Прилики и Разлики Семеен портрет

Традиционният празник Бабинден

Традиционният празник Бабинден

автор: Доц. д-р Веселка Тончева

На 8 януари е традиционният празник Бабинден. По Юлианския календар или, както казва народът, „по стар стил“ се отбелязва на 21 януари (с 13 дни по-късно) и все още в някои региони именно на този ден се празнува. През 1951 г. в социалистическа България е обявен за Ден на родилната помощ и професионален празник на акушери и гинеколози.
В традицията ни денят е посветен на жените, които са „бабували“ – тези, които са израждали децата в селото. Така наречената „баба“ има много важна роля в общността, тя знае какво трябва да се прави – чисто практически, но и всички вярвания и символични действия, с които да се улесни и да е успешно раждането.

Веднага след като се роди детето тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. След това тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
Рано сутринта на Бабинден бабата-акушерка обхожда всички къщи, в които е помогнала да се роди дете. Носи вълна, която лепи с мед на момиченцата – като коса, на момченцата – като мустаци и брада. Благославя ги да остареят и побелеят, хвърля жито, дава им да си хапнат мед.

По-късно през деня невестите, чиито деца е изродила бабата, посещават ритуално дома й. Рано сутринта са налели вода в менче и са потопили в нея здравец или босилек. Носят питка, винце и нещо за трапезата. Тя ги посреща в градината под плодовито дърво – за да раждат още деца, под трендафил – за да раждат хубави деца, или подпряна на дирек на къщата – за да крепят децата къщата.

Посещението в дома на бабата-акушерка е свързано и с обредно „поливане“ да си мие ръцете. То се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапун, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла, а тя от своя страна е изплела по един чифт бели вълнени чорапи за всяко дете. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

Прави се обща трапеза, на която присъстват само жени. Атмосферата е весела, а поведението на присъстващите много освободено – жените пеят т. нар. „блажни“ (еротични) песни, закачат се, пощипват се… В една такава бабинденска песен, популярна в различни варианти из цяла България, се пее за „голо хоро“:

Събрали се девет баби,
лака-лака из върбалака,
да си перат ризниците.
Де ги видя стар бял дядо;
накарал ги стар бял дядо,
да му играят голо хоро…
(от с. Гавраилово, Сливенско, Архив на Катедрата за български език и литература – Великотърновския университет).

Основната тема в песните, изпълнявани на Бабинден, е сексуалната:

Дядото и бабата
на бас се хванали –
да излъжат двамата
две млади будали.
Дядо ерген да стане –
мома да излъже;
баба мома да стане –
ерген да си върже.
Хвърли баба хурката,
че взема машите,
накъдри си косите,
начерви устните,
повдигна си полите,
надмина момите.
Хвърли дядо брадвата,
че взема бръснача,
обръсна си брадата,
засука мустака,
па отиде на чешма,
момите да чака.
Грабна баба стомните,
за вода отиде.
На чешмата – млад юнак,
със накривен калпак.
Баба тихо му рече:
– Бре, младо момченце,
ти изгори, отроди
моето сърченце.
Хайде, либе, у дома,
сега съм самичка
и съм млада, мъничка,
още ученичка.
И тръгнаха двамата
дома да си идат –
дядото и бабата
млади да се видят.
(с. Михалич, Свиленградско, Сборник за народни умотворения, т. 62, 2009)

Често по време на празничната трапеза бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да ги пречисти и да раждат повече деца. Ако мъж се опита да влезе на това празненство, слагат му камъни в гащите или му ги свалят, или го пропъждат.

В някои региони на този ден „влачат“ бабите или ги карат с каруца, за да ги къпят в реката, тъй като в тези дни ритуалността е свързана с осветената на Богоявление (Йордановден, Водици) вода и тя има очистващо значение.

За Доц. д-р Веселка Тончева:

Доцент, доктор в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Изследователските ѝ интереси включват българския традиционен фолклор и музика, както и културата на етнически и конфесионални общности в България и на Балканите. Интересува се също от медийните форми за популяризиране на българското фолклорна наследство. От 2007 г. научните ѝ занимания са свързани с изследване на славяноезични общности в Албания.

Друго от автора: Някои народни вярвания и практики за бременност и раждане от Пиринския край

За автора

Бременна.БГ

Бременна.БГ

Бременна.БГ има за цел да осигурява информация, засягаща темите свързани със забременяването, бременността, раждането и отглеждането на деца.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.