Искаме бебе Плюс 1

Коалиция на бременните приятелки или какво се случва, когато само ти не си бременна

Коалиция на бременните приятелки

Новините за бременни приятелки и познати започнаха да ме заливат от миналата зима. И не спират!
Аз много се радвам за моите момичета. Всички вече сме минали трийсетте – някои по-отдавна, други по-скоро – съвсем е време да заменим фръцливата походка на висок ток с внимателно патешко клатушкане и вместо да се разхождаме по кръчмите, да проверим как е на чист въздух в парка.

Те обаче не вярват в искреността на радостта ми. Най-близките ми приятелки – бременни всичките без една – знаят добре, че отдавна искам дете, но по една или друга, независеща от мен причина не съм забременяла досега. Затова са решили, че всички разговори за бременност, споделяне на щастливи новини, показване на снимки на плода и съвместни покупки на бебешки дрешки, ще ме натъжат, натоварят и ще ми стане неприятно.

Бих казала, че се сформира нещо като коалиция на бременните приятелки на Маргарита Огнянова. Платформата им е – да не разстройваме Маргарита като говорим с нея за най-важното събитие, което ни се е случило в последните 5 – 10 години, въпреки че то пъчи корем пред нея и се натиска да бъде забелязано. Как се опитват да постигнат това? О, доста са изобретателни! Например, щом се уговаряме за среща все някоя се намира да ме пита „Ти сигурна ли си, че искаш да дойдеш, щото нали всичките сме бременни? Може би е добре с тебе всяка да се вижда поотделно?“ Или пък излизам само с една от тях, изслушвам как е минал денят ѝ, как се чувства, водим най-нормален разговор, когато ни в клин, ни в ръкав чувам репликата: „Ох, извинявай, сигурно те натоварвам. Извинявай!“ Освен, че ме смятат за по-чуплива от кристална чаша, явно ме приемат и за твърде префинена и интелектуална, за да се включа в разговор за кърмене, къпане, оригване, памперси. Не казвам, че са ми любимите теми, но може да ми се даде шанс. Ако ми стане скучно, винаги мога да обърна разговора към това колко е важно да си направят домашна детска библиотека и да им подскажа какви заглавия е добре да има вътре. Имам себе си за нормален възрастен човек, мога да преценя какво не ме кара да се чувствам добре и да го избегна, нали?

Само дето коалицията изобщо не мисли като мен. Тя е загрижена и не чува какво ѝ казвам. Необходимостта всеки път да уверявам една или няколко приятелки: „Не, наистина не се натоварвам от това, че сте бременни, не се натъжавам, че избирате детски креватчета, количка и бебешки дрешки“, всъщност е безкрайно натоварваща. И ме натъжава.

Обидно ми се струва приятел

Снимка: pixabay.com

Обидно ми се струва приятел да ми се извинява за това, че е щастлив и се радва, ама много се радва. Обидно за него и за мен. Ограбващо ми се вижда да не ми показват снимките от последния видеозон. На мен, човека, на когото едната рева няколко поредни месеца, защото на теста за бременност не се появяваха заветните две чертички. Споделянето на хубавите новини е важно толкова, колкото и споделянето на лошите. Умението да се радваме един за друг е ценност, без която приятелството отива по дяволите. А какво по-хубаво за бъдещата майка от „Бебето ми е здраво и има нос, уши, уста, два крака, две ръце с по пет пръста на всеки крайник!“ Кажете ми го, покажете ми малките човеци, на които ще стана леля, и на мен ми е важно да имат ръце, крака и по пет пръста, планирам още като проходят да ги водя на бар или поне на сладкарница, или просто да ги подкрепям, докато правят неуверени крачки в парка.

Не знам това нормално ли е, не е ли, случвало ли ви се е – да чувствате как приятелките ви, най-близките, ви отдалечават от себе си за ваше добро. Аз лично този път не знам какво да направя, как да постъпя, какво да кажа. Може би, ако започна да се явявам на срещите ни тъжна и нещастна и да се държа сприхаво, ще ме приемат обратно? А? Толкова не обичам да съм тъжна и нещастна! Някой да има друга идея? Приемам предложения! Освен това използвам случая да ви кажа:

прекрасни бременни дами, които имате небременни приятелки, които искат да имат деца, но още нямат, ние се радваме за вас. Честно. Може би понякога ни става малко криво, дори сме склонни на петминутно самосъжаление. Но това няма общо с вас и вашето щастие, има общо с нас и нашите липси. Не ги увеличавайте.

Снимка на корицата: Ryan McGuire