Работното време свършва. Планът за вечерта е начертан предварително, от преди малко или няма. Отиваш някъде – на курс по език или танци, или йога, в парка (ако е топло), пред киното, залата – спортна, концертна, театрална, в избраната кръчма – да ме извиняват съдържателите на питейни и хранителни заведения, ама всички са кръчми, просто с различни звезди, стилистика и манталитет, да вземеш детето/децата от съответните места, у дома. Виждаш се с някакви хора или не се виждаш. Благоверната половинка присъства или пък не. Образоваш се, отпускаш се, смееш се, забавляваш се или пък не. Ако си бил навън, в зависимост от това какво работиш, се прибираш, по някое време – веднага, по-рано или по-късно. Или се държиш като добър домакин, който започва упорито да се прозява видимо, понеже иска да си ляга. Или проверяваш домашните, изпитваш за новите уроци, питаш как е минал денят на другия/другите или не питаш. Приготвяш вечеря, вечеряш, миеш чинии или пускаш съдомиялната, вадиш прането от пералнята, простираш, гладиш или не, прибираш изпраните дрехи в гардероба. Гледаш телевизия, ровиш във фейсбук/инстаграм/линкедин фийда, слушаш музика, гледаш сваления от торентите филм, пиеш бира/джин/вино/водка/ракия/аперол.
Лягаш си по някое време. 22, 23, 24, 1, 2 ч. Спиш. Добре, зле. Ставаш, правиш закуска, пиеш или не кафе, проверяваш си пощата, четеш вестници – онлайн, пускаш телевизора или радиото да говори, разглеждаш фейсбук/инстаграм/линкедин фийда, взимаш душ, обличаш се – за работа, за залата, за детската градина, за училище, излизаш.
И така, всеки ден. Всеки ден денят ти е различен, натоварен или не толкова, усмихнат или не съвсем, изпълнен с предизвикателства или не, със срещи с други хора или без. Развиваш се, ставаш по-добър в професията, в уменията. Или повтаряш, без промяна. Или имаш чувството, че изглупяваш, че си спрял.
Един ден, една нощ се събуждаш и установяваш, че всъщност това, което правиш, не те удовлетворява, не ти харесва, че е едно и също, че не ти е ок. С една дума – скучно ти е.
Снимка: pixabay.com
И кво правиш?
Започваш да се чудиш къде изпусна края. Взимаш мерки. Записваш се на нов курс – по аюрведа или личностно израстване, започваш да изучаваш нов език, водиш детето/децата на някое ново място, тръгваш на терапия, опитваш нова кухня, нови сексуални практики или си намираш гадже. Или не взимаш мерки, защото не можеш. Не искаш или не виждаш как. Стоиш си в коловоза, спазваш стереотипите, не излизаш извън рамката.
И така, докато отново не се събудиш и си кажеш: „Мамка му, пак е едно и също“. Рутина. Битовизми. Умора.
Умората.
Тази приятелка на забързания ритъм.
Те правят така, че лесно и неусетно допускаш скуката да се закотви в душата ти.
В леглото ти. В приказките ти. В ума ти.
А милият човек, който е до теб, хал хабер си няма от твоите терзания или липсата на такива. Защото ако имаше, не че щеше да ти помогне особено, но поне скуката щеше да е споделена. И вероятно нямаше да е скучно.
Снимка на корицата: pixabay.com
