Големите усмивки Свободно време

Приказка за жирафчето Димитърчо

Приказка за жирафчето Димитърчо

След невероятната приказка за Дългоезичко, днес Зозо ще ни запознае с нов приказен герой.
Кой ще участва в певческия състав на симпатичния жираф и ще станат ли всички известни с новите си песни?
Отговорите сами ще разберете, щом приказката прочетете. 🙂

***

Казваше се Димитърчо малкият жираф,
след като се събуди, веднага стана прав.
Бяха му настръхнали рогата
от новата идея във главата.

Беше решил да стане музикант,
знаеше че има и талант.
Щеше да си има певчески състав
от маймуна, зебра и …. жираф.

Тръгна Митко из поляни и полета
да си търси той късмета.
Пред едно изворче с вода
зебрата той съзря.

Тя се казваше Моника и щеше да свири на хармоника.
А Митко – амбициозният жираф, понеже можеше да стои и прав
само на задните крака,
от малък свири на метла.

А сега си е заслужил истинска китара,
защото винаги си изяжда цялата попара.
Той ще свири, пее и танцува,
цял живот има да се празнува.

Сега трябва и маймуната да открие
и да репетират песни да я навие.
Но той си знаеше, че тя нехае
и много от песните дори не знае.

Мислеше си само за игри,
не ѝ пречеше да подскача и ако вали.
Зебрата Моника беше вече съгласна
да създадат групата най-прекрасна.

Тръгнаха да търсят маймуната Цани,
който щеше да свири на барабани.
А всъщност можеше и да пее чудесно,
но мислеше само как да лудува и да се цапа по-лесно.

Но зебрата се оказа много амбициозна
и като най-голяма и най-сериозна,
реши да се заеме
Цани да поучи в най-скоро време.

Оказа се, че Цани за да намерят,
трябва на най-високото дърво да се покатерят.
А там Цани прави маймунджилъци,
замерва напеклите се крокодили със зеленчуци.

– Слез маймунке, трябва да поговорим.
– Оставете ме, ако не искате да спорим.
– Хайде да направим трупа, може да спечелим за награда купа.
– А и ще станем известни с новите ни песни.

Маймунката казва, че ще слезе
чак когато слънцето залезе.
След седмица групата беше направена,
репетираха в една барака изоставена.

Скоро дойде и време за концерта,
беше поканен дори президента.
Трябваше много труд и усилия да вложат,
в никакъв случай не биваше да се изложат.

Под звуците на Цаневите барабани
ще танцуват всички хипопотами.
От китарата на жирафа Митко
делфините ще излязат на плитко.

А след като хармониката на зебрата зазвучи,
ще слушат всички със зяпнали усти.
Всички тигри и леопарди ще реват,
ще се радва даже и лъвът.

И слоновете очакват с нетърпение
началото на това велико представление.
Но когато става време,
няма кой палките да вземе.

Цани още го няма,
настава паника голяма.
Публиката започва да крещи:
– Защо оркестърът мълчи?

Още петнадесет минути минават, Моника и Митко ужасно се притесняват,
но вместо от концерт да се откажат, решават на всички да докажат,
че могат да бъдат достатъчно добри
и без Цани да барабани.

Сега настъпи тишина –
идва маймунката, но не сама,
води с нея едно момиче-
Жирафка, нежна като кокиче.

Митко веднага я позна,
по нотичката на гърба.
Беше ѝ белег по рождение
и то с прекрасно изпълнение.

Групата засвири бясно,
а на всички стана ясно,
че музата и любовта
са най-важните неща.

Каквото и да правиш,
чувството да не забравиш.
Прекрасната Розита
беше с прелестни петна покрита.

Шията ѝ беше дълга и с изящна извивка, а на лицето ѝ винаги сияеше усмивка.
И сега, когато Митко я видя, веднъж завинаги осъзна,
че иска никога повече да не се разделят
и добро и лошо да споделят.

Снимка на корицата: pixabay.com