Има хора, които смятат летенето със самолет за истински ад. Познавам няколко такива и дори знам част от ритуалите им преди полет: изпиват купища успокоителни, пъхат в джобовете си тонове ментови бонбони, зареждат плеърите си с релаксираща музика и стискат здраво в ръцете си някой изпитан в годините талисман. С времето научих, че няма особено работещи „оръжия“ срещу този страх – човек просто трябва да свикне да живее с него или… да си направи дете.
Да, вярвате или не, много от гордите притежатели на аерофобия се разделят с уплаха си скоро, след като станат родители. Причината? Родителите на борда изпълняват „мисия“, която държи настрана дори най-мрачните им мисли – да накарат бебето да стои мирно и тихо на седалката в продължение на нужния брой часове.
Самата аз се сблъсках с това предизвикателство, малко след като дъщеря ми навърши първата си годинка. И понеже имам на разположение завиден брой приятели с брак в чужбина, които прелитат хиляди километри на година в компанията на малките си наследници, бях оборудвана с пълен (и много ценен!) списък с напътствия за укротяване на малки пътешественици. Спазих почти всички изстрадани предписания и – дали заради това, или просто защото понякога съдбата решава да играе на моя страна – взех първия си изпит по летене с бебе с отличен! Това е и причината днес гордо да се хваля с моя работещ ТОП 3.
1. Първото място в класацията си предоставям на изкрещяното броени часове преди полета в ухото ми „И не ѝ давай да пие никаква вода, преди да излетите!“. В ролята на повелителката в случая беше моя приятелка, женена за италианец, чието дете е на година и половина и вече има повече чекирания на софийското летище от мен. Оказа се, че на пръв поглед безумната идея всъщност е много работещо решение. Целта е детето да пие вода по време на излитане, защото преглъщането някак спомага изравняването на налягането в ушите и елиминира една от потенциалните причини за дискомфорт – шумът в ушите, който мъчи и много възрастни пътници.
Ето как, следвайки стриктно инструкциите, ограничих досега с течности на дъщеря ми непосредствено преди полета. Така в сюблимния момент, когато самолетът излиташе, тя с охота се нахвърли върху шишето с вода, а преглъщането от своя страна изпълни своята задача.
2. Приет и изпълнен съвет номер две: „Не се стискай, купи на детето нови играчки!“. Повечето хора около мен знаят, че не съм от родителите, които умират от желание да купуват всевъзможни придобивки за мъника си, само за да са сигурни, че нищо няма да му липсва. Дори напротив – смятам, че за децата е полезно да изпитват липса от време на време, да знаят, че не могат да получат всичко, което искат. Считам го за възпитателно.
В този ред на мисли, избягвам да купувам играчки и други джунджурии (книгите правят изключение) без повод. Отново по приятелска препоръка обаче, приех летенето със самолет за достатъчно добър повод, за да добавя няколко нови попълнения към иначе оскъдната колекция на дъщеря ми с играчки „еднодневки“, както ги наричам. Оказа се, че тези малки радости се справят чудесно с отвличането на вниманието на малки хора и, улисано в играта с тях, моето момиче се замая за известно, много ценно за мен време. Признавам си, че при следващия си полет бих използвала отново тази тактика, независимо от недотам доброто ми отношение към джунджуриите.
3. Номер три е специален поздрав за моята баба, която ужасно страда от ограниченията, свързани с храненето, които налагам в отглеждането на дъщеря ми. Летенето със самолет се превърна в нагледно доказателство на твърдението ù: „Нищо няма да му стане на детето от малко сладко!“.
Обмисляйки стратегията си за укротяване на бебе в самолета, нямаше как да подмина идеята за подкуп с елементи от „забранения списък“, под които аз разбирам всякакви сладки изкушения с иначе ограничен достъп до дъщеря ми. Като цяло не съм привърженик на крайностите, затова не ми трябваше много време за размишления, преди да се отбия в близкото магазинче и да взема две-три неща с шарени опаковки, които обикновено не влизат в списъка ми с покупки. За моя радост, очакваният ефект бе налице – бисквитите от телевизионните реклами може и да не са най-полезната храна на света, но определено вършат добра работа, когато става дума за омилостивяване на миниатюрни пътници.
И накрая – нещо, което не е част от моя ТОП 3, но въпреки това смятам за важно. Децата са способни повече от всеки друг да попиват емоциите на околните. Нямам формула или теория, с която да го докажа, но съм адски сигурна в това твърдение. Затова, както казва сладкодумният Карлсон: „Спокойствие и само спокойствие“. Това може би е най-добрият съвет, който един родител може да последва преди, по време и след самолетен полет.
Снимка на корицата: pixabay.com
