Готови ли сте да отгледате умно и щастливо дете? Да започваме. Ще надникнем в един наистина магичен свят – света на детския мозък.
В своята книга Джон Медина ни показва как всъщност работи мозъкът и защо трябва да преструктурираме пространствата, в които учим и работим. Той споделя най-новите научни резултати по въпроса за детското развитие. Тази книга може да революционализира родителството, като ви накара да видите децата си и тяхното възпитание в съвсем различна светлина. Тя не само ще ви покаже как да помогнете на детето да овладява емоциите си, но и как да развие пълния си потенциал. „Правилата на бебешкия мозък“ хвърля мост между наука и възпитание. Всичко, което правите – преди бременността, по време на бременността и през първите пет години, – ще окаже дълбоко въздействие върху децата ви до края на живота им. Залагайки на интересни и забавни истории, Медина ни разкрива как се развива мозъкът от раждането до петгодишна възраст и какво можете да направите, за да го стимулирате.
Какво трябва да правите по време на бременността? Как се отразява гледането на телевизия на детския мозък? Как да се справите с тръшкането и гневните изблици? Можете ли да помогнете на детето си да общува по-добре?
Джон Дж. Медина е молекулярен биолог на развитието със специални научни интереси в изолацията и характеризирането на гените, участващи в развитието на човешкия мозък и генетиката на психиатричните разстройства. Медина е прекарал по-голямата част от професионалния си живот като аналитичен изследователски консултант, работещ главно в биотехнологичната и фармацевтичната промишленост по научни въпроси, свързани с психичното здраве.
Той е основател на изследователския институт „Таларис“ (Talaris), който подкрепя изследователи като Патриша Кул и Джон Готман. Основава института през 2006 г. Сега е директор на Центъра за мозъчни изследвания за приложно обучение в Сиатълския тихоокеански университет. Той е и почетен професор по биоинженерство във Висшето училище по медицина във Вашингтон.
Д-р Медина пише колонат „Молекули на ума“ за списание „Психиатрик Таймс“ (Psychiatric Times).
Медина получава докторска степен по молекулярна биология от Вашингтонския държавен университет.
откъс:
На всяка моя лекция пред бъдещи родители, посветена на развитието на мозъка на плода, допусках грешка. Мислех, че са дошли за пикантна щипка наука – нещичко за ембрио-генезата, нещичко за аксоналната миграция и толкова. Но винаги въпросите след това бяха едни и същи. В една дъждовна сиатълска вечер жена в напреднала бременност ме попита: „Какво може да научи бебето, докато е още в утробата?“, друга се вълнуваше: „Какво ще се случи с брака ми след появата на детето?“, настойчив баща искаше да научи какво трябва да направи, за да приемат детето му в Харвард, а загрижена майка – как да е сигурна, че малкото ѝ момиченце ще бъде щастливо. Баба, поела родителските задължения от своята пристрастена към наркотиците дъщеря, се тревожеше как да направи внучето си добър човек. И всеки път без изключение родителите с умоляващи гласове ме питаха как да накарат бебето да спи непробудно през цялата нощ. Независимо колко упорито се опитвах да отклоня разговора към мистериозния свят на невронната диференциация, родителите винаги ме връщаха към разновидност на някой от тези шест въпроса. Накрая осъзнах грешката си – онова, което им представях, беше далечна на реалните им грижи чиста теория, а те се нуждаеха от съвети. Затова настоящата книга не е посветена на природата на генната регулация при развитието на ромбенце-фалона. Вместо това тя се ръководи от практическите въпроси, които публиката винаги ми задаваше.„Правила на мозъка“ (brain rules) наричам нещата, които със сигурност знаем за функционирането на мозъка в ранното детство. Всяко от тях произтича от мащабни интердисциплинарни изследвания в области като поведенческата психология, клетъчната и молекулярната биология и е подбрано, защото може да по-могне на младите майки и татковци в често обезсърчаващото начинание по грижата за безпомощното малко човешко същество. Аз несъмнено разбирам това търсене на отговори. Първо-то дете е като замайваща напитка, състояща се от равни части радост и ужас, последвана от безброй промени, за които никой никога не ти е споменавал. Имам опит от първа ръка: две мом-чета, всяко от които се появи със свои озадачаващи въпроси, поведенчески специфики и без никакви инструкции как да се действа. Скоро разбрах, че това не е всичко. Те притежаваха гра-витационна сила, която можеше да извлече от мен свирепа обич и непреходна вярност. Те бяха магнетични – не можех да спра да се взирам в съвършените пръстчета, блестящите очи и драматич-но разрошените главици. До момента на раждането на второто ми дете вече знаех, че е възможно обичта да се раздробява до безкрайност и въпреки това никога да не намалява. При родителството действително е възможно да умножаваш чрез деление. Като учен, ясно съзнавах, че да наблюдаваш как мозъкът на бебето се развива е все едно да гледаш от първия ред биологич-ния Голям взрив. Началото му е една клетка в матката, спотаена като огромна тайна. За няколко седмици се нарояват нервни клетки с невероятната скорост от 8000 на секунда. За няколко месеца мозъкът вече е на път да се превърне в най-съвършената мислеща машина. Тези мистериозни процеси будеха у мен не само удивление и обич, но и – като баща новобранец – тревога и въпроси.
Твърде много митове
Родителите се нуждаят от факти, а не само от съвети за отглеж-дането на децата си. За съжаление, не е лесно тези факти да бъ-дат открити в неспирно разрастващата се литература върху ро-дителството. И в блоговете. И във форумите, в различните под-касти, в свекървите и във всеки роднина, който е гледал някога дете. Информация съвсем не липсва, напротив, но за родителите е трудно да преценят на какво да вярват. Величието на науката е в това, че не взема страни и не държи в плен. След като веднъж разберете на кои изследвания може да се има доверие, пред вас се оформя общата картина и митовете избледняват. За да спечелят доверието ми, научните изследвания трябва да преминат моя „тест на мърморковците“. Изследванията, стигнали до страниците на тази книга, трябва първо да са били публикувани в реферирани издания и след това да са ус-пешно възпроизведени. Някои от резултатите трябва да са получавали потвърждение десетки пъти. Ако правя изключение от това правило за напълно нови резултати – убедителни, но все още не изцяло преминали проверката на времето, – експлицитно ще го посочвам. За мен родителството е пряко свързано с развитието на мо-зъка. Това не е изненада, имайки предвид с какво изкарвам пре-храната си – аз съм молекулярен биолог със силен интерес към генетиката на психичните разстройства. Работя основно като частен консултант – наемен учен за аварийни ситуации – в частни компании и държавни изследователски институции, които имат нужда от специалисти по генетика със специален фокус върху психичното здраве. Също така съм основател на институт „Таларис“, който се намира в Сиатъл, до Вашингтонския университет. Неговата първоначална задача включваше проучване на начините, по които бебетата обработват информация на молекулярно, клетъчно и поведенческо ниво. Тъкмо затова се случи така, че от време на време започнах да говоря пред групи от родители, както в онази дъждовна сиатълска вечер. Учените несъмнено не знаят всичко за мозъка. Но онова, което знаем, с най-голяма доза сигурност ни гарантира отглеждането на умни и щастливи деца. И има значение, независимо дали току-що сте установили, че ще имате бебе, вече имате малко дете, или пък сте изправени пред задачата да отглеждате внуците си. В тази книга ще имам удоволствието да дам своя отговор на въпросите, които са ми били често задавани, и да развенчая митовете, в които родителите често вярват.
