Подаръкът винаги е изненада
Бившето ми гадже, а.к.а съпругът ми, ме свали от раз и завинаги, когато като гаджета, сравнително пресни, сподели, че иска да има момиче от мен. И съвсем детайлно обясни защо. В моята глава стоеше стереотипът, че мъжете искат и очакват синове, а не дъщери. Така че бях силно изненадана и въодушевена едновременно, че този младеж няма това мислене.
След 3-4 години, когато часът удари – разбирай, влязох в тоалетната, използвах теста за бременност, установих, че това, което знам вече, т.е. бременна съм, е вярно и в резултат се разревах като бебе – цели три месеца се надявах на прегледа да се потвърди, че е момиче. Толкова много исках да го направя щастлив според моя новосъздаден стереотип – да го даря с момиче, че бях силно разочарована при думите на лекаря: „Искате ли да знаете пола на детето?“ – и докато ние отговорим „не“, той вече беше казал: „Е, аз вече го видях“. Някак трудно приех факта, че ще имам момче. Като една истинска бременна, разбирай хормонално неуравновесен индивид, който отказва да признае този факт – до последно се надявах докторът да не е видял правилно. Е да, ама не. В единствения, за мен, слънчев ден през онзи ноември, когато се роди първият ми син, ми казаха: „Виж какъв е беличък и със сини очи“. Малка мръвка.
Мъжът ми, като истински детешар, още на 6-я месец след появата на малкия момък, започна да ме навива за второ. По една или друга причина, процесът се отложи с 5 години. И отново в моята глава стоеше идеята да си направим момиче. Докато бях бременна, всички които ме виждаха с корема и с големия ми син, ми пожелаваха да ги „нашаря“, т.е. да се роди малка дама. Хайде, ама на. Пак младеж, пак мръвче 🙂
Сега аз давам зор, защото вече съм възрастна и ако се помотая още малко, шансовете според докторите да се роди дете с някое трудно заболяване – като Синдром на Даун – се увеличават рязко. Естествено в главата ми все още стоят думите защо да е момиче. Но бившето гадже се дърпа.
И в двата случая при нас се получи лесно, за което съм истински благодарна. Но две приятелки и един приятел са ми разказвали истории, които излизат от представите ми за каквото и да е.
Искат детенце и работят по въпроса. Но не се получава. Времето си минава. И се стига дотам, че сексът вече не е просто секс, а е упражнение, в което влизат в действие всички изпитани, както и други – непроверени – методи, само и само да се стигне до зачатие. В резултат и двамата се изнервят. И не се получава. Накрая, все пак, бебетата са вече налице. Даже вече не са бебета някои. Това е лесният вариант – когато няма доказани медицински проблеми. А когато се установи, че забременяването е затруднено заради някакви заболявания, шокът е силен. Защото трябва да вземеш мерки да решиш как да действаш. И понякога пътят е много дълъг, трънлив и болезнен. А пък в нашата държава – даже и нечестен или умишлено усложнен.
В тези случаи, както и да се съчетаят хромозомите или да се избере и стигне до осиновяване, родителите са повече от благодарни. Защото е важно да го има детето. А пък дали е момче или момиче – няма никакво значение.
Снимка: pixabay.com
Не знам защо в главите си хората залагат стереотипи. Всъщност знам, но ми е трудно да го приема. С приятелка, която е кръстница на сина ми, сме коментирали, че мъжът ѝ е споделял, че искал децата им да са момичета. И те са благословени два пъти да имат девойки. Но честно казано, когато го гледам как играе със синовете ми си мисля, че всъщност копнее да имат момче.
Днес, когато младежите вече поотраснаха, все още се стряскам като ми кажат, че съм „мъжка майка“. Все едно е супер трудно да гледаш момчета. Не знам. Може би е трудно. Приятелки, които имат само девойки са ми казвали, че не си представят как биха отглеждали младежи. Според мен, всъщност във времената, в които живеем, май е по-сложно да гледаш момиче.
Причината за това е, че в главите ни играят стереотипите, които са заложени от нашето патриархално общество, което дълго време не е приемало факта, че всъщност сме матриархат. При приятелските двойки, които имат и момче, и момиче, животът е весела история. Там наложените от тяхното възпитание възприятия се сблъскват рано с начините им на мислене относно гледането на момче или момиче. Но някак по-лесно и по-бързо им се налага да излязат от рамката, че са създали и отглеждат момче или момиче. Шегуват се с положението, че момчетата като започнат да си липсват, при първата си среща след раздялата, се нашамаросват. А момичетата едва ли не се сърдят една на друга или започват веднага да си разказват какво е станало във времето, когато са били разделени. Установили са, че всъщност те реагират по един или друг начин, просто заради факта, че са хора.
Така че момче или момиче, няма никакво значение. Децата дават най-доброто от себе си, без да им го искаш. Само трябва да го видиш.
Снимка на корицата: pixabay.com
