Имаме бебе Плюс 1

В рода ми няма близнаци

В рода ми няма близнаци

В рода ми няма близнаци. Оказва се обаче, че това няма никакво значение за генетиката и възможността за зачеване на повече от един ембрион по едно и също време в една и съща утроба на следващите поколения. И то по абсолютно естествен път – със секс. Ако не лежах по време на прегледа, на който чух ДВЕ СА, със сигурност щях да падна. Тестът беше показал две чертички, но тогава изобщо не подозирах, че може да означава и две бъдещи наследничета. Трябва да изобретят такива тестове, които да показват броя на ръчички и крачета, които ще те ръчкат отвътре и ще ти разместват органите в следващите няколко месеца, за да се облещиш на резултата докато си вкъщи, а не вървейки по улиците да се чудиш накъде да поемеш, ти ли си или не си. Всъщност новината никак не е лоша, просто бях шокирана, защото не го очаквах.

Всичките ми близки се надяваха да са момичета, защото се отглеждали по-лесно. Според мен няма гаранция, че ако хлапетата са с плитки, то те ще се бият по-малко или ще тичат по-бавно, но въпреки това на прегледа, когато докторът ме попита: „Да казвам ли пола?“, отговорих: „Ако са момчета – не“. Докторът си замълча и се посмяхме.

Има един много горещ спор – кое е по-сложно за отглеждане, породени деца или близнаци. Е, аз родих близнаци когато големият ми син беше на година и девет месеца… Дааам, мнооого работа е. Оценявам сега такива неща, на които преди не съм обръщала внимание, като тишината, чистия под, място, където да си оставя чашата, без риск да бъде разлята. Невероятно е, но всяка сутрин отделям доста време да намеря къде точно съм оставила кафето си, далеч от обсега на малките ръчички, но явно и от своите. Друго невероятно нещо е, че след като мъжът ми вземе боклука, излизайки за работа, аз изхвърлям още две пълни торби, излизайки с децата за разходка. Нямаше да е лошо да имам още две ръце. Или клонинг. Но и така се справям, защото си имам теория – щом едното бебе може да стои само докато обслужвам другото, значи и двете могат да постоят сами, докато мама е в банята примерно. Първородното дете не е оставяно и за минута само, но с времето нещата се променят и развиват.

Организирала съм дома си така, че да няма опасни и чупливи предмети, достъпни за прохождащите екземпляри. И те си щъкат из вкъщи, а мама си повтаря Контактите са с капачки, няма супа на масата, защото дърпат покривката, балконските врати са затворени, козметика, лекарства и всичко, освен играчки е качено възможно най-високо, кафето ми е… къде ли е пак?

Зимата си е по-лесно, защото прекарваме повечето време вкъщи. Лятото ще трябва да търся оградени отвсякъде градинки, за да не се налага да тичам в няколко посоки едновременно. Дано дотогава да не бъдат потрошени сега съществуващите такива, защото май не никнат като гъби. По-скоро ще бъде възможно клонирането на хора, отколкото създаването на нови и дружелюбни площадки за игра. Аз и на това съм съгласна.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Здравка Стефанова - Зозо

Здравка Стефанова - Зозо

Завършва с почести „Майкология за напреднали” и с много любов, търпение и чувство за хумор практикува специалността си. Може да бъде забелязана в компанията на трима млади кавалери – един на почти 3 години и двама на по 1 годинка. Обичат да посещават заедно градинки в града и да разпускат на места, където има топлички басейни. Силно се вълнуват от домашните вкусотии на мама, самостоятелните разходки (задължително в различни посоки) и иновациите в пакостите. Задължително се усмихват на всеки и с охота демонстрират новите си познания за света.

Facebook коментари

Оставете коментар

1 коментар

  • Страхотна публикация. Когато отидох на първия преглед за потвърждение на бременността, първите думи на лекаря бяха: „В на кой рода има близнаци?“… Изпаднах в шок. Помислих, че се шегува. В на никой рода нямаше близнаци. Но раждането на двете ми момчета бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало и те са единствените хора, за които живея.