Защо е важно да казваме на децата си, че ги обичаме
Преди дни сънувах много хубав сън. Сънувах, че дъщеричката ми е пораснала до етап, в който вече можем да водим смислен разговор и се приспиваме заедно в нейната стая. Тук само ще вметна, че в момента тя е едва на година и половина, но от сега виждам в искрящите ѝ засмени очички истинска буря от емоции и впечатления, толкова много мисли и въпроси, които иска да сподели. На този етап единствено може да бърбори на бебешки и чак се ядосва, когато не можем да я разберем, но когато проговори, всичко ще бъде различно. Та лежахме си в нейното легълце двете и тя не спира да ме залива с въпроси:
Тя: Мамо, може ли пак да прочетем онази приказка за принцесата, онази с феята?
Аз: Да, маме, изчакай да вземем книжката.
Приказката е “Пепеляшка“ и в мислите си знаех, че сме я чели десетки пъти, но тя очевидно ѝ е любима в този въображаем момент. Отварям на страницата с любимата приказка и още преди да съм започнала да чета, започва канонадата от въпроси:
Тя: Мамо, аз като бях малка пак ли ми четеше тази приказка за лека нощ?
Аз: Не, мамо, беше мъничка и още не ти бяха интересни приказки, тогава играехме с играчки.
Тя: А мамо, всички бебета ли се раждат толкова малки?
Аз: Да, всички бебенца в началото са много мънички.
Тя: Може ли пак да ми покажеш бебешките снимки?
Аз: Разбира се, ей сега.
Оставям книгата и започвам да търся в телефона любимите бебешки снимки. В съня ми тя обожаваше да ги гледа непрекъснато. Разглеждахме ги, а тя се радваше истински на всяка следваща снимка. Последва още серия от въпроси:
Тя: Мамо, а тогава ходили ли сме на нашата площадка при Марти?
Аз: Да, ходихме, но беше мъничка и те бутах в количка.
Тя ме гледа с интерес и не може да си представи, че е имало време, в което е била наистина толкова малка.
Тя: Мамо, а къде е онази блузка с пеперудката от снимката?
Аз: Подарихме я на едно бебенце, мамо, ти вече си голяма и ти омаля отдавна.
Тя: А мамо, на принцесата когато и омалеят обувките и не може да ги носи повече, принцът как ще я намери?
Аз: Ами принцесата е голяма вече и не ѝ омаляват дрехите и обувките. Когато децата пораснат и станат големи, вече носят един и същи номер дрехи и обувки.
Тя ме гледа с разбиране но и с известна доза учудване.
Тя: Значи принцът пак ще я намери, така ли?
Аз: Да.
Чета няколко изречения и започваме друга тема:
Тя: Мамо, утре ще отидем ли в парка при децата?
Аз: Утре е сряда и мама е на работа, но в събота ще отидем тримата с тати.
Тя: Ще ядем ли пак от зеления сладолед?
Аз: Да, ще ядем, разбира се.
Тя: А мамо, ти защо не ми разрешаваш да се возя сама на онези големите колички?
Аз: Защото, миличко, мама много те обича и ме е страх да не паднеш и да не се удариш…
И тогава се събудих. Не знам какво точно ме беше развълнувало толкова, но едва не се разплаках от умиление. Погледнах към нея, тя кротко си спеше до мен. Прошепнах ѝ: „Обичам те, маменце“ и по някое време пак съм заспала.
Знам, че сега тепърва се започва с въпросите. Наясно съм, че трябва спешно да си опресня знанията по много теми, защото за всеки въпрос мама трябва да има готов, правилен отговор. Представям си, че ще минем през всякакви идиотски ситуации като:
– Мамо, може ли да си сложа изкуствени мигли, моля те, много хубаво стоят!
– Не, не може, малка си още. На тринадесет години на човек не му трябват такива неща. По-добре се концентрирай върху нещо по-смислено.
– Ама Танчето от нашия клас си е сложила, майка ѝ няма нищо против…
Или пък защо за пореден път отказвам да ѝ се купи някоя напълно безполезна вещ. Ще мине доста време, преди да си говорим за наистина важните неща като големи хора, но това е чарът на дечицата. Всяка възраст си носи своето очарование и колкото и да е трудно понякога, трябва да сме адекватни спрямо ситуацията.
Снимка: pixabay.com
Защо ви разказах за този сън? Не заради самия него, най-нормалното нещо е човек да сънува какви ли не неща. Разказах ви го заради края. Онази нощ за пореден път осъзнах колко е важно да казваме на децата си, че ги обичаме. Не просто да им го показваме. Някои родители си мислят, че малките деца не разбират. Аз съдя по дъщеря си – абсолютно всичко разбират, уверявам ви. Е, естествено, че всичко трябва да е съобразено с възрастта, но малките дечица, които още не познават света и за тях мама и тати са цялата им Вселена, имат нужда да чуват, че ги обичате. За тях, мили родители, вие наистина сте всичко – привързаност, утеха, сигурност…, а бе, каквото се сетите. Затова, особено докато са още малки, използвайте всяка възможност да им казвате, че ги обичате. Не само вие имате нужда да го казвате, те имат нужда да го чуват.
Снимка на корицата: pixabay.com
