Прилики и Разлики Семеен портрет

Някои народни вярвания и практики за бременност и раждане от Пиринския край

Пирин - бременност
Гост автор

Автор: Доц. д-р Веселка Тончева

Да си „няма от сърце рожба“ за една жена е голямо нещастие – така вярва народът. Това може да е наказание за грях. Тя е наричана „безродна“, „безродка“, „яловица“, „ялова“, „безчедна“, „щерúца“ и не се гледа на нея с добро око. Когато невестата „не се пере веке“ и ѝ „сопре месецот“, значи е „трудна“, „тежка“, „пълна“, „товарена“, „теготна“, „кормаста“ – така наричат бременната в Пиринския край.

Съществуват поредица от забрани – за да е лесно раждането, „трудната“ жена не трябва да сяда на вързан чувал, нито на прага на къщата. Не трябва да пресича пътя на воловете, не бива да посреща и изпраща никого, дори мъжа си, нито да вкусва от върнато от него ядене. За да не се роди детето мъртво, тя не трябва да прескача въже, хомот, мотовилка, маша и други подобни предмети.

Важно е да се роди здраво и хубаво дете и затова също трябва да се спазват определени забрани – например мъжът и жената да не се събират в нощите срещу големи празници и по време на постите, че иначе детето ще се роди болнаво или с „кусур“. Ако жената ходи на погребение, детето ще е жълто и бледо като мъртвец. Ако починалият е близък човек и все пак се налага да отиде, то тогава тя трябва да върже на малкия си пръст червен конец и това ще я предпази. Бременната не трябва да гледа сватбено знаме, защото по него се завива бръшлян, а той пък расте на места, където ходят самовили; не трябва да гледа и огъня на Сирни Заговезни, че на детето ще се явят червени петна; да не седи на корито, за да не е гърбаво детето; да не прегазва смет, че ще има лоша кожа.
Ако „трудната“ жена яде тайно, детето ѝ ще бъде „злояшно“, или ако открадне нещо, то в някаква форма ще се яви като „нишан“ (знак) по тялото на детето.

Тъй като в старо време полът на детето не се е знаел, затова и съществуват гадания за това. Например слага се сол на главата на бременната жена без тя да забележи, и мястото, на което се хване или почеше след това показва пола – ако е носът, значи детето ще е момче, ако е устата – момиче.

Основните действия са свързани с пожеланието за леко раждане и едно от условията в Пиринския край е колкото може по-малко хора да знаят за него. Домашните и чуждите хора, които раждането е „заварило“ в къщата, идват при родилката и символично я удрят през кръста – жените с кърпа, а мъжете с пояс или капа. Чуждите хора не се пускат да си тръгнат докато не се роди детето, за да не изнесат късмета му. Сред подготвителните практики са – прекадяване на помещението (където ще ражда), развиване на вретената, размотаване на мотовилките, развързване на чувалите или на други възли. Така по магичен начин се „развързва“ и самото раждане, за да протича леко.

Ако обаче все пак раждането върви трудно, се прибягва до други обредни действия: дават на родилката да пие специална вода – един от вариантите е в нея домашните да са натопили ръцете си, друг вид е вода, в която са „погасени живи въгленчета“ (както се прави и при баене), а трети – вода, в която е натопена билката „богородична ръчица“. В някои села водата е „просипана през совалкя“ или е „от стрехата“. Совалка, а също и яйце промушват през дрехите на раждащата жена, както и пускат през пазвата ѝ вода – всичко това за облекчаване на раждането.

Пирин - раждане

Снимка: архив Доц. д-р Веселка Тончева

Съвсем конкретни действия и наричания със заклинателен характер извършва бабата-акушерка, която помага при раждането. Тя отваря вратата на стаята и казва: „Както се отваря тая врата, така да се отвори и тая жена!“ или събува чорапите на родилката и изговаря: „Както се свлича този чорап, така да се свлече и детето!“ Ако бабата, която е опитна, има съмнение, че детето е обърнато в корема на майката, също има обредно действие, което да „помогне“ – обръщат се паници, метла, дори огледалото…

Всички тези вярвания и практики са били активни докъм средата на ХХв., но и днес все още има по-възрастни жени, които си спомнят как са раждали у дома или на нивата и са извършвали подобни магични действия. И всичко е било наред.

Снимка на корицата: Борис Живков

За Доц. д-р Веселка Тончева:

Доцент, доктор в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Изследователските ѝ интереси включват българския традиционен фолклор и музика, както и културата на етнически и конфесионални общности в България и на Балканите. Интересува се също от медийните форми за популяризиране на българското фолклорна наследство. От 2007 г. научните ѝ занимания са свързани с изследване на славяноезични общности в Албания.

В последните години проучва и традиционна сватба и сватбена обредност на Балканите в сравнителен план – документира сватби в България, Македония, Сърбия, Албания, Косово. Сценарист е на десетки филми на етнографски теми в Българската национална телевизия.“

За автора

Гост автор

Гост автор

Bremenna.bg дава шанс на своите читатели да станат автори в сайта. Приветстваме всеки, който иска да сподели своята история, съвет, гледна точка и мнение, свързани с тематичната насоченост на сайта, пред нашата аудитория.

Изпращайте вашите материали, снимки и видеоклипове на следния имейл: avtor@bremenna.bg

Всички материали ще бъдат разгледани от редакционен съвет и при получено одобрение ще бъдат публикувани в сайта и в социалните мрежи на Bremenna.bg

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.