Хранителните навици са много хубаво нещо – поне за онези, които ги имат. Моя милост май никога не им е обръщала особено внимание и това, както установих, е много грешно. Години наред майка ми ми е досаждала с натякване за това кое как и по колко трябва да се яде, ама кой да слуша. В тийнейджърските си години бях убедена, че съм дебела, и то не просто дебела – сигурна бях, че отзад погледнато главата ми изглежда абсурдно малка на фона на огромния ми задник. Това резултира в изграждане на начин на мислене, според който храната не е удоволствие, а просто нещо необходимо, за да не умре човек от глад. Така години наред храната за мен нямаше кой знае каква стойност, гледах на нея като на необходимост и нищо повече. Това остана така, докато забременях. Естествено в такъв момент човек се мобилизира и започва да обръща внимание на това как всъщност живее. Който пуши спира цигарите, който пие спира да пие, а който като мен не яде, започва да се храни.
Изчетох всичко по темата за полезните и вредни храни според състоянието, в което се намирах. Има много информация и е хубаво човек да се запознае с нея. Важно е да се съблюдават основните правила, а колкото до другото – всеки може да прецени сам доколко биото наистина е био, доколко полезното наистина е полезно и дали има смисъл човек да се вманиачава или може просто да се храни с каквото обича, без да прекалява с нищо. Аз поне така направих. Хранех се според това какво ми се ядеше, никога не съм се ограничавала и единствено гледах какво купувам и откъде, за да съм сигурна, че растящото в мен бебе получава най-хубавото, което може да се намери по нашите географски ширини. Е, ако ви се прияде сурово месо, чили или миди, ще е добре все пак да се въздържите… Всичко това го пише на много места, така че когато дойде моментът, ще знаете кое е хубаво да хапвате и кое – не.
Опитвах да ям разнообразна храна, но пак без да се насилвам. Истината е, че не обичам плодове – никога не съм ги обичала. Не ги заобичах и тогава, но се опитвах поне по някой друг плод да изям, ей така, за да нямам гузна съвест. Каквото ми беше вкусно преди да забременея, май остана любимата ми храна и по време на деветте месеца. Сигурно съм яла общо десет неща, но какво пък – на сила хубост не става. Приготвено добре и с хубави продукти, дори и по-еднообразното меню върши чудесна работа. Адски съжалявам понякога, че при мен не се случи както при други бременни с безумните им хранителни комбинации, каквито сигурно всеки от нас е имал наоколо. Щеше да ми е много смешно, ако да речем ми се ядеше риба със сладолед, кюфтета с круши или кифла с хляб, както се казваше в един стар виц. Като цяло нищо нестандартно не ми се е приисквало и нищо във вкусовите ми предпочитания не се промени кой знае колко покрай бременността. Когато човек гледа на износването на бебе отговорно и се грижи за себе си с желание, всичко си протича съвсем нормално. Спомням си, че ядях много сладко, може би това беше единственото нещо, което беше различно от преди. Има известен риск от прекаляването със сладко, но понеже бях наясно с т.нар. гестационен диабет, гледах да не изпадам в крайности. Ядях доста шоколад, но пак се опитвах да си наложа някаква разумна граница. Ако пък към течния шоколад се прибави и някой банан, нещата стават съвсем поносими.
Снимка: pixabay.com
Истината е, че няма нищо кой знае колко особено в храненето по време на бременността. Важно е само човек да се храни! Ако не се ограничавате и не прекалявате с нищо, ако знаете кое е хубаво да се яде и кои храни не се препоръчват за бременни, би трябвало и вие и бебето да сте доволни. А, и ако имате някоя напориста баба, която ви е гонила из двора с поредната обилна порция с храна, за да пораснете здрави…ами…, опитвайте се да не приемате съветите ѝ буквално. Храненето „за двама“ също е нещо, с което не е добре да се прекалява. Разбира се тук говорим за общия случай. Изключително важно е да чуете какво има да каже лекуващият ви лекар по темата. Не е изключено при някоя от вас да има известни особености, с които е хубаво да се съобразите. Ако сте алергични към определени храни, ако имате евентуално заболяване или ако се окаже по време на текущите изследвания, че имате определен дефицит в организма, сигурно ще се наложи да спазвате някакъв по-специфичен режим. Така или иначе храненето е един много приятен процес и с малко повече внимание от ваша страна освен приятен, той би бил и много полезен. Бих могла да кажа много неща за крайностите – за диетите, за суровоядството, за био маниите. Няма смисъл обаче да изпадаме в подробности. Убедена съм, че всеки знае най-добре кое е добро за него. Когато човек е достатъчно грамотен и информиран по въпросите за храненето и бременността, ако се вслушва в съветите на лекарите, няма причина да се тревожи за нищо, свързано с изхранването си по време на този деликатен период. Единствения съвет, който мога да си позволя да дам е – просто яжте! Аз за себе си мога да кажа, че преоткрих храната. Освен че научих много за нещата, с които се храним, се понаучих и да готвя. Днес мога да се похваля, че докато бях бременна добре си хапвах от всичко хубаво и родих едно голямо и здраво бебе. Когато детенцето ви поотрасне и го захраните, вие също ще очаквате то да обича полезните и здравословни неща. Е, няма ли да е чудесно, ако му дадете един добър пример 🙂
Снимка на корицата: pixabay.com
