Идеи и находки Полезното и Приятното

Тате, дай да омацаме кухнята!

Тате, дай да омацаме кухнята!

Французите са казали, че любовта на мъжа минава през стомаха. При нас със сина ми тази поговорка е факт и никога не отказваме на някоя и друга вкусотия.

Разбира се, у дома готви предимно мама, а и тя е страхотна готвачка, която от раз засенчи превъзнасяните дотогава от мен манджи на майка ми и баба ми. Мен пък рязко ме отказа от дотогавашната ми кулинарна гордост да правя вкусна мусака, боб, кюфтета и гол зелник от Широка лъка, така че ме остави за надзорник на салатите, рибата, мезетата и напитките, сиреч нещо като нереализиран готвач стажант на минимална заплата.

Понякога обаче все пак се налага и мъжете в къщата да вземат нещата в свои ръце. Пардон – черпака, не нещата. Било защото мама е болна или уморена, било защото Младши е болен и се налага двамата да оцеляваме някак сами в къщи и то без да умрем от глад.
Тогава се намесваме аз и наследникът. В екип.

Не знам готвенето ли е купон или купонът е готвене, но при нас тези неща са в страхотен микс. Често цапащ, хабящ продукти от първа необходимост и утежняващ семейния бюджет, обаче ужасно вкусен.

Бащинско-синовното готвене обикновено стартира с индианския боен вик: „Тате, дай да омацаме кухнята!“, но иначе си има ред, приоритети и правила.

Правило №1 – без сол, кисело и люто!

/Понеже синът ми от бебе обожава да соли всичко по много, нещо забранено по принцип, налага се от години да крием солницата я в джоб, я във фруктиерата, я в панерчето за хляб по време на ядене/

Правило №2 – без пържено!

Правило №3 – без консерванти, нитрати и прочее химии!

Факт е, че по този начин пропускаме три четвърти от най-вкусните манджи, които можем да си спретнем двамата, ама няма как, пък и му хванахме цаката.

Когато си правим ежедневните фрешове, повечето остава по пода, кухненските мебели и стените, а останалото си го разделяме по братски и си го изпиваме.

Веднъж седмично двамата правим и сладък чай /с Лукчета и обикновен локум плюс тайно добавяне на малка глава необелен лук, разцепен на четири/, който лекува кашлица, а е и вкусен.

Вкусен е и витаминозният бъркоч от кисело мляко, банан, ябълка и бисквитки, който правим с Камо на закуска и то толкова често, че постоянно чувам неща от рода на „Пак ли, цяла седмица ли ще ми даваш това за закуска?“

Палачинките са ни специалитет. Особено със сладко от ягоди и малини, правено от тъщата… искам да кажа – от баба. Вярно, малко са безформени, често залепват за тигана или за тавана, когато се опитваме майсторски да ги обърнем с подхвърляне във въздуха, но пак се получават нещата. Пък и Младши обожава да пилее брашно навсякъде и да чупи яйца.

Чупенето или беленето на яйца ни е професионално хоби, тъй че Великден си е същински малък празник в мъжката ни кухня, художествено-бояджийски някакъв, при което повечето боя ни е по косата и носа, отколкото по яйцата. Яйца обаче с Камо си готвим и ядем всякакви. Варени яйца, бъркани яйца, печени на фурна яйца, яйца на очи. Важното е да има нещо за чупене. И белене.

С Камо често си правим каша-елда-овесени ядки /която само той яде/ или спагети /които само мама и тате ядат/. И двете произведения на гурме културата обаче цапат адски яко, така че дребният готвач няма нищо против тях, яде или не.

Баницата традиционно е голямо предизвикателство за мен и сина ми. На Коледа аз приготвям и пиша късметите, той поставя късметите и парата. От мен реденето на листите в началото и заливката в края, от него ръсенето на натрошеното сирене – в тавата и особено извън тавата.

През пролетта обичаме да си правим супа от тиквички – вкусна и полезна, а най-вече лесна. Правим я с джанки, тайно набрани от кривата слива пред детската градина, но Камо си ги вади предварително от паничката, защото му били кисели. Не и на мен обаче – то в това ѝ е чарът на тази супичка.

Кюфтета си ги готвим с настърган лук, понеже видите ли принцът иначе не ги яде. Малко, като на баба. Не неговата, сиреч тъщата, а моята. Стържа и плача, режа, ръся, меся, пека, той консумира. С кетчуп.

Салатата ни от краставици винаги е нарязана задължително на надлъжни резени и не е подправена, така че аз ям нещо друго – кисело, солено, люто, ако може.

И разбира се – сандвичи, много сандвичи. Любим ни е от „кръглото саламче“ с кетчуп и краставичка, може и с масълце, и кашкавал, и краставичка, може и с лютеничка, и краставичка, може и с лютеничка, и сиренце, и краставичка. После пак от кръглото саламче. С КРАСТАВИЧКА.

Забелязали сте, че краставичката е зеленчук №1 в мъжката ни кухня и на масата. Младши не може без нея, макар на татко му в невръстна възраст да са му викали „Доматчо“, ясно защо. Така че тараторът у нас се приготвя и се поднася денонощно, седем дни в седмицата, по три пъти. Таратор сутрин, таратор на обед, таратор вечер. Тясно се специализирахме наистина в правенето на невероятен таратор ние в екип – Камен Татко и Камен Батко. Нашият таратор се приготвя с настъргана краставица, чесън, копър и нискомаслено мляко – аз сипвам, той бърка и ми носи това-онова, маха парченцата, залепнали по ножа, капва олио. Готово. Моят е с кубчета лед през лятото, неговият – затоплен демисезонно. Тези дни една приятелка ми даде ценен съвет в тази насока – пасирай, пасирай и пак пасирай. Обмислям да пробутам идеята и на помощник-готвача.

Когато готвим по мъжки в кухнята, искам или не, аз играя ролята на Мастър Шеф Петров или иначе казано на главния готвач, а Камо Младши е помощният персонал. Не защото е по-вързан в ръцете от баща си или му липсва желание, просто автоматично се разсейва с поредната анимация по детския канал или внезапно му хрумва да седне на масичката си и да нарисува манджата, която би трябвало всъщност да готвим в момента.

Ще напиша книга някой ден, викам си, за готвене. Време е да изкарам някой лев от цялата тази кухненска лудница. Да има пари за продукти. И за почистването после.

Ще издам кулинарна книга, решавам, после ще спретна едно готварско ТВ шоу и ще отвея Ути Бъчваров отвсякъде.

Естествено, синът ми ще е на корицата на книгата и на шапката на кулинарното предаване. С краставица в ръце. Стъпил на палачинка.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.