Татко може да бъде страхотна компания за много дейности. В това число влизат карането на колело, прогонването на невидими злодеи и разбиването на рекорди – каквито ви дойдат наум. Когато става дума за обикаляне по магазините обаче, малко бащи проявяват нужния ентусиазъм. Дали заради наличието на много квадратни метри за покоряване, стотиците непознати лица или изтощителното чакане (а може би всичко това накуп, плюс още стотина неща), татковците често предпочитат да стоят далеч от шопинг приключенията.
Като представител на редкия вид жени, които не намират особено удоволствие от пазаруването, винаги съм се отнасяла с разбиране към нежеланието на мъжете в живота ми да посвещават времето си на покупки. Дори нещо повече – отменяла съм ги, когато това е било възможно, и съм приемала с охота (особено голяма) подаръците от типа „в брой”. Смятам, че това е разумен компромис, който спестява доста негативни емоции и навъсени лица.
Виждала съм обаче и представители на мъжкия пол в далеч не толкова благоприятна ситуация. Знаете ги – онези нервно крачещи сенчести фигури, впили умоляващ поглед в поредната лъскава витрина, зад която стои ТЯ – приятелка, съпруга, дъщеря. Картинката е още по-обезоръжаваща, когато в сценария е намесен и някой мрънкащ, тръшкащ се или откровено ревящ малък човек, поверен на грижите на татко.
Далеч съм от мисълта, че пазаруването е „женска работа“ и мъжете не са създадени за тази дейност. Особено когато същите тези мъже са татковци и заедно с поемането на всички отговорности, свързани с отглеждането и възпитанието на малките човечета, е редно да се погрижат и за нужното „оборудване“ на мъниците, било то под формата на детско креватче или коледен подарък. Всъщност смятам, че в определени моменти и при конкретни обстоятелства тази дейност им допада. Очевидно обаче, тези моменти и обстоятелства доста се различават от валидните за женската част от човечеството.
Мъжете имат свои възгледи и правила, свързани с пазаруването. Те не са нито твърде сложни, нито прекалено многобройни. Просто трябва да бъдат отчетени при планирането и изпълнението на шопинга, за да няма излишни драми и напрегнато мълчание в колата на път към вкъщи.
Снимка: pixabay.com
Без твърде много лутане
Трудно мога да се сетя дори за един представител на мъжкия пол от обкръжението ми, който би се съгласил да обикаля магазините просто така, за собствено удоволствие, колкото да убие съботния следобед. Дали защото не изпитват нужда, или пък просто защото имат много по-важни и приятни неща за правене, мъжете рядко прекрачват прага на магазина без конкретна цел.
Лично на мен тази философия адски много ми харесва. Безцелното лутане из всички краища на магазина, просто защото „така и така сме тук“, е ужасно времеемко и енергоемко занимание, което напълно справедливо може да бъде отнесено към графата „излишни“. Ето защо съм свела до минимум шопинг проявите от типа „просто така“. Ако ме завладее непреодолимо желание да се пошляя по магазините, правя го сама или в компанията на приятелка, без да намесвам мъжката част от домакинството. Така всички страни в сделката са доволни.
Цветовете нямат критично значение
Никога не съм била на „ти“ с цветовете. Петролено, аквамарин, шампанско, резеда – знам, че съществуват като понятия, описващи определени нюанси, но категорично отказвам да ги прилагам и доброволно признавам, че не съм съвсем наясно как изглеждат. Освен това продължавам да настоявам, че прасковата, сливата и портокалът са ПЛОДОВЕ, А НЕ ЦВЕТОВЕ!
Ето защо ми е една идея по-лесно да приема неглижиращото отношение на мъжете към цветовете. Знам, че малка част от тях правят съществена разлика между бледо розово и убийствено цикламено, затова си спестявам подобни цветови дебати. В случай, че се налага да дам инструкции на таткото в семейството ми, обикновено прилагам обратния подход: „Вземи чорапогащник, който да НЕ е зелен“. Личният ми опит показва, че тази привидно твърде голяма свобода на избора обикновено дава много добри резултати.
Няма нужда от нищо излишно
Макар вече да признах, че не съм сред най-големите почитатели на пазаруването, няма как да пропусна да отбележа, че и на мен ми се случва да се пусна по течението на ескалаторите в мола и да се отдалеча значително от първоначалния план за покупки. Струва ми се, че именно тази често срещана женска привичка буди особено голяма раздразнителност у мъжете.
Ето защо, колкото и да не обичам графиците, списъците и излишните уточнения, когато съм на пазар с някой от татковците в семейството ми (било то моят или този на дъщеря ми), ги включвам в програмата. Не отнема нито много време, нито излишни усилия – просто набелязвам целевите покупки за деня и се старая да се придържам към тях, без излишно разсейване.
Знам, че тези дребни детайли отстрани изглеждат като излишно втелясване, но също така знам, че понякога те са от значение за запазването на мира вкъщи и за случването на един спокоен ден, без излишни нерви и цигари. А един спокоен ден струва повече от най-скъпите обувки в мола.
Снимка на корицата: Ryan McGuire
