„Боже, защо не рита? Ще оцелее ли на тази жега? Дали трябваше да го ям това сирене – ами ако бебето е алергично към лактоза?!?“
Докато гледам как двегодишната ми дъщеря за пореден път облизва ламинирания паркет в хола, с добре подострен молив в едната си ръка, се чудя как е възможно главата ми на бременна да е побирала толкова много въпроси и страхове. Хормони, майчински инстинкт, любов – не съм сигурна кой е главният „виновник“ за това състояние. Знам обаче, че ако мога да върна лентата назад, бих провела доста сериозен разговор със закръгленото си АЗ, което отказа да напусне офисното пространство почти до деня на голямото събитие. И този разговор (по-скоро монолог) би звучал така.
Да, нормално е
Когато си бременна, въпросите, започващи с „Нормално ли е, че…“ не са твое ежедневие – те по-скоро са ежечасие, а понякога дори ежеминутие. Продълженията са най-различни, от „не мога да спра да ям фурми“ до „вените ми са някак по-сини“ (?!?). Аз, разбира се, не бях изключение. „Всичко е нормално, ти си бременна“ – това беше отговорът, който получавах всеки път, щом се обърнех към проследяващия ми лекар с някой безумен въпрос, свързан с нестандартно оплакване. Тогава се ядосвах, защото не смятах това за правдоподобно обяснение на влудяващия сърбеж по дланите например, който беше мой неизменен спътник в последното тримесечие.
Днес оприличавам бременността на лотария с „късмети“. И докато някои получават стандартните болки в кръста, подути глезени и болезнени гърди, на други им се падат далеч по-екзотични попадения, като необяснимо влечение към фурми например. Давам си сметка, че наистина е трудно (а и няма особен смисъл) да търсиш първопричината на невинни симптоми като този, при положение, че няма голяма вероятност той да е свързан със сериозен здравословен проблем. Дори нещо повече – препоръчително е да не се впускаш в твърде задълбочено проучване, защото в противен случай има шанс да провокираш нездрави опасения, които само могат да утежнят емоционалното и психическото ти състояние.
За Бога, не купувай
Четири чифта ританки, осем бодита, две хавлийки, две одеалца, два комплекта чаршафи, няколко лигавника и един пакет памперси. Горе-долу така изглеждаше списъкът ми с реализирани покупки, месец преди официалния ми термин. Не обичам да пазарувам и нямам навика да купувам неща, които не съм сигурна, че ще ползвам. Въпреки това бях притеснена.
Ами ако рязко захладнее (родих през август…) и няма с какво да скрия бебето от студа? Ами ако се окаже, че онова вибриращо столче, което ми предлагаха в магазина, наистина е от първа необходимост? Ами ако се обрине цялата, само защото не купих пълната серия мазила, която ми показаха в аптеката? В края на бременността тези въпроси ми изглеждаха не по-малко важни от разрешаването на конфликта в ивицата Газа. Сега се изчервявам от срам само при мисълта, че съм се изкушавала да се притеснявам за такива неща.
Истината е, че бебето спокойно ще оцелее без голяма част от задължителните придобивки, включени в списъците за бъдещи майки. Друга част пък няма да пожелае да ползва, нищо, че се водят от първа необходимост. Затова, ако някой ден отново дойде моментът да са стягам за новородено, бих използвала същия оскъден списък като предния път и в допълнение бих се разделила с всички „ами ако“, които ме държаха в напрежение до последния момент… или по-скоро да първата контракция.
Нищо ù няма на банята
Повтарям си тази мантра вече година и десет месеца – точно толкова, колкото измина от онова прословуто миене на баня, което най-вероятно е сред основните причини за преждевременното ми раждане, почти месец преди предвидената дата. В онзи ден ме беше връхлетяло онова напрягащо усещане, че няма никакво време, че съм закъсняла с всичко и нищо не е така, както трябва да бъде.
Всъщност мисля, че това усещане щеше да ме връхлети, дори да бях отметнала всичката работа на света. Защото е съвсем в реда на нещата да се паникьосаш, когато знаеш, че след броени дни ще се появи едно човече, което ще обърне света ти с главата надолу. И не е достатъчно да излъскаш до блясък санитарията вкъщи, за да се подготвиш за това. Дори напротив – излишно е да го правиш, защото лазенето по теракота с парцал в ръка и поглъщането на антибактериални частици съвсем не е полезно упражнение, когато си бременна в осмия месец.
Снимка: pixabay.com
Keep calm, всичко ще бъде наред
Най-важният и най-трудно изпълнимият съвет. Да бъдеш спокойна въпреки всички опасения, страхове, въпроси и колебания. Да приемеш, че малкото кълбенце в корема ти има добри шансове за оцеляване, въпреки че си пропуснала да пиеш фолиева киселина в първите месеци и не си успяла да направиш ни една йога терапия за бременни. Да се примириш, че Природата, Бог или който и да е там, се е погрижил нещата да се случат въпреки липсата ти на знания кой орган в коя гестационна седмица се развива и КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ТОВА БЕБЕ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ?!?
Защото, в крайна сметка, не всичко се случва по план, график и твое желание. И не всичко зависи от теб. Затова най-добре е освен за доброто си хранене и редовните упражнения, да се погрижиш за спокойствието и доброто си настроение. Това със сигурност ще помогне.
Снимка на корицата: pixabay.com
