата на детенце да води след себе си негативна такава, като изгонването на домашното животно. Какъв „любимец“ би бил той тогава? Така ли се постъпва с любимите неща? – Не, не е редно, не се и налага. Не се поддавайте на масовата психоза, че животно и дете са несъвместими понятия, не е нужно да избирате. Потърсете информация и ще видите, че няма нищо опасно. Попитайте после и такива като мен и ще разберете, че няма и нищо сложно.
Обичайте и ще ви отвърнат с обич. Няма по-добър начин да предадете на децата си този важен житейски урок от личния пример. Покажете им, че животните са приятели и че не може да се отказваме от тях при най-малката трудност. Научете ги на любов и отговорност, подарете им едно вълшебно детство с любимо другарче.
Снимка на корицата: pixabay.com
