Прилики и Разлики Семеен портрет

Тъпите неща, които хората без деца казват на тези с (част 1)

Тъпите неща за родителите

Или 12 неадекватни изречения, които хората с деца чуват от бездетните си приятели

Преди да имаш дете/деца, никога не можеш да си представиш в какви трагико-комични положения ще изпадаш понякога с твоите бездетни приятели или какви идиотски въпроси могат да ти зададат. Хората с деца са хора, които живеят на различна планета от познатите им без потомство. Даже понякога си мисля, че и в друга галактика.

За свободните – разбирай без хлапета – е напълно нормално да попитат: „Какво ще правиш след работа?“, но за най-добрата ти приятелка в офиса, която има 2 деца, това е повод да те погледне с тъжно-весела искра в очите и да ти каже: „Прибирам се, да сготвя за онези тримата“.

Безгрижието е повод да ти зададат невинно въпроса: “Вие защо си тръгвате толкова рано?“, когато си с приятели без деца в градинката на Заимов, а.к.а Лиляна Димитрова (иначе казано парк „Оборище“), хлапетата подскачат на детската площадка, станало е 21:30 ч. и още е светло, защото е лято. Отговорът „За да не ги бия излишно“ може да е стряскащ и неприемлив, но съответства на голата истина. Малчуганите се уморяват, но не се усещат обикновено и продължават да тичат и въртят със силата на акумулаторните си батерии. Обаче спират да разбират какво им говориш. Или стават раздразнителни, или започват да се бият за глупост, да се изнервят, да дразнят и да правят постъпки, които родителят не одобрява. Всяко едно от тези положения може да извади от кожата родителите, те започват да правят забележки и да се карат. Или търсят начини и прилагат техники за успокояване на детето, отвличане на вниманието. За да няма излишни скандали, напрежение или да се полагат усилия за уравновесяване на ситуацията, е по-добре просто децата да си легнат да спят или поне да се направи опит да им се осигури място да го направят някъде.

„Защо не вземеш децата, там има детски кът, ще могат да се забавляват“, ми каза позната, канейки ме вечерта да пием бири в най-модното това лято кръчме в Синеморец. „Всички в компанията имат деца, знаят какво е, никой няма да се впечатли от твоите, каквото и да правят“. Е да, но са излезли без дечурлигата, а аз пак ще трябва да им припомням да вечерят, да внимавам да не съборят целия ресторант върху нас или върху себе си, да давам възпитателни наставления. Не винаги наличието на място за игра е достатъчно, за да могат децата да са спокойни и отговорният за тях да не изпада в нервна криза от поведението им. Все пак и той е човек, и той иска да пийне глътка-две без излишни драми около себе си.

За всеки родител е балсам за ушите 🙂 репликата: „Аз никога няма да дам/позволя на детето си да лази по земята, да лапа паднала солета/бонбон/биба“. Да, разбира се, всеки може да го каже. Няма проблем. Докато не се е появил проблем с цялата тежест и сила на своите 10-15 килограма и не се изпъчи пред теб. След което започва най-демонстративно да прави точно това, което ти никога не си и помислил да позволиш. Лазенето е най-забавната част от играта. Няма никакво значение, че дрехите се цапат, късат. Това също е част от играта. За поставянето на граници. За определянето на правилата на играта. Опитването на непознати вкусове – пръст, дребни камъчета, полепнали по биберона, солетата, бонбон – също е част от играта. Така децата научават, че не е вкусно, че е неприятно за пипане и не го правят повече. Освен ако не са си навили на пръста, че точно така ще те вадят от кожата :-). Не можеш постоянно да обясняваш, да викаш, да наказваш, да заплашваш. Просто е нужно да бъдеш спокоен, а това понякога е свързано с възможността да оставиш детето да опита само. Случва се като види, че няма ефект от действията му, да спира без да си казал и думичка. Децата те пробват, проверяват до къде могат да стигнат. И така растат.

Докато порастват обаче, възрастните без деца продължават да задават своите въпроси, които не винаги са адекватни. Бивша колежка с две деца я попитали във връзка с едногодишното ѝ отроче: „Докога ще е зависимо от залъгалката?“. Практиката показва, че до около три години децата имат сукателен рефлекс. Те смучат биберона, за да го задоволят. Така малчуганите подобряват усещането за сигурност. Което дава сукането, обикновено дълбоко свързано с близостта на майката :-). Всички знаем, че тя е много важна фигура в света на малките хора. При някои възрастни този рефлекс не изчезва, а може да се каже, че се трансформира в желанието за пушене:-), което не винаги е свързано с търсенето на успокояващия ефект от никотина в цигарите. Отказването от залъгалката е труден процес и за двете страни, който всеки родител решава сам как да премине – дали като остави детето да се откаже само или при навършване на определена възраст я скрие, изхвърли и си повтаря „Спокоен съм“ в критичните моменти на плач заради нейната липса.

Един от носителите на най-високата наградата за непознаване на света на хората с деца е въпросът: “Не можеш ли да обясниш?!“. То на възрастните понякога се затруднява човек да обясни каквото и да е, така че да го разберат, а какво остава в случаите, когато трябва да го направиш за някой по-малък. Отговорите трябва да са съобразени с възрастта – т.е. опростени до нивото на разбиране, а това да обясниш какво прави специалист по компютърна лингвистика или доктор по квантова физика не винаги е по силите на средностатистическия гражданин.

Вижте Тъпите неща, които хората без деца казват на тези с (част 2)

Снимка на корицата: pixabay.com