Поглеждайки назад и спомняйки си за всичките главоболия и притеснения около новородената ми дъщеричка, си задавам настойчиво един въпрос: „А бе, не може ли просто да ги раждаме децата на година и половина и да си спестим всичките драми?!“ Много искам, нали? Когато посрещаме в живота си първото детенце, уви, няма как да не минаваме през много непознати и къде повече, къде по-малко притеснителни ситуации. Една приятелка ми беше казала: „Спокойно, то детето въпреки теб ще си расте нормално“. Така е и все пак, докато човек не изпита сам всички предвидени и непредвидени ситуации, няма как да бъде напълно спокоен, колкото и да е подготвен психически за случващото се. Преди да родя живеех с една доста погрешна представа за себе си, както се оказа в последствие. Представях си, че всичко ще е ток и жица, все пак съм подготвена, хладнокръвна и снабдена с цялата необходима информация. Нали съм много умна? Все пак аз съм направила толкова много неща от нулата, нали с всичко съм се справила? Да бе, да…
Ще се върна дори малко по-назад. За разлика от много други бъдещи майки, аз постъпих в родилното все едно отивам да ме почерпят бира, да си кажем по няколко приказки, да свършим малко работа и после кой откъде е. Още тогава разбрах, че към мен се задава нещо, за което аз действително нямам никаква представа. Сигурна бях, че ще понеса геройски поредното изпитание и после ще си пусна малко хубава музика и ще се отдам на заслужен релакс. Е, не ми се получиха точно така нещата тогава, не се получиха както си ги мислих и след като се прибрах с бебенцето вкъщи. Оказах се напълно неподготвена и в миг гемиите ми се озоваха на дъното на океана.
Когато човек няма опит от първо лице няма нищо срамно във факта, че не знае как да постъпи в една или друга ситуация. Нека това не ви сдухва – вие сте едни чудесни майки, справяте се перфектно и сте безценни и незаменими за вашето бебенце. Тези мисли ме спасиха в моментите, в които за пореден път не знаех отговорите на толкова много въпроси – а това нормално ли е; защо пак плаче; защо не спи; дали не е пак гладно; и другите деца ли правят така; аз справям ли се? Пред вас ще има толкова много неизвестни…, ако още не сте имали детенце, те ще са неизброимо много. Когато ви обземе тревогата от неизвестността, просто затворете очи и оставете инстинкта ви да говори. Ако ще ви успокои, обадете се на близък и знайте, че когато вие сте спокойни и уверени, всичко ще бъде наред.
Снимка: pixabay.com
В този ред на мисли ми хрумва да ви споделя нещо наистина важно. Когато не знаех какво да правя, естествено първо се обаждах на мама. Щом е изгледала такова говедо като мен, сигурно знае отговорите на всички въпроси. Да де, но мама притежава един неподражаем наставнически тон, който тогава ме влудяваше още повече. Едва ли не: „Ама ти как може да не знаеш нещо толкова елементарно?“ Знаете ли, толкова пъти съм затваряла прибързано телефона, нервна, че някой не ми влиза в положението. Когато всичко отминеше осъзнавах, че освен че отново е била напълно права, аз съм се държала ненужно грубо. Със сигурност ще имате доста такива ситуации, опитайте да сте търпеливи с околните, те наистина ви мислят доброто.
Когато Алекс беше съвсем малко бебе, ми създаваше доста тревожни ситуации. Общо взето всичко, което можете да срещнете по форумите като въпрос, зададен от подплашена майка, че детенцето ѝ прави или съответно не прави нещо, тя ми го сервираше, все едно беше изчела накуп всичките беге мами. То повръщане ли не беше, будения по сто пъти на нощ, плач, неядене, обриви, проблеми с ходенето по нужда…, сигурно изпускам нещо, те лошите неща бързо се забравят, но поводи за притеснения имаше доста. Въпреки това когато това време отмина и всичко си дойде на мястото, си спомнях с много хубави чувства дори и за тези моменти. Естествено, че човек се притеснява, но в един огромен процент от случаите такива или подобни неща са нормални и много майки също са преминали през тях. Ако нещо ви тревожи, винаги има към кого да се обърнете, така че не се притеснявайте да питате за всичко. Аз лично случих на педиатър и винаги, когато съм имала съмнения, че нещо може да не е наред, съм се обръщала към него. Личният опит на другите майки също помага понякога, когато ви е трудно да си отговорите на един или друг въпрос. В началото е важно да използвате всяка възможност да поспите, другото в повечето случаи се оправя дори само – просто бебетата надрастват определена възраст и типичните за нея проблеми си отшумяват с времето. И на мен ми беше трудно да го повярвам в началото, но детето наистина само си ги израсна. Не че едни проблеми не се заменят с други – ще започнат да растат зъби, ще започнат съвместните игри с други деца, а с това и вирусите…, ще поотмине време и ще свикнете с всичко. Не е страшно, наистина. Прекрасни емоции са даже, но липсата на опит може и да ви постресира в някои моменти, имайте го предвид. Пожелавам ви разбира се при вас всичко да е розово, но дори и да не е, няма да сте изключение, нормално е. Единствено се опитвайте да не изпадате в панически състояния и не се оставяйте умората да ви събори. А когато децата пораснат и станат контактни, всичко ще се промени към по-добро – ще се убедите сами, че да си родител не е само нещо много отговорно, но и нещо много забавно.
Снимка на корицата: pixabay.com
