А, на мама ли казах? Грешка – на бебето 🙂
Преди да родя с приятелите ми често се шегувахме, че съм кифла. Бях (и все още съм де) доста суетна, никъде не излизах без грим и винаги носех гривни, пръстени, гердани. Появи се малкото човече и всичко това се промени. Сега рядко се гримирам когато излизам, все пак на детските площадки пускат и без грим, а колкото до бижутата – те бяха надлежно прибрани в кутийки и грижливо скрити от малките ръчички, които пипат навсякъде. В началото, както ще се убедите сами, тези атрибути по-скоро пречат отколкото доставят удоволствие на този, който ги носи – все пак могат да одраскат нежната бебешка кожичка, а и доста често се закачат и като цяло не са нужни когато прекарваме повече време вкъщи по анцуг или с количката в някой парк. Друг минус на носенето на подобен вид аксесоари е фактът, че когато бебето стане по-голямо винаги иска да ги разглежда и или реве, за да ги получи, или дърпа с всичка сила. Не че нещо, ако унищожи някой гердан (както постъпи с два чифта очила, стъклото на един часовник, дисплея на един телефон и не помня още какво), проблем би било единствено, ако глътне парче или ако в желанието си да го докопа удуши майка си.
Тъй като старите навици все пак ми липсваха, скоро се светнах на тема „бижута за млади майки“. С ясното съзнание, че проблемът с крясъците и дърпането само ще се задълбочи, побързах да си купя няколко бебеустойчиви красотички, с които да се натруфя, за да не съм капо – все пак и мама е човек, нали? Кифла, кво да я правиш… Няколко пъти с голямо желание си ги слагах, когато излизахме. И да, очакванията ми се оправдаха – вместо да играе, да щъка и да разглежда, бебето стоеше срещу мен с вперен в шареното бижу жаден поглед и протегнати напред ръце. Ако не му го дадеш реве все едно го дереш, а ако го дадеш е дори по-зле – спъва се в него и пада по нос (съответно пак реве все едно го дереш) или го пуска на някое много, много тайно място, където би могло и да остане завинаги. Така не след дълго мама се отказа и тези аксесоари отидоха при останалите, добре скрити от любопитните деца бижута, където останаха за още няколко месеца.
С времето обаче става все по-трудно да забавляваш и разнообразяваш малкото дете. Колкото и да се старае човек, хлапетата поумняват със страшна скорост, нещата им омръзват все по-бързо и в крайна сметка един ден отново извадих вече позабравените цветни герданчета. Вече с три месеца по-голяма, този път дъщеря ми не просто грабна новата придобивка, без да има идея какво да прави с нея, а кокетно се усмихна, взе гердана, сложи си го сама на врата и отиде да се гледа в огледалото, докато аз само наблюдавах и мигах на парцали. Първата ми мисъл беше „Леле, колко е голяма вече!“, а втората – „Слава Богу, че не е момче“. По този начин бижутата за мами в крайна сметка намериха приложение, при това доста удачно.
След този ден беше поставен един съвсем нов етап в комуникацията ни с малката. Сега не само никъде не ходи без гердан, ами и вкъщи стоим поне с един. Извадила съм всичко, което е уместно тя да носи и всеки ден се избира по някой, естествено в тон с облеклото. Кой е кифлата сега, питам аз и отговор не чакам. „Да, вижда се коя е майка ѝ“ чувам все по-често, защо ли?! Сега бижута се подаряват на нея, все пак тя може да ги носи, за разлика от мен. Не си мислете, че ако тя си има няма да дърпа и моето – колкото повече неща има за взимане, толкова е по-важно всичко да се вземе, накуп. Чудя се какво ли щеше да бъде, ако хората имаха по повече ръце, навярно и тя се чуди…
Снимка: pixabay.com
Скоро със сигурност ще има ново 20 и накитите вече няма да са тема, поне за сега. Но независимо от това дали детето ви обича да носи такива или не, аз имам сериозни съмнения, че вие ще можете. На кой етап от развитието им омръзва да дърпат и взимат всичко не знам, но ако ви се прииска да поносите някой красив аксесоар в компанията на бебето ви, опитайте с шал. Няма шанс да се скъса или да ви пререже гърлото и поне в нашия случай с тях проблеми няма…, за сега.
Иначе един от плюсовете на това да имаш дъщеря е, че след години можете да си разменяте разни неща, стига да ви харесват. Надявам се някой ден да ми дава да понося някое нейно бижу, по всичко личи, че има добър вкус. 🙂
Снимка на корицата: pixabay.com
