Прилики и Разлики Семеен портрет

Татко от рекламите

Татко от рекламите

Знаете ги хората от малкия екран – с изключение на тези от рекламите за лекарства, всички са с хубави дрехи, искрящо бели зъби и изрядни прически. Освен това могат да се похвалят със завидни кулинарни умения, безупречно кредитно досие и тотална липса на котлен камък по електроуредите в дома си. Всички, освен татковците, разбира се. Техните персонажи обитават света на рекламите немили, клети и недраги, напразно търсейки одобрението на изящните си съпруги.

Не бих могла да кажа дали се дължи на несправедливо стечение на обстоятелствата, черен PR или просто лош късмет, но по мои наблюдения татковците имат злата участ да бъдат сред най-отявлените представители на несретните герои в рекламния блок. Докато мама в повечето случаи е героиня и истинско чудо на природата, което може да пребори всяко зло на този свят (в това число глад, плесен и петна от кетчуп), татко обикновено или е сгафил, или изобщо не присъства в картинката. Не съм сигурна кое от двете е по-лошият вариант.

Ако се мъчите да си спомните как изглежда средностатистическият татко от рекламите, потърсете в архивите реклама на перилен препарат. Няма как да не го откриете там – стои засрамено редом до децата, окалян от глава до пети и моли за прошка с влажни очи. В добрия случай действието се развива в парка или на двора, а в лошия – в хола, където той се разхожда най-спокойно с мръсните си чорапи.

Можете също така да го намерите в голяма част от рекламите на хранителни продукти и почистващи препарати – стърчи със скръстени ръце и въпросителен поглед в средата на стаята и се чуди откъде са се взели всички тези мръсни чинии и димът около печката. На пръв поглед благ и невинен, той е истинско бедствие за всяка кулинарна рецепта, независимо дали става дума за изискан френски специалитет или съвсем обикновени сандвичи с кашкавал.

Нямам ни най-малка представа защо и как татковците са се сдобили с този катастрофален телевизионен имидж. По мои наблюдения дори най-несретните представители на мъжкия пол се справят прилично с приготвянето на филия със салам. Да, може би голяма част от тях не са факири в кухнята, но не се ли отнася това и за немалка част от съвременните дами?

Смятам, че е крайно време татковците да получат своите минутки екранна слава. Не е нужно да ги превръщаме в супергерои, разбира се, но няма да е лошо да ги „нарисуваме“ в една идея по-светли (и реалистични) багри. Като за начало ми се иска да ги видим без задължителните атрибути, с които обикновено ни ги показват – шише бира и мазни петна по ризата. Не че имам нещо против бирата и петната (в никакъв случай, особено що се отнася до първото), но все си мисля, че представителите на силния пол притежават и други, не по-малко важни отличителни характеристики.

В най-смелите си мечти виждам рекламен сценарий, в който бащата не само знае как се маже филия с масло, но и успява да се справи с „мисията“ смяна на памперс, без да се налага да използва каквито и да е било непозволени помощни средства или помощ от майка си. Виждам също така как екранният татко се сдобива със способността да се придвижва без автомобил – нещо, на което толкова рядко ставаме свидетели по време на рекламния блок. И освен това не забравя да вземе детето от училище, нито да плати сметката за тока. Сигурна съм, че на експертните лица от рекламния бранш подобна концепция им се струва твърде смела, но това не ми пречи – все пак мечтите са безплатни.

А най-хубавото е, че както обикновено, реалността видимо се различава от рекламите. Не че бащите в нея нямат петна по ризите или не пият бира, просто това съвсем не са основните им характеристики. Защото в реалността бащите имат много по-важни задачи – като например това да прогонват ужасно страшни сънища и да боядисват ръчно направени къщи за кукли.

Вижте също Мама от рекламите.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.