Прилики и Разлики Семеен портрет

Адът на мама, Раят на тате

Адът на мама, Раят на тате

Веднъж, докато си четях с едно око книгата, а с другото зорко следях какви ги върши синът ми /в случая си играеше с голямата червена спортна кола с дистанционното и я блъскаше влудяващо през 5 секунди в глезена ми/, дребният внезапно ме запита:

– Татко, ти какъв искаше да станеш като пораснеш?

– Голям – отвърнах без да се замислям и непредпазливо додадох – А ти?

– Татко – рече без колебание синът ми и отново ме прасна с количката в глезена.

Потърках замислено оформящата се на крака ми синина, докато мъдрувах по това екстравагантно решение на детето си.

Вярно, в крайна сметка се оказа, че да си баща е невероятно приключение и най-дълбокият смисъл, който можех да открия в живота си. Обаче откъде 4-годишният ми син може да знае това? Отговорът е – отникъде. Самият аз не го и подозирах, преди да стана татко.

После реших, че детето постъпва мъдро, да не говорим, че е и мъж на всичкото отгоре. Трябваше ми съвсем кратко време, за да анализирам и пресея наблюденията си по отношение на корелативната двойка мама-татко, за да реша, че изборът му е правилен и то не само по отношение на пола.

Примери? Ето ви няколко.

Сутрин майка му става в 6 часа сутринта. Избира дрешки за него и дрехи за себе си, пере, глади, приготвя закуска, оправя си тоалета и грима, събужда го, превежда мрънкащото сънено същество през тоалетната и банята, облича го, измива го, оправя му раничката за градината, търпи му капризите.

Сутрин баща му става в последния възможен момент, като игнорира на подсъзнателно ниво алармата на телефона на майката, мрънкането на сина си и мърморенето на половинката си, шумовете от спалнята, банята, тоалетната и кухнята, както и всичко останало, което може да се пренебрегне в подобна ежедневна кризисна ситуация в началото на деня.

После мама остава у дома да почисти след мъжете си, да разтреби, да мине с прахосмукачката и да пусне евентуално още една бърза пералня, да измие съдовете, да се преведе в ред и да отиде на работа.

Тате безгрижно качва наследника в колата, пуска радиото, пуска шегички, доставя го в детската градина и се връща, защото – нали – ТАТЕ РАБОТИ от къщи.

Вечер тате /пак безгрижно/ взема с колата наследника от детската градина и го доставя обратно вкъщи. Дава му нещо за гризкане и пийване, пуска му Спонджбоп на телевизора, оставя в удобна близост колички, кубчета, войничета, топки, моливи и листове, после пак сяда на компютъра, защото ТАТЕ РАБОТИ, нали.

Вечер мама се връща часове по-късно, скапана от работа и започва да приготвя вечеря, чисти, разтребва, минава с прахосмукачката, пуска пералнята, измива съдовете, като в същото време забавлява детето, слага му да яде, превежда го през банята и тоалетната, облича му пижамката и го приспива, четейки приказка, защото ТАТЕ РАБОТИ, да не забравяме.

После мама будува и планира утрешния ден, а тате заспива. Даже хърка.

С една дума, бързо установих, че Адът на мама е Рай за тате.

Синът ми беше взел правилното решение. Мъжко.

Друг е въпросът, че да си баща, а не майка, си има и своите минуси.

В детската градина всички госпожи, лелки, медицински сестри и майки само дето не са ме взели под крилото си и много внимават да не сгазя някъде лука, а аз го газя често, признавам си.

Като татко и основен превозвач на чедото „от-до“, се налага аз да се занимавам с плащане за такси, куклени театри, празненства и прочее, аз да боядисвам оградки и да разсаждам цветя и аз да водя сина ни по медицински прегледи и разни мероприятия.

Плюс това, като всеки един татко по света, аз съм призваният да уча сина си да плува, да пали огън на открито и в камината, да кара колело и да рита топка, както и на всеки един друг мъжки спорт или каквато и да било мъжка дейност, за която се сетите.

Всъщност малко по-късно пак аз ще го уча да се бръсне, да кара кола и да сваля гаджета, но за това все още има време.

Двойните стандарти обаче спрямо мама и тате далеч не свършват само в задушевната, леко наелектризирана и добре позната домашна атмосфера.

Собствената ми майка и тъщата ме гледат като втора категория човек още от раждането на детето. Дядовците пък не ми говорят, тъй като синът ни не е кръстен на нито един от двамата, а на мен.

Обикновено и в градината, и в болницата, и на детската площадка ме гледат странно, недай си Боже да се опитам да завържа разговор с майките там и да се пробвам да обменя рецепта, информация за парти център, нова плетка или клюките от кварталния магазин.

От друга страна, татковците ме гледат лошо. Ревнуват явно.

Синът ми също не е чиста вода ненапита.

Той добре знае, че като във всяка свястна криминална история, и в нашата има добро и лошо ченге.

Тъй като по ред причини мама е призвана да играе ролята на лошото ченге /“Събуди се!“, „Тръгвай за градина!“, „Бързо в банята!“, „Излизай от морето!“, „Не можеш да ядеш още сладко!“/, понеже все някой трябва да се грижи за възпитанието на детето и да въведе ред в хаоса, тате автоматично се превръща в ангел Божий, доброто ченге, най-най-най-любимия и добър татко на света… купи ми още едно шоколадово яйце, татееее, моля тееее…

И татко купува. Татко разрешава. Татко удължава гледането на телевизия, играта с компютъра или каквото е този път. Татко дава още малко шоколад и то тайно от мама. Татко винаги е готов да опрости наказание, да отложи лягането, да разреши още едно кръгче на въртележката, да подложи и другата буза на сладурчето. С една дума, татко у дома е Меката Мара и добър показател за това как точно не трябва да се възпитават деца, глезейки ги.

Обаче, извинете, татко е и пример на подражание, това не може да се отрече.

Вече споменах. Запитах сина си какъв иска да стане като порасне и той отвърна без колебание:

– „Татко!“

Това е положението, май.

 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.