Имаме бебе Плюс 1

Татковците: Между нас казано

Татковците

Веднага си признавам от сърце – доскоро тълпите от майки с детски колички ми се струваха странни, да не кажа, че ми приличаха едва ли не на секта. Нещата обаче драстично се промениха, когато се роди малкият ми син и внезапно много от приоритетите ми отпаднаха, а други дойдоха на тяхно място.

Цял живот бях работил работа, която не изискваше от мен ставане преди 10 сутринта. Е, вече не е така. Сега има зловещи моменти по тъмно сутрин, когато малка ръчичка отхвърля завивките ми, дърпа ме за крака и чувам: „Таткооооо! Ставай!“ Разбира се, не всички сутрини са такива. Има и сутрини на таитянски: „Тайо, ставай!“ /приятелю, ставай/. Има и сутрини, в които повикът гласи: „Проснись, папа!“ /понеже мама е половин рускиня/. Изобщо сутрешна лингвистика, понеже човекът иска да учи английски, руски, немски, испански и таитянски, плюс това брои до 20 и обратно на няколко езика, нищо че е едва на четири.

Затова един ден се покрих, пратих детето с мама на плажа с голямата синя пързалка и се събрах с други татковци, които имаха точно същия малък опит в бащинството като мен. Не се оказа добра идея.

Говорил съм на подобни „тайни“ сбирки с мнозина други татковци – оказа се най-вече за взаимните ни страхове. Мнозина от моите близки станаха бащи в последните години. Брат ми например си има две момчета, които отглежда във Виена, а повечето ми приятели отдавна вече са „женени с деца“.

Татковците покрай мен често си говорят как се притесняват синът им да не стане гей като порасне или как ще счупят от бой онзи „дангалак“, който първи покани малката им принцеса на среща. Говорят и за бира или как не могат да отидат на мач. Всъщност често говорят именно за мамите, ха-ха.

Обсъжда се пускането на връзки, за да влезе детето в най-добрата ясла и градина. Обсъжда се персоналът там, а често и участие в разни „ленински съботници“, където се боядисват огради, садят се дръвчета и цветя, както и размерът на таксите и на скритите такси /и за какво се използват точно те/.

Истории за детето

Снимка: pixabay.com

Всеки, естествено, разказва истории за детето – колко е умно, как брои до еди-колко си на еди-колко си езика, за това как са го наградили, какви подаръци е получило или какво парти му е спретнал татко за рождения ден.

Всички ние, които се познаваме от години /с някои още от училище или работата/, често планираме ходене с децата си на плаж, почивка, определено заведение, спортно събитие или концерт. За наша радост мамите са почти винаги съгласни с предложенията ни, може би понеже ние – татковците, просто сме си стари приятели и винаги си помагаме – и в трудните моменти, и в игрите на децата.

Вижте, знам, че съм просто един доста неловък татко и откакто го има дребосъка, винаги се притеснявам от какво ли не. Винаги съм си мечтал за дъщеричка /майка ми явно – също, дори си имала име за мен – Десислава, това съм аз, ха-ха/, обаче като ми се роди синът, влюбих се. Това ми е втори син. Второ влюбване.

Темите са уж същите, проблемите – и те, но решаването им – различно.

Синът ми обича мама, но май обожава тате. Казва „лоша мама“, за да ми се подмаже, когато е сгрешил или хленчи за нещо, а лошият, недоразбралият и недонаучил се де факто съм аз /и продължавам да се уча в движение/.

Обича също така, докато се учим да ходим до тоалетната като възрастните, да си разказваме разни истории – аз от детството, той от ежедневието си.

Това обаче не го казвайте на другите татковци…

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.