10 килограма. 20 килограма. 2 деца. Общо, равно на 13. Години заедно. Примерно.
Търпение. Търпение. Яд. Нерви. Любов, разбиране, приемане. Всеки научава по нещо от другия. Или пропуска по нещо. Ще излизаме ли тази вечер? Кой ще ни дойде на гости? Уморен съм, не искам да се виждам с никого. Изтощена съм, искам да си легна. Хайде, хайде, хайде – закъсняваме, ох, ти още ли не си готов/а? Отивам да пия кафе, пък ти се приготви спокойно.
През първата година сте заедно всеки ден или през ден. Или както дойде съвпадението на програмите. С неговите приятели, с твоите приятели. Аз се виждам с моите, после с него. Той се среща с неговите, после с мен. Или в обратен ред. Който както си го направи. Заживявате заедно. Започвате да се виждате едновременно с приятелите си. Пийвате напитки някъде, ходите на кино, на театър, на концерт, отивате на екскурзия, хапвате навън. Смях, шеги и закачки.
Първи скандал – тази манджа, която е за вечеря не ми харесва. Само ти си я яж. Оооо, как ми се ядат от онези огромни безкрайно вкусни тостове на 5-те кьошета. 11:00 часа вечерта е. Палим колата и сме там. Ако знаеш какво ми се иска… Абракадабра, секс? Ммм, не, да погледаме филм и да си лягаме.
Семейните отношения се променят с времето или с децата, защото свикваш или се примиряваш. Или започваш да вдигаш всяка вечер гири за нещо, което няма да се промени. Или просто си мълчиш. Единият в едната стая, другият – в другата. Всеки си прави нещо негово – играе 15 часа непрекъснато игра, чете книга, гледа филм по телевизията, снима си или си рисува. Фокусът на семейството се измества – към стадия на развитие на детето и ти и аз оставаме встрани от него.
Снимка: pixabay.com
Семейните отношения се развиват с времето. От по-парещи стават по-топли. Или по-студени. Зависи от целта. Или от усещането. Да останеш или да не останеш с този човек, защото е твоят човек. Дали си повтаряш „Не мога повече, искам да се промени нещо. Това не е принцесата, нито принцът.“ Всичко зависи от търсенето, от пътуването. Иначе казано от движението. Или липсата на такова.
Промяната настъпва и от пътя. Ти правиш едно, пък то се възприема различно от твоето виждане за него. Движиш се в посока, по която другият не може, защото не е неговата. Или твърде много криволичиш. Или си твърде бърз, или пък твърде бавен. Или е твърде близо, твърде далеч.
Установяваш, че добрият секс е замъглил съзнанието и си възвеличил човека в образ, който не е този, който е. Сексът спира. Намираш си любовник или гадже. Развеждаш се. Или просто караш така.
Установяваш, че с времето и практиката сексът става по-добър. Искаш да правиш повече. Нямаш достатъчно време. Има свидетели – невръстни.:-) Уморен си. Организираш си секс-уикенд. Не искам да ги чувам тези деца. Имат си баба, леля, бавачка, приятели – ще се оправят. А ти си толкова изтощен, че само спиш и ядеш. И едва в неделя, преди да напуснеш хотела, вадиш розовите белезници и маската за очи и започваш да се смееш с половинката на създаденото положение.
Всъщност това са същите хора, които излизаха заедно преди. По-стари, по-опитни, по-зрели евентуално. Но със същия хлапашки ентусиазъм или спокойствие като преди.
Снимка на корицата: pixabay.com
