Няма какво да се лъжем, но още с раждането на първото си дете, всеки млад баща изпада в една паралелна Вселена, в която първият ден на детето му на белия свят става на практика и негов първи ден като млад баща.
От този момент таткото пропада в една истинска амалгама от чувства, която включва както въодушевление, неописуемо щастие и чисто бащина гордост /тип „Вижте ме, аз станах ТАТКО!“/, така и едно всепоглъщащо чувство за безпомощност, объркване и страх от настоящето и бъдещето, породено от появата на иначе така дългоочакваното дете.
Тъй като няма вродения майчин инстинкт на жената, мъжът е принуден да се учи в движение, в крачка – ден след ден, нощ след нощ, озвучени от пронизителните бебешки писъци откъм кошарката в другата стая.
И ето, че в един прекрасен ден бащата сяда пред компютъра и става един истински виртуален татко.
Интернет му дава пълна и анонимна свобода да потърси всеки един аспект, който би му помогнал да стане достоен татко при съвместното отглеждане на дете /след като съветите от страна на майка му и баба му не са довели до нищо добро/, без този път да се срамува от пълното си невежество по темата, така както би било в реалния живот.
Започва да рови в интернет и да търси съвети и помощ от там, надявайки се, че хиляди други мъже като него в момента минават този трънлив път и търсят взаимопомощ.
Всеизвестно е, че майките си имат вездесъщия форум бгмама /където можеш да научиш ВСИЧКО – от това как за забременееш, родиш и отгледаш детето си, до съвети за всевъзможни ситуации, откъде да купиш най-евтините памперси и кой е най-добрият педиатър в града/. Има и милион „женски“ сайта и още, и още форуми като горния. Татковците обаче се лутат самотни в тъмното из Глобалното село при всеки проблем и най-често намират… едно голямо НИЩО.
Първо се започва едно полутайно чатене с приятели с деца и със стари гаджета – най-вече посред нощ, когато домът утихне, или през деня, когато половинката най-сетне отскочи до магазина или на кафе с приятелка. Търсят се из нета лесни рецепти за готвене, защото – нали – „и мама трябва да си почине от време на време, миличък“. Тайно се поства паралелно и из разни женски форуми /под женски псевдоним, разбира се/, с горещи молби за съвет и за животоспасяваща помощ. Facebook се преобръща с главата надолу – пак със същата цел, а не както досега – да търсиш снимки на готини гаджета, да пишеш мъдри коментари и да лайкваш всяка простотия, дето я е постнал приятел от немай къде.
/Таткото търси съвети за всичко – как да запази връзката си жива след появата на детето, как да направи една елементарна бобена яхния, как се слага памперс и откъде се купува той, дали жена му отново ще си легне с него след раждането, правилно ли е избрано името на малкото, какво се прави при възпалено ухо и вярно ли е, че в онази там детска градина лелките крадели от храната/.
Виртуалните татковци са едно тайно и невидимо общество от Анонимни бащи /Здравейте, казвам се Камен и съм баща/ и това им позволява да питат всички и всичко. После, разбира се, се стига дотам, че те – като истински обиграни виртуални бащи /нещо, в което силно вярват единствено самите те/, тръгват да ръсят съвети и мнения по форумите към останалите татковци, но това е една друга тема. Форуми, чатове, онлайн дискусии и интернет групи се превръщат в един нов плацдарм на изява и познание, където те до този момент не са вършали.
В крайна сметка обаче виртуалният татко бързо разбира, че сайтове, форуми или интернет групи, посветени на ролята му като баща в канските общи усилия да бъде правилно отгледано детето, почти няма. Има, разбира се, примерно кампания, сайт и Facebook страница „Да бъдеш баща“, затворен форум като „Съюз на бащите в България“ и може би още едно-две подобни недоразумения, но като цяло те се броят на пръстите на едната ръка и са капка в морето от милионите и милиарди сайтове в интернет – много от тях списвани от и за жени и майки.
Съществуват и множество раздели, отделни публикации, изследвания или линкове в чисто дамски сайтове. Те обаче са давани от доказано женска точка, а жена да съветва мъж и то по такъв важен въпрос как точно да бъде баща на собственото си дете, е меко казано съмнителна инициатива – най-често с право отхвърляна с възмущение от мъжката половина на човечеството.
Така че, щат не щат, виртуалните татковци продължават самотното си бродене из глъбините на Глобалното село в търсене на всевъзможна информация, която да им бъде от помощ. А и паралелно с това, разбира се, винаги може да надникнеш в някой порно сайт, да провериш футболните резултати или да изтеглиш последния филм с Джони Деп.
Но няма какво да се лъжем – в крайна сметка всеки от нас накрая тайничко цъква с мишката посред нощ и влиза във форума на вездесъщата бгмама или в някой от останалите дамски сайтове и се надява на чудо – да намери помощ поне оттам…
Спешна при това.
P.S. След като прочете този текст, половинката ми снизходително отбеляза: „Мислиш си, че не знам как през някои вечери ни изчакваш да заспим с малкия и да утихне къщата, а после тайничко чатиш с други татковци и лазиш из сайтовете – точно както понякога аз пък ви изчаквам двамата да заспите, за да изгледам на спокойствие някой филм, да поровя най-сетне из интернет или да почета…“.
Снимка на корицата: pixabay.com
