Да поговорим Коментар

Синдромът „нероден Петко“ или един проблем на късната бременност, за който никой не говори

Синдромът „нероден Петко“

След 35 забременяването е по-трудно, рискът от спонтанен аборт се увеличава, рисковете от увреждания на плода също. По едно време четях доста статии по темата, но вече съм на 35 години, все още не съм бременна и инстинктът ми за самосъхранение ме подтиква да смиря любознателността си по темата. Имам си лекар, наясно съм, че трябва да си направя някои допълнителни изследвания по време на бременността, не искам да знам повече от необходимото за рисковете за здравето на майката и детето. Особено от толкова надежден източник като интернет.

По бременните си приятелки обаче забелязвам един друг риск на късната бременност. На него не му се обръща кой знае какво внимание, но на мен ми се струва не по-малко важен от рисковете за физическото здраве. Говоря за онзи ужас, който кара бременната жена да изпада в истерия, защото на бебето може да му се случи нещо лошо! Не, не само докато е в корема на майката, а после, когато тя ще се грижи за него. Тогава може да му стане нещо и тя иска да знае предварително как да реагира, какво е правилно да направи! Трябва да се подготви, да е като спецчаст на спецчастите за бързо реагиране, за да не се случи каквото и да било на това същество, чиято поява чака вече толкова дълго. Тази подготовка понякога добива чудовищни размери.

Майката започва да проучва – какво креватче да купи, каква кошара, каква количка, изчита тонове информация, бгмама вече ѝ е вместо настолна книга и пак не може да реши какво да вземе на детето си. Всяко нещо – от креватчето до шишето за хранене, възглавничките и одеялцето ѝ изглеждат като предмети, криещи смъртна заплаха за нейното крехко съкровище. То може да си промуши главата през пръчките на леглото и да се задуши, може да се спука шишето, да хвръкне парче от него и да удари мъника в окото, може бебо да се оплете в одеялцето, може възглавницата да му затисне лицето, може… Тази жена, в представите си, умъртвява нероденото си дете с всяко нещо, което ѝ се изпречи пред погледа! Представяте ли си в какъв стрес и ужас живее?

Но! Това не е всичко, става още по-хубаво. Тя започва да купува книги със съвети за майки. Изяжда от кора до кора всичко – от доктор Спок до най-модерните книги за гледане на бебе. И в ума ѝ възникват куп въпроси, на които не намира отговор. Всички те са свързани с евентуални критични ситуации, в които изпада, защото не е достатъчно подготвена. И нейната неподготвеност може да коства живота на детето ѝ! Тя пита и разпитва майка си, останалите живи тетки, стринки и баби, обаче те само се учудват на развинтената ѝ фантазия. На тях изобщо не им е хрумвало навремето, че трябва да знаят предварително какво да правят във всяка ситуация. Родили са достатъчно млади и безстрашни, а после не са имали време да се чудят, просто са си гледали децата и са правели каквото трябва. Как са знаели какво трябва във всеки един момент? – пита изтормозената 35 годишна първескиня. Ами не са знаели! Невинаги са били прави, невинаги са постъпвали по най-добрия възможен начин. Просто са действали според ситуацията и собствените си сили и разум.

За съжаление този отговор не успокоява изнервената майка, в чиято глава малкият ѝ, обичан нероден Петко загива или получава трайни увреждания по хиляди невероятни начини, само защото тя не е достатъчно подготвена.
Разбира се, не всичките ми приятелки, забременели късно, имат този проблем, но част от тях страдат силно от синдрома „нероден Петко“. И ако съдя по чути и прочетени истории, не са само те, а доста от бременните жени на 34 – 35 и нагоре години.

Дами, господа, родители, близки, приятели на бъдещата майка – това е сериозно. Не им се присмивайте, не им казвайте, че „затова е хубаво да се ражда по-раничко“, те ако са искали/можели, са щели да родят „по-раничко“. Помогнете им. Разговаряйте. Търсете начин да успокоите бедното същество и да му помогнете да си върне здравия разум. Защото, освен че се чувства безкрайно зле, бременната жена ще се превърне в майка орлица, която не позволява косъм да падне от главата на детето ѝ и ще възпита едно негодно да направи и крачка само, отгледано в саксия човешко същество. Ако не ни пука за майките, да помислим за децата.

Нека обръщаме внимание навреме и на този проблем на късната бременност, за да успеят повече жени да се преборят с него. Благодаря за вниманието!
 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова е пътешественик и борец за здравословен егоизъм. Работи като копирайтър фрийлансър и градинар на „Поляната" - сайт за личностно развитие и самопомощ. Родена е през 1981 година и когато порасне иска да стане щастлива.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.