Здрав дух в здраво тяло Полезното и Приятното

За яслата, здравето и здравите нерви

За яслата

Преди малко изпратих едно щастливо дете на ясла и реших да седна и да напиша няколко реда. С наближаването на есента идва и новият прием на благополучно класираните дечковци в държавните ясли и градини, което автоматично ме навежда на мисълта, че отново ще има купища притеснени родители, които ужасно ще се терзаят за това как ще се отрази новото преживяване на малките им съкровища. Знам, отлично ви разбирам – ние бяхме същите.

Каквото и да се каже на един родител в такъв момент, напрежението си остава огромно. Как ще му се отрази отделянето от майката; дали ще му хареса да бъде сред други деца; къде попада и как ще се грижат там за него; ще боледува ли?… И още хиляди въпроси. Спомням си, че никога и за нищо не съм се притеснявала повече – ама това важни изпити, интервюта, всякакви други съдбовни събития…, дори когато отивах да раждам бях значително по-спокойна. Някак си даже и тогава си казвах, че и аз и докторите ще направим всичко възможно нещата да се развият добре и бях в учудващо добро състояние на духа. Но приемът в яслата…, това е кошмарът на всеки родител – там просто нищо не зависи от теб. Та и ние преминахме през един меко казано стресиращ период на адаптация, през който детето ми ревеше до посиняване сутрин, аз ревях всеки път след като я оставях, по цял ден стоях втренчена в телефона и чаках да се обадят и да ми кажат, че нещо се е случило и трябва да отида да я взема. Единствено разговорите с родители, били в подобно положение, можеха да ми донесат малко утеха и спокойствие. Ето защо с радост ви споделям малко преживявания от първо лице, за да се убедите, че в крайна сметка няма нищо страшно 🙂 .

Да, ревовете и протестите през първите седмици са неизбежни, но съвсем скоро ще усетите, че на дребното започва да му става интересно. Аз в интерес на истината силно препоръчвам яслата след навършването на две години, защото всяко по-нататъшно задържане на детето сред възрастни в домашна среда започва да ограничава развитието му. Сигурно мнозина биха възразили с аргумента, че никой не може да се грижи по-добре за малкото дете от майка му (или баба му, примерно), ОБАЧЕ – на всеки възрастен, след около две години перманентна грижа за един мъник, започва да му се изчерпва фантазията откъм забавления. Дори моят арсенал от разнообразни места и мероприятия тотално се изразходи след един определен период от време, а аз много се стараех, повярвайте ми. Така не след дълго аз започнах да забелязвам много хубави и всъщност изключително важни промени в дъщеря ми – неща, на които посмъртно не бях успяла да я науча, изведнъж си станаха напълно естествени за нея и аз съм убедена, че разнообразието е ключът към успеха. Очевидно социумът, а и работата с педагози започнаха да си казват думата. Все по-често тя започна да ми показва с ентусиазъм какво ново е научила – например как да се обуе сама, как да очертае играчка с флумастер върху лист хартия или как да си подреди сама раничката. С времето плачът спря, тя започна сама да ме води за ръка към яслата и за буквално месец промяната беше коренна. Също така много бързо проговори и вече сама си казва, че иска „при децата“, разказва ми за една приятелка, с която играят там, а най-хубавото е, когато започне да ни пее песнички. Децата са различни, но ако подберете добре градината и ако детенцето е готово, според мен няма как едно такова социално интегриране да не му се отрази добре. А, забравих да спомена, че я научиха да спи следобед, за което си заслужиха моето възхищение до живот – аз за две години преди това можех да я приспивам само в количка или в кола.

За жалост болестите са точно такива и с такава честота, с каквато другите родители ги описват – една седмица ходи, после две седмици сополи, после пак една седмица ходи и така в продължение на много време. Приемете обаче, че това е част от естествения ход на нещата и независимо от това на каква възраст детето ви попадне в среда с други себеподобни, този период на чести боледувания няма как да бъде избегнат напълно. За успокоение мога да кажа, че с времето нещата стават по-леки – боледуванията започват да се разреждат, а децата укрепват и оздравяват все по-бързо.

Накратко равносметката е следната: за пет месеца посещаване на яслата (тръгна на две години и един месец, в момента е на две години и половина) детенцето имаше нужда от около месец, за да преодолее раздялата с мама и да започне да се чувства добре там. Проговори, свали памперса, научи страшно много неща, сега няма никакъв проблем в общуването с други деца и споделянето на играчки. За това време беше болна около пет пъти, като само веднъж се наложи прием на антибиотик, а през цялото друго време се разминавахме с инхалации и сироп за кашлица. В началото ѝ минаваше за две седмици, а сега след 5-6 дена е готова да отиде пак на ясла.

Детето на ясла

Снимка: pixabay.com

Разбира се, че не всичко е розово. Разбира се, че в началото и вие и детето ви ще бъдете притеснени и да – ще започне да боледува. Но – децата имат нужда от среда, подходяща за тях и стимулираща тяхното развитие. Ако сте взели решение да запишете наследника на ясла или градина, според мен наистина няма да сбъркате. В крайна сметка позитивите са много повече от негативите и съм убедена, че не след дълго с облекчение ще започнете да наблюдавате положителни промени. Всеки родител познава детето си и знае кое е най-добро за него. Дори и да не мине толкова гладко, нищо не ви пречи да вземете детенцето за още малко време вкъщи и после да опитате пак. Чувала съм и за много такива случаи. Някои деца са готови за ясла на годинка, други – на три. Всички са различни и ако при вас не стане точно както при другите, не се обвинявайте, това просто е една съвсем обикновена ситуация.

Ще си позволя накрая да ви дам само един съвет – проучете много добре местата, на които сте се спрели. Ако има дете на ваш познат в съответната ясла или градина, ще е най-добре. Остава мъникът да хареса обстановката и децата и съм сигурна, че всичко ще се нареди. Бъдете смели и не се отказвайте веднага, насърчавайте и малчовците да не се отказват. Пак ще кажа това, което написах в началото – днес изпратих едно щастливо дете на ясла. И нито за момент не съжалявам, че я пуснах на две годинки и малко. Определено никога няма да забравя колко се притеснявах и колко много се страхуваше тя първите дни. Но сега, повярвайте ми, положението е коренно различно, а когато тя е щастлива, съм щастлива и аз.

Стискам палци и желая много успех на всички малки и големи в това начинание. Надявам се разказът ми да е бил полезен.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ива Караславова

Ива Караславова

Щастлива майка на дъщеричка и две котки. Завършила е СУ „СВ. Климент Охридски“ със специалност „Немска филология“, има магистърска степен по специалност „Връзки с обществеността“ от същия университет. Работила е като асистент кореспонденция и връзки с обществеността, преводач и редактор, ръководител на търговски отдел и др. В момента е в отпуск по майчинство, но актуалната заемана длъжност е техническа поддръжка в ИТ сектора. Обича пътуванията, четенето и спорта. Занимава се също с графичен и уеб дизайн. Иска да има повече време и възможност, за да помага на бездомните животни. Мечтае за това някой ден да забранят попфолка.

Facebook коментари

Оставете коментар