Големите усмивки Приключения

Чичо Манчо, снех та! (част 2)

Чичо Манчо, снех та!

Тези, които не са гледали Парцалев в „С деца на море“ – да го гледат 🙂

Излизаме пред блока.

Качваме се в колата. „Мамо, мамо мамооооо – закопчай ме.“ Или: „А ти закопча ли си колана? Докога ще обяснявам, че не тръгваме без да са сложени коланите?“ Всеки път последните 4 години.

Ако сме пеша: „Ама защо сме пеша? Къде ще ходим? Искам си колелото, може ли тотонетката?“ (разбирай – тротинетката) „С метрото ли сме? Урааа, ще ходим с влака.“

Всички врати на колата са затворени. Палим. И започвам да си спомням какво съм забравила. 🙂 Преценявам дали е животоспасяващо – например помпичката за астмата, понеже там, където отиваме има котка, от която получавам спазъм на дробовете и не мога да дишам, затова се връщам до апартамента да я взема, или не е – като пижамата на малкия, много ясно, че ще спи с тениска и панталони, к’во толкова.

С деца на море 2

Снимка: pixabay.com

Пристигаме.

Ако сме отишли на море – нетърпението на всички да отидем до плажа е много силно, така че фазата с преобличането в бански костюми е кратка, няма драма. Когато за малкия ми син беше наложително да има количка, за да се придвижва, отиването до морето беше същинско предизвикателство. Движението по пясъка с количка с бебе и малко дете е занимателна дисциплина. Дърпаш количката след себе си, защото това е най-сигурният начин, че колелата ѝ няма да затънат. Но бебето се навежда наляво-надясно, напред, защото е любопитно и ти нарушава баланса. На количката виси бебешката чанта с всичко необходимо, но е закачена и друга чанта – с водните играчки, кофички, лопатки, шнорхелите и т.н. Независимо дали си на необезопасен или не плаж 🙂 , някой носи на гръб – чантата с хавлиите, плажните масла, книгата, картите, таблета и т.н. и чантата с резервните дрехи за по-голямото, себе си и  храна. За напитките – дори не се и коментира хладилната чанта:-). О, да не забравяме и чадъра. Преселение на народите – на живо.

С възрастните, а и с децата, веселбата настъпва, когато не се изясни какво и кога точно ще се прави: „Ама на мен не ми се ходи сега на плаж, ама на кой плаж ще ходим, много е далече, искам на басейна, ама не съм гладен сега, не ми се ядееее, ооо, има много хора, ееее, погледни как са сложени тези чадъри или виж къде си е сложил чадъра този, а аз как да мина… Искам във водата, не искам във водата, има щипалки.“ Във всеки от тези случаи искам мента със сламка. Каква ти сламка, направо венозно.

С деца на море

Снимка: pixabay.com

Ако сме в  планината – разпъването на палатката или подготовката за влизане в басейна, или излизането на двора на къщата, желанието да се разходим, за да разгледаме околностите, също дават силна мотивация за действие, така че всичко е наред. Не е обаче, когато някой, който няма деца и/или не познава твоите, изпадне в нервна криза, че си дал на отрочето брадва или две, за да може да среже клон, с който да се напали огън. Или започне да вика по тях: „Не тичай, ще се спънеш и ще паднеш.“ Или: „Уморих се, тези улици са много стръмни“, а хлапетата не можеш да ги настигнеш. Или: „Не бъркай във водата, студена е.“ Разбира се, че ще е ледена – малко са планинските извори с топла вода 🙂 А на децата нищо им няма, много ясно.

Ако сме отишли на гости на баба: „Ох, ти пак ли идваш с една торба лекарства? И тук има аптека.“ Има, обаче дали работи в неделя в 6 сутринта или в 7 вечерта? Или дали аптекарката няма да откаже да ми продаде лекарство, което може да се продава с рецепта или не, а аз да не нося такава. Затова – по-добре никой да не обикаля да търси.

Когато се отива на почивка с децата, зрелите хора са изяснили за себе си факта, че подчинението на бебешкия или детския режим – кога ще се яде, кога ще се спи – е от съществено значение. И времето протича сравнително спокойно и без излишни нерви. Ако обаче някой не е осъзнал, че освен големите хора има и малки, които се движат със собствения си ритъм на хранене, сън, игра, лесна уморяемост, неразбиране на собствените емоции и сигнали на тялото и пренебрегнат тези фактори, то напрежението и хвърлянето на нерви в кофата за боклук е в кърпа вързано и отпускът се проваля. Те не че и възрастните не са същите 🙂

Вижте Чичо Манчо, снех та! (част 1)

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Алекс Александрова

Алекс Александрова

Целият съзнателен живот (т.е. след 18-годишна възраст) се е занимавала с комуникации. Първо в печатна медия, после като PR - корпоративен, в държавна администрация, политически , след това - онлайн комуникации и социални медии. Минава през комуникациите на благотворителността и стига до софтуерния бранш. Сега е дигитален маркетолог. Има слабост да работи за старт-ъпи.
Майка на двама младежи с разлика 5 години. Омъжена.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.