Човек и добре да живее, в един момент най-сетне пораства. Влюбва се. Евентуално се жени. В следващия с учудване разбира, че май вече е готов и на ГОЛЯМАТА стъпка, а именно да стане на свой ред баща, така както са ставали бащи преди това предците му. Да стане баща, да продължи рода, да спомогне в борбата с ниския прираст на населението и т.н., и т.н. И аз изминах този път. Мислех си, че съм готов. Реалността обаче ме удари с мокър парцал през лицето още с раждането на бебето /и днес, близо 5 години след това, още не съм се освестил/. Щеше ми се преди да решим да си имаме дете, някой по-мъдър, видял и препатил от мен, да ми даде един-два безплатни съвета, но такъв човек нямаше. Пак се налагаше да се справям сам, а толкова много неща не знаех.
1. Краят на детството ми
Не е нужно бившата тъща да ми го натяква, за да съм наясно, че дори минал 40-те, пак си оставам едно непораснало хлапе. Искам си играчките /колата, телефона, компютъра, филмите, мачовете/, мразя да чистя вкъщи, мога да кисна цял ден на плажа през лятото и с книга в ръка пред камината през зимата, цапам се като ям /четейки/, забравям за капака на тоалетната чиния, губя си всичко – от ключовете и телефона, до квартала и колата, не ми се става сутрин, не ми се ходи на градина… пардон – на работа.
Да продължавам ли? Май няма нужда.
В един прекрасен ден обаче се роди синът ми и разбрах, че това е краят на детството ми. Трябваше да порасна. Трябваше да стана мъж. Трябваше да бъда баща и глава на семейството. Това е положението.
2. Сексуалният ми живот вече никога няма да бъде същият
Все още си влюбен до уши в момичето си? Обожаваш всеки миг, прекаран с нея? Сексът ви е страхотен?
Забрави!
Вече си имате дете.
Сексът може да почака. Или поне никога вече да не е същият като преди.
„Не сега, току що родих, за Бога!“
„Виж ме каква съм дебела, нека вляза във форма“
„Адски съм уморена, скъпи, искам да спя“
„Шшшт, детето е будно, остави ме на мира“
И прочее, както би казал покойният Богомил Райнов.
Това, че в първите месеци или години след раждането дори си заточен да спиш на дивана в дневната, си е просто още една екстра в асексуалното ти битие на новоизлюпен горд баща.
3. Край на излежаването до 10
Подозирах го, но не бях сигурен, че след като дойде детето, отива на кино излежаването до 10 часа сутринта, което професията ми на журналист позволяваше. В 7:00 вече си на крак, освен ако не си будувал цяла нощ в напразни усилия да приспиш ревящия дребосък. С порастването му часът не се променя, напротив – всяка сутрин хукваш към яслите или детската градина, вместо да се въргаляш в чаршафите с чаша кафе и цигара в ръка, замислен за световните проблеми.
4. Работа, работа, повече работа – парите никога не стигат
И преди не съм притежавал милиони в швейцарска банка, но щом станах баща, нещата наистина загрубяха. Баба ми казваше: „Където са двама, там са и трима“, но далеч не е била права, Бог да я прости. Изведнъж животът ме пришпори и започнах работа едновременно на три места. Парите пак не стигаха, но поне не се будех всяка нощ облян в студена пот заради страха на детето да не му липсва нещо /не дай си Боже пък да се разболее/.
5. Детето не е играчка /нито домашен любимец/
Мислех си, че когато се роди синът ми, ме очакват страхотни дни на вечни игри, гукане, гушкане и усмивки. Вече планирах на какви лудории ще го науча, как ще се обличаме в еднакви дрехи, как ще му пуснем дълга коса като моята и ще му пробием ушите, за да носи като моите сребърни обеци. Слава Богу, майка му поне показа здрав разум и пресече в зародиш инфантилните ми бащини мечти.
6. Освен татко, трябва да се науча да бъда и майка
Не знаех, че когато имаме дете, ще се наложи освен татко, да бъда и майка. В един момент обаче, освен омразното ходене на работа за печелене на пари се оказа, че трябва още да сменям памперси, да готвя мусака, бебешки манджи и фрешове, да водя наследника на разходки, докато мама си почине поне малко, да се включа в родителския съвет в детската градина и какво ли още не. Само дето не го кърмих, докато беше бебе, но ми се струва, че беше на косъм.
7. Всички планове търпят корекция
Планирах с удоволствие как щом се появи детето, ще ходим тримата на почивки на море и планина, на екскурзии в страната и чужбина, на цирк, кино, куклен театър, басейн. Планирах и от време на време да оставяме малкия на грижите на някоя от бабите му, за да можем с майка му да останем поне за няколко часа насаме и някак да си върнем живота от преди. Почивките и екскурзиите обаче се оказаха скъпи за младо семейство с новородено дете, циркове рядко идваха в града, новите филми са тъпи, а кукленият театър – скучен. На всичкото отгоре и двете ни баби са работещи баби и време за гледане на внуци оказа се нямат.
8. Човек никога не е готов за това
Колкото и да бях тренирал „на сухо“ преди раждането на сина ми, когато най-сетне се роди, разбрах, че човек никога не е готов за това. И в случая под „човек“ разбирам мъжа в семейството, защото жената явно си е по презумпция готова. Освен това, отлагайки от страх или заради нещо друго това отговорно решение най-сетне да имаме дете, лека-полека остарявах, колкото и да не ми се искаше. Така че днес ме тресе и друг страх, а именно да не кажат другите деца в градината, когато отивам да взема малкия: „Камо, дядо ти дойде“…
9. Аз съм човекът за пример и оформям поведенчески модел
С порастването на дребосъчето започнах да разбирам, че не само не съм бил 100% готов да бъда баща, ами и аз – и никой друг – трябва да бъда човекът за пример и подражание за сина си. Трябваше да напрегна сили, за да оформя поведенческия му модел по възможно най-добрия начин, абстрахирайки се от собствените си страхове и слабости, така че той да стане по-добър човек и мъж от мен. Виждам и осъзнавам това всеки Божи ден, когато Младши имитира всичко което правя /от карането на колата, през готвенето и игрите, до работата ми, походката ми и начина ми на изразяване/.
10. Любовта без която не можем
Готов или не да бъда най-добрият баща, без никой да ме предупреди навремето, днес вече знам и го усещам с цялото си същество, че докато не се роди момчето ми, не съм знаел какво означава обич. Да, обичам силно майка си, баща си и брат си. Да, все още съм влюбен в любимото момиче, дало живот на детето ни. Но и – да – разбрах, че именно синът ми и никой друг, е призван да попие цялата любов, на която съм способен /нещо, за което доскоро не подозирах/, и че съм готов да дам живота си за него, а не само удобството си, както мислех егоистично преди той да се появи в нашия малък свят от двама.
Снимка на корицата: pixabay.com
