Или 12 неадекватни изречения, които хората с деца чуват от бездетните си приятели
Познатите и приятелите без деца често се оказва, че са доста по-раздразнителни в сравнение с нас, които имаме. Затова може би си мислят, че сме с твърде здрави нерви и заради нашето лично удоволствие не изпълняваме прищевките и желанията на потомците си. Просто му угоди, за да престане! Да, но когато хлапето стане възрастен и прави така, както е свикнало, за да стане неговото и не му се получава, родителят ще е виновен, че не го е подготвил, че светът не прави това, което се иска от него и не винаги всичко се постига лесно или с мрънкане и тръшкане. Да не коментираме случаите, когато пък искането на наследника може да е толкова безумно, че трябва да си луд, за да позволиш да го изпълни.
Истинско забавление настава, когато някой бездетен изкоментира липсата или наличието на строг режим в храненето и съня на децата. Репликите: „Ние като имаме деца, задължително ще имат режим“; „Ние няма да го притискаме да си ляга, когато не иска или няма да го карам да яде, когато не е гладно“, винаги вълнува по особен начин страната с децата. Според някои психолози децата се чувстват сигурни и растат спокойни, когато се спазва принципът на предвидимост на действията. Затова е по-добре наистина да се спазва режим. Защото се знае – сутрин се закусва, игра или уроци, после се обядва, следобед се спи или се учи, вечер се мият задължително зъбите и се ляга. По едно и също време. Но това не винаги е по силите на родителя. Ако детето е много инатливо или злоядо, просто се преценява кое е по-малкото зло. Да яде когато иска, само и само да се храни. Да си ляга, когато реши, само и само да спи, когато си легне. Или избираш да бъдеш „лошият“ родител, който налага казармен режим от самото раждане на детето, но после знае, че лампичката на Павлов работи и без да бъде подканяно се храни и си почива. В крайна сметка всеки избира сам и разбира как да направи детето си адекватно в действията и мислите си, което се постига с наличието на достатъчно храна и сън. Като част от основното ниво в пирамидата на Маслоу :-). (за забравилите или незнаещите Пирамидата на потребностите е йерархична система на потребностите на човека. Потребностите са подредени в 5 нива, като базовото заемат физиологичните: храна, вода, сън, здраве, секс. Следват екзистенциалните: подслон, безопасност, обезпеченост; социалните: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си; престижните: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата и накрая духовните: познание, себереализиране. Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към удовлетворяване на потребностите от по-високо ниво).
„Няма да му позволяваме да спи при нас в леглото“ или „Остави го да спи при вас, след като има нужда“ са други ключови, казани не на място фрази на хора без потомство, които „развеселяват“ неистово всеки, който някога е имал растящо дете до себе си. Хлапетата не винаги спят спокойно. След раждането им, за неизвестно, неуточнено дълго време се хранят през нощта, притесняват ги коликите, болят ги венците заради избиващите зъби. Някои по принцип трудно се успокояват и заспиват, други се събуждат внезапно в съня си. Едни не правят разлика дали е ден или е нощ и искат да си играят в 5 сутринта, което е доста изтощително за родителя, ако се повтаря непрекъснато. Особено, ако в добавка е успял да заспи едва три часа или 40 минути по-рано. Други започват да се страхуват от тъмното. Накрая при всички се появяват чудовищата/страшилищата/зомбитата под леглото/в гардероба или просто необходимостта да усещат закрилата и силата на по-голямото тяло. Каквото и решение да е взето с половинката къде да спи детето/децата, то е съпроводено с различни неудобства – леглото се оказва малко по размер за тримата или четиримата спящи, някой от възрастните не може да спи спокойно, защото го ръчкат в ребрата, качват се крака върху главата му, ритат го в корема, гърдите или бъбреците. Малкият човек може да не успява да се наспива добре заради по-високата температура, която се достига в леглото на таткото и майката. Налагат се внезапни разходки от родителската спалня до другата стая, ако креватчето е отделено. Или се чува топуркането на ситни крачета при притичването от малкото легло до голямото, където малчуганът се сгушва на топло и сигурно. Докато не поотрасте, възрастният обикновено не знае къде се намира от умора, недостатъчно количество сън, притеснения и неизпълнени очаквания. Затова е за предпочитане да не се коментира, без да се знае поради каква причина родителят е избрал дали да позволи детето да спи в неговото легло или не.
В момента в България много хора казват, че не гледат телевизия, защото са изморени от повтарянето на черни хроники, съобщения за трагедии, излъчването на глупави филми, показването на едностранчива гледна точка в представянето на новините или въобще неадекватната програмна схема. Решението дали детето да гледа детски предавания по телевизията или анимационни филмчета често се коментира с изказването: „Ние няма да му/ѝ пускаме детски като бебе, много е вредно да се гледа телевизия!“. Да, така е, вредно е. Целодневното гледане особено. Всеки един трезвомислещ родител го знае и го признава. Но понякога имаш нуждата просто да останеш за 5 минути на спокойствие, да отидеш до тоалетната например или да се изкъпеш без някой да ти тропа по вратата. И не е фатално за психическото развитие на детето да му позволиш да гледа предаване или филмче, за което знаеш, че е забавно, ще научи нещо, ще създаде музикален вкус.
Култивирането на характера, поведението или дори на дребния детайл – вкусовите навици е труден и дълъг процес и затова репликата: „Само био неща (ще) готвим!“ е изключително интересно твърдение. Не заради друго, а защото се стига до:
1. Вкарване на детето в ситуация, в която то яде киноа, чиа, басмати ориз и сьомга, а в детската градина или в училище не сервират такъв тип и клас храни. В резултат – остава гладно.
2. Хлапето не харесва здравословните храни или пък е злоядо и въпреки желанието на родителя, се налага да му се дават пържени картофи, кренвирши, бисквити, шоколад и „Зрънчо“, само и само да хапне нещо.
3. Все още в България доказването на биологичната чистота на продуктите е сложна процедура :-). И никога не е сигурно, че био-то е наистина такова.
Единствено за кърмата мога да се закълна, че е био храна. Педиатрите препоръчват поне до 6-ия месец на детето да живее на кърма и затова много майки избират поне да се опитат да кърмят. Някои успяват, други – не. Тези, които успяват могат да разкажат различни комични ситуации, в които са попадали и да споделят интересни въпроси, които са им задавали. Най-добрият от които за мен е: „Добре де, като суче, зърната ти стават ли като сламка дълги?“.
Вижте Тъпите неща, които хората без деца казват на тези с (част 1)
Снимка на корицата: pixabay.com
