На теория и на практика Семеен портрет

Синът ми – Четящият човек

Синът ми – Четящият човек

Дълго преди да се роди малкият ни син, а и през първите 2-3 години от живота му, ме тресеше нездрав страх за това как ще се развие той паралелно с израстването си, накъде ще се насочи интелектуалният му потенциал, ще прояви ли някой талант или не.

Не ме разбирайте погрешно. Детето ни е „програмирано“ с моите гени и гените на майка си, така че не това ме безпокоеше. Все пак и двамата го докарахме до завършване на висшето, четем, пишем, творим, гледаме интелектуални филми, обичаме музиката и театъра.

Гледайки обаче поколенията, растящи в безвремието на т.нар. преход, нямаше как в душата ми да не проникне смут за бъдещето на собственото ми дете. Все пак наоколо беше пълно с млади хора, за които пълният член не означава нищо, които пишат „децки“ вместо „детски“, „уйски“ вместо „уиски“ и „колтура“ вместо „култура“. Тийнейджърите „четат“ мониторите на компютрите и телефоните си вместо книги. От колите им гърми чалга вместо Брамс или Лед Цепелин. Гледат турски сапунки вместо „Гражданинът Кейн“ или „Изгубени в превода“. Нацията буквално изпростява пред очите ни.

Затова и се заклех, че синът ми няма да бъде такъв. Щях да се погрижа за това навреме, като се почне от музиката, мине се през анимационните /а после и други/ филми и се стигне до четенето. Самият аз чета много и отрано. Баба ми и до днес се хвали на наборките си как още в трети клас съвсем сам съм прочел „Конникът без глава“ и „Тримата мускетари“. И до днес обикновено чета по 2-3-4 книги едновременно – и докато заспивам, и като се събудя, и в банята, и на почивка, и докато се храня, и докато пътувам. Придобитото от този навик в невръстна възраст късогледство изобщо не ме разколеба. Така че синът ми беше в добри ръце. Щях да го превърна в Четящ човек!

Детето комбинира

Снимка: pixabay.com

Хубавото днес е, че детето може да комбинира нещата, така че ако си има любим анимационен герой примерно, в един момент му се приисква да му прочетат и книжката за него. Така успешно и с интерес например преминахме през Маша и Мечо, Маугли, Пипи Дългото Чорапче, Карлсон, Спайдърмен и прочее.

Хубавото е и това, че баба предвидливо е пазила през годините детските книжки на тате, и днес /точно тези дни/, четем на заспиване за приключенията на Лукчо и на Джелсомино, приказките на Андерсен, братя Грим и Шарл Перо, неволите на Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, патилата на зайчето Питър. Синът ми обича моите оръфани детски книжки и това адски много ме радва. Разбира се, той обича и лъскавите нови книжки от книжарницата и МОЛ-а, всяка от които струва колкото антикварен том на Стайнбек, Хемингуей или Кафка, но това е една друга тема.

Тъй като ще стане на 5 едва през лятото, в момента „четенето“ на сина ми – Четящия човек, се състои сега-засега предимно от четири основни момента.

1. Мама /а понякога и тате/ му четат приказки, най-често на заспиване, а после сюжетът им често се разиграва върху родителската спалня за голямо неудоволствие на полузаспалото родителско тяло и за голяма радост на дребосъка.

2. „Четенето“ от страна на сина ми на някоя книга, което се състои от плъзгане на пръстчето му по редовете и паралелното измисляне на чисто негови си сюжети, рядко имащи нещо общо с оригинала, за голяма радост на мама и тате /ух, че ми е умничъъъък!/.

3. „Четенето“ на познати букви /и цифри/ навсякъде, където ги зърнем – на реклами по телевизията, върху корицата на някоя книга, в списание и вестник, върху опаковка бисквити, на билборд край пътя, на витрина на магазин и прочее. Разбира се, най-често „четените“ буквички са К, С, Ц, Е, П, Ф, И – тези на мама, тате, чичо, вуйчо, бабите и дядовците.

4. Тъй като се случва тате да заспи, докато чете вечер някоя приказка, не е рядкост да се случи синът ми да издърпа книжката от отпуснатите ми ръце и „да продължи“ историята със свои думи, даже май по-интересна става.

Извън всичко това, доволен съм, че детето отсега проявява жив интерес към четенето, писането на букви и цифри /прерисуваше си ги от собствените си магнитчета по хладилника или от книжките/, разказването и слушането на истории. Определено въображението е това, което никак не му липсва. Слава Богу – не му липсва и желание, а явно и възможности да се развива. Не знам доколко съм прав, но се опитвам да го подтиквам всячески да се развива в правилната посока, ако това изобщо е възможно – обективната преценка за подобно нещо имам предвид.

Чета му винаги

Снимка: pixabay.com

Чета му винаги, когато мога, мама постоянно му купува нови книжки, разказваме си един на друг наши си измислени и реални истории /за баба и дядо като са били млади, за паячето Гошо-Тошо, с когото са големи приятели, за морето, града, историята, географията/.

Още на 4 и половина годинки синът ми свободно брои до 20 и обратно, на английски вече го прави до 10. Знае и изписва без проблем повечето букви и цифри. Последното ни постижение бе на 8-ми март, когато собственоръчно изрисува и надписа поздравителна картичка на мама.

Сигурно има и деца, които знаят и могат повече от него, но това не ме притеснява. Нека има такива деца. Нека всички са такива. Нека децата ни имат по-живо въображение от нашето, по-богат и пъстър вътрешен свят, повече потребност от красивото. Тогава вече ще сме заслужили живота, такъв, какъвто сме си го изживели и сме от своя страна дали живот на тях – нашето бъдеще. И това е една приказка, която всеки от нас с удоволствие продължава да чете. А децата ни – да я пишат.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.