„Веднъж пътувах с бебето си в трамвая. Качиха се двама души – мъж и жена, които накратко могат да бъдат описани с клишето „очукани от живота“. Не много възрастни, но и не добре запазени, с липсващи зъби, и двамата със следи от привлекателност, но вече трудно забележими. Мъжът носеше найлоново пликче с половинка хляб и 2 – 3 малки хартиени пакетчета – навярно обядът им. Както ги наблюдавах в продължение на няколко спирки, мъжът изведнъж забеляза бебето. Само за няколко секунди той успя да развие едното пакетче, в което имаше салам, да извади нож, да отреже половината и пред ококорените ни очи – моите и на бебето, се появи парче от най-долнопробния салам, набучено на нож, за да си хапне то. Аз бях готова да се разплача – и тогава с периферното си зрение забелязах реакцията на хората в трамвая. Всички го следяха с презрение, у някои граничещо с възмущение, у други – със снизхождение. Какъв идиот! На този човек посвещавам книгата си в уверение на това, че жестът му не е бил напразен.“ Ирина Каракехайова
Ирина Каракехайова е родена в София през 1975г. Автор и художник е на книгите „Племето на майките“ (2009), „Храната на племето“ (2010), „Домашна екология“ (2011), „Град като град“ (2013) от поредицата „Племена“ (изд. Формат.бг). Завършила е „Сценография“ и „Живопис“ в Нов български университет, София. Темата на докторската й дисертация е „Взаимодействие между вербално и визуално в съвременния англоезичен графичен роман.“
„Тази книга е едновременно поетичен бележник, новинарска емисия от едно майчинство, ретроспективна изложба на общия въздух между майката и детето, каталожна система на обичта като галерия. Тя е обратното на сайта bg.mamma – в нея няма паника, истерия, готови решения, назидателност и вода от девет кладенеца. Няма претенции за ръководство и самоучител, нито е дневник. Книгата е като сглобени парчета от личен опит, които не отпращат към цялото. Защото цялото е винаги лично и винаги недостижимо. Поради което и тайнствено. Ирина Каракехайова опитва, оптически казано, да осветли тази загадъчност на чуждото (другото, нечие) майчинство, предлагайки ненатрапчиво собственото.
Именно в личните детайли е силата на тази книга. Те са цялата метафоричност на родителството, в редовете и щрихите има всичко: майки като часовник – спрял или избързващ, наваксване на загубено време, благословията на спечеленото, проба-грешка, майки в далечен план, приближаване в детството, резки погледи и спокойни гледки.
В книгата няма обсебеност от родителството, може би защото не се гледа на детето като на резултат от майката, а на майката като сътворена от детето. Тази спокойна философия на чакането и приемането – добре е да не забравяме, че те не са наши, а принадлежат на себе си, е характерна за всеки един от общо 31 фрагмента.
В племето на майките майката е една. Няма парадокс. Просто това е майката и нейното клетъчно деление през обичта – да размножава сърцето си търпеливо и отдадено всяка минута.
Но преди всичко „Племето на майките“ е книга за малките жестове – в посвещението си авторката изисква най-вече поглед към тях. Възможен прочит на книгата е като към племето на малките жестове. Прочит и почит.“ Йорданка Белева
