Не е ли дошло време да преосмислим образователното и педагогическото съдържание?
На 7 юни издателска къща „Колибри“ издава книгата „Действаме, играем, мислим”, която предлага уникален психомоторен подход към детското развитие и терапия, разработен от проф. Бернар Окутюрие.
„Действаме, играем, мислим” излага фундаменталните виждания на автора за това, че сензомоторното удоволствие, движението и играта допринасят за добиване на увереност по отношение на безпокойствата и дискомфорта на детето, успокояват вътрешните страхове, подобряват развитието на символичната функция, благоприятстват развитието на умствената репрезентация и помагат за по-добро разбиране на емоциите. Тя предлага задълбочено обяснение на детската психика от раждането и механизми за подкрепа на детето чрез телесното и двигателното. Фантазми на действието заемат централно място в понятийния свят на Бернар Окутюрие. С този термин той обозначава въображаемите сценарии, които детето изгражда в резултат на някакво неудовлетворение, но и в търсенето на разтоварването му и заместването му с удоволствие.
Често определян като един от „бащите на психомоториката”, проф. Бернар Окутюрие е създател на методология на преподаване и взаимодействие с детето, която поставя тялото, играта, действието и удоволствието в центъра на вниманието. Работата му се фокусира върху самочувствието на детето и се основава на ранното взаимодействие между майка и бебе. Книгата „Действаме, играем, мислим“ хвърля светлина върху образователната и терапевтичната психомоторна практика и синтезира голяма част от опита му. По думите на Мишел Кочелеф-Хофман, преподавател от школата на Окутюрие и съосновател на Институт по психомоторно образование на Южна Африка (PEISA), методът на Окутюрие се основава на хуманистичното убеждение, че всеки човек трябва да се разглежда като уникален индивид.
ЖЕЛАНИЕ ДА ПОРАСНЕМ, ЖЕЛАНИЕ ДА ДЕЙСТВАМЕ: ДЕЙСТВИЯТА НА ДЕТЕТО
Желание, удоволствие, моторика на действието
В първите си контакти с майката бебето изживява удоволствие от действието, тъй като под неговото влияние майка му се преобразява. Така се ражда удоволствието от неговото могъщество: след като действа успешно, то е в състояние да доминира над света.
Детето изгражда способността си да действа и да опознава околната обстановка, влияейки върху майката, докато тя се грижи за него: с други думи, активното му участие в грижите предопределя по-нататъшната му способност да действа в пространството.
По време на ранните контакти бебето инкорпорира майката заедно с удоволствието от нейната промяна. Инкорпорира я не само с устата си, а с цялото си тяло: с кожата, очите, мускулите, дишането си.
Действието свързва детето с майката или субекта с обекта майка. Майката очевидно е преходна. Детето живее в потенциално пространство, в което то не е другият, но което го свързва за цял живот с другия.
Майката е в него: удоволствието е споделено и по този начин детето си създава стабилност и сигурност.
Действията на детето са обусловени от удоволствието: щом майката отсъства и удоволствието го няма, тревогата на детето изплува на повърхността. То изживява несъзнаваното първично – записано в енграмите – желание да прегърне майка си заради споделената наслада.
Действието е несъзнавано желание за контакт с майката.
Детето не е в състояние да си представи майка си в нейната цялост, преди да навърши година и половина; то чисто и просто си създава илюзията, т. е. фантазма на действието, който го свързва с майка му на базата на споделеното удоволствие. Можем да твърдим, че по този начин детето „изпреварва“ действието.
Илюзорната връзка с майката е предназначена да притъпи и компенсира грубата реалност от майчиното отсъствие, което детето усеща с тялото си.
Тази илюзорна връзка на удоволствието дава възможност за сливане с майката, когато тя се появи, както и за нейното отхвърляне и унищожение, когато тя си тръгне. Така се раждат носещите успокоение игри, както и бъдещото диалектично поведение, изградено върху правилното и неправилното, доброто и злото, красивото и грозното!
„Стратегията на детето“
Тъй като е присвоило майка си, детето я търси, когато я няма, защото тя му носи наслада и гарантира неговата соматично-психична цялост и развитие.
То я търси, тъй като смята, че я е изгубило или убило със своите нагонни крайности; търси я, защото тя му дава наслада и сигурност в изпълнения с тревога околен свят; търси я, за да я използва според желанията си за собствено удоволствие.
Без постоянното търсене на другия, няма континюитет на аза, изграждане на аза, търсене на аза, идентифициране с другия и собствена идентичност.
Днес някои специалисти твърдят, че бебето възприема обекта майка в неговата цялост много по-рано, около осмия месец. Ние се съмняваме в това! Способността на детето да си представя предметите не е вродена, а се придобива постепенно до година и половина или двегодишна възраст. Оттам насетне детето е в състояние да си представя предметите, без да ги вижда или докосва.
Да намериш майка си, означава да изживееш фантазма си
Докато бебето търси майка си, то изпитва цялата гама от усещания за доволство, примесени със същите усещания на майката. Бебето чувства тялото си цяло, което е гаранция за континюитета на неговия аз, както и гаранция, че майката съществува, макар да отсъства.
Това нестабилно състояние, както отбелязахме по-горе, позволява на бебето да живее във вътрешния си свят и около шестия месец да се отвори към външния, щом започне да се осъзнава като индивид и да не се интересува непрекъснато от майката.
Въображаемото действие е неделимо от присвояването и изгубването на майката.
Следователно несъзнаваната „стратегия“ на детето е да изпревари действието, за да намери майка си.
Това „изпреварващо“действие не е ли интериоризирано и нима от него не се ражда езикът?
Бебето изживява своя фантазъм на действието
Бебето открива удоволствието от взаимните трансформации; то обича да преобразява тялото си и предметите според своите фантазми на действието: взима, смуче, хапе, хвърля, чупи, гледа, гука. Реалното действие е осъществяване на желанието и на фантазма на действието в действителността. То позволява на детето да открие другия в себе си. Когато действа, то не е самò, то е едновременно себе си и другият.
По този начин детето преодолява тревогата, чувства се уверено.
Следователно функцията на реалното действие е да го успокои, когато обектът майка отсъства. Щом родителите и професионалистите в детската ясла му дават необходимата сигурност, детето желае да се изгради самò.
Бебето в детската ясла
Когато бебето тръгне на детска ясла, за предпочитане към шестия-осмия месец, създадената от родителите му надеждна защита и целостта на тялото му трябва да се запазят, като отговорността за това носи професионално подготвеният персонал, осигуряващ подходящите условия за развитието на бебето.
В яслата надеждната защита е от друго естество. У дома любовта на родителите към бебето се проявява чрез техните грижи, трансформации и ранни игри. Родителите свободно изразяват своите желания, афекти на удоволствие, неудоволствие и фантазми, сиреч докато общуват с бебето, те свободно изразяват своята личност.
В яслата от първостепенно значение е качеството на грижите, защото то създава непринудената и сърдечна атмосфера на „обгрижване“, позволяваща на бебето да израсне спокойно.
Персоналът в яслата внимателно следи какви нужди изразява бебето чрез своето тяло; то не само активно участва в храненето и тоалета си, но е готово да помогне на сестрата, която се занимава с него.
Както вече казахме, персоналът наблюдава емоциите, които детето изразява чрез тялото си.
Отвръща му с адекватни, премерени, успокояващи жестове. Персоналът е в състояние да долови и найнезначителната телесна промяна, за да си даде сметка дали детето се чувства добре, или зле. Във Франция персоналът в детските ясли се състои предимно от жени, което не означава, че няма и мъже.
Гласът, докосването, погледът, ръцете на професионалиста са изпълнени с внимание и нежност.
Те намират израз в начина, по който сестрата взима бебето и го държи здраво, за да не се бои мъничето, че ще пропадне в бездната и ще се раздроби на парчета. Така тя щади неговата физическа и зараждаща се психична цялост.
Внимателното отношение към тялото на бебето с помощта на жестовете, контакта, мимиките, думите, погледите е дълбоко хуманно.
Тялото на бебето усеща красотата от споделянето и обмена. У него и у персонала в яслата се появява усещането за „споделена добронамереност“.
Детето вече е готово да покори пространството! Готово е да действа самò.
Ние сме вечно признателни и изпитваме дълбоко уважение към всички, които ни помогнаха да станем хора.
Помогнете ми да се справя сам!
Да прави нещата без чужда помощ, да бъде уважавано и оценявано според собствените си умения, да лази, да се подпира, надига, докосва, взима и борави с играчките доставя на детето незаменимо удоволствие да бъде себе си в отсъствието на своята майка.
снимка: pixabay
