„Наспи се добре, после няма да можеш!“, „Излизай с приятели, сега ти е времето!“ – ако вече сте се докоснали до чудото, наречено бременност, най-вероятно тези напътствия не са ви подминали. А в случай, че към днешна дата имате едно, две или повече деца (особено над пет), би трябвало да сте наясно, че липсата на редовен сън и чести вечерни излизания са само част от предизвикателствата, с които доскоро безгрижното ви Аз трябва да се справи в ролята си на родител.
И така, спали сте като за последно, излизали сте при всеки удобен случай – изобщо, живели сте както подобава за жена, в чийто живот ще се появи най-милото и най-трудно заспиващо същество на този свят. Мислите си, че сте добре подготвени за големия ден и последващите месеци на безсъние и отшелничество. Дори нещо повече – уверени сте във възможностите си, защото сте участвали активно в отглеждането на трима братовчеди, петима племенници и едно комшийско дете и сте усвоили до съвършенство базовите умения, необходими за оцеляването на едно средностатистическо новородено. Чудесно!
А сега е ред на лошата новина.
По пътя си на родител-новобранец ви предстои да се сблъскате челно с още едно препятствие, което често бива несправедливо пренебрегвано – ограниченото лично пространство. Да, ще бъде ограничено, независимо колко чифта ръце ще се включат в отглеждането на малкия човек и колко позитивни са очакванията ви по линия на либералния стил на възпитание, който гарантира свобода и комфорт на всеки член от семейството. И, освен ако не сте представители на онзи пренебрежимо малък процент изключения, ще ви се наложи, заедно с любовта и грижите си, да споделяте с наследника си още много неща. Ама наистина много…
Има и добра новина.
Тези „много неща“ могат да варират в зависимост от вашите нагласи и готовността ви да споделяте. Разбира се, че бебето (а в последствие и детето) ще иска да се възползва максимално от вашето благоразположение и ще се опита да завземе максимално голяма част от личния ви свят. Поставянето на граници обаче е двустранен процес и отговорността за това докъде ще се простират те, до голяма степен е ваша.
Снимка: pixabay.com
Трима в леглото?
Разпалено подкрепям схващането, че природата си знае работата и голяма част от процесите, свързани с отглеждането на едно дете, се случват по естествен начин, някак от само себе си. Определям обаче като странно явление родителите, които съжителстват в спалнята си с тийнейджър, спотайвайки в душата си надеждата, че той всеки момент сам ще пожелае да насели детската стая.
Нали не очаквате, че едногодишното ви дете от само себе си ще реши да си грабне пухкавото одеялце и да се изнесе в детската стая, защото това е „естествен процес“? Ако присъствието на мъника в брачното ложе ви притеснява, ограничава и нарушава комфорта ви, може би е нужно да помогнете малко на природата. Няма нищо лошо и противоестествено (да не говорим, че е здравословно и препоръчително) в това да поддържате интимната атмосфера в спалнята, където образът ви на мама може да вземе заслужена почивка.
Лично аз реших да запозная дъщеря си с нейното собствено креватче, когато беше на една година. Имам приятели, които скъсиха значително този срок и преместиха мъника си в отделна стая само седмица след раждането му. Считам ги за чудесни родители и към днешна дата, когато синът им вече е на цели три години, не виждам нищо притеснително в следствие на това им решение. Дори напротив – радват се на здраво и гальовно момченце, което обича понякога да заспива в прегръдките на мама или татко, но иначе се радва на свободата да бъде пълноправен господар на детската си стая.
Храната, моят приятел
Следващото пространство, което най-малките членове на семейството имат навика да завоюват безапелационно, е масата. Ако и вие като мен гледате на храненето като на нещо повече от калорийно „зареждане“, най-вероятно няма да се зарадвате много на подобна инвазия.
Всъщност в първите месеци след появата на бебето този проблем е почти незабележим. В случай, че имате щастието да отглеждате наследник, който спи относително често, спокойно може да използвате дремките му като време за приятно похапване. Истинското предизвикателство идва на следващ етап, когато имате срещу себе си захраненото, любопитно малко човече, което иска да опита всичко – от шоколадовата ви торта до первазите в хола.
По мое мнение семейният обяд/вечеря е чудесен начин да приобщите детето към фамилните привички, свързани с храненето, да му покажете как се борави с приборите и да го направите част от едно приятно изживяване. Силно вярвам обаче, че в името на Вселенския мир е добре всяка майка да се храни самостоятелно (т.е. без деца на масата) поне веднъж на ден. Така тя не само ще си осигури нужните за физическото ѝ оцеляване калории и ще има ексклузивния шанс да се докосне до неолигавена храна, но ще може да чуе мислите си и дори да проведе смислен разговор със себеподобен. Сами можете да прецените дали можете да си осигурите този лукс и готови ли сте да платите нужната цена за него (като например вечерно посещение от свекървата). Ако поне малко обичате и уважавате себе си обаче – за Бога, опитайте!
Баня за двама
Просто няма как, когато говорим за лично пространство, да не споменем банята – помещение, което след появата на децата автоматично се превръща от кътче за усамотение в спасителен бункер. Дори този бункер обаче често бива атакуван, така че…
Внимавайте какви навици създавате още в началото на съвместното си съжителство с новия обитател на дома. Ако сте решили да ползвате територията на банята като защитено пространство, добре е да избягвате изключенията под предлог, че „то е малко и не разбира“. Защото то разбира! И съвсем скоро ще е наясно, че тоталното му господство в дома може да се сдобие с още по-широки граници, които включват и това помещение.
От личен опит мога да кажа, че да защитаваш нещо толкова абстрактно като личното си пространство на фона на рев и блъскане по вратата, не е лесна за изпълнение задача. Понякога решаването ѝ изисква употреба на помощни средства, като например тапи за уши и други шумоизолиращи атрибути. И все пак мисля, че каузата си заслужава. Защото мама също има нужда от минути насаме; от (санти)метри неприкосновена територия; от няколко милиграма егоистична грижа за себе си. Просто защото мама също е човек…
Снимка на корицата: pixabay.com
