На теория и на практика Семеен портрет

Неделя сутрин – преди и след

Неделя сутрин – преди и след

Да определя родителството с една-единствена дума би било ужасно трудна задача. Толкова много емоции, настроения и мисли са свързани с това начинание, че дефиницията му трудно би се побрала в изречение, статия или дори цял научен труд. Разбира се, че на първо място идват безкрайните Любов и Щастие, съпътстващи отглеждането на малкото човече. Лично за мен следващата позиция е окупирана от чувството за Отговорност и неизбежните Тревоги, които пристигат в комплект с всички положителни емоции. По-надолу в класацията се нарежда и Промяната – тази, която превръща лежерните неделни сутрини в трескав хаос и „изяжда“ почти цялото ти време за нищоправене (много любимо мое занимание).

Не ме разбирайте погрешно – аз обожавам промените. В повечето случаи дори сама ги провокирам, защото изпитвам неописуем страх от монотонността. Още една причина да съм безкрайно щастлива от появата на дъщеря ми, която обърна ежедневието ми с хастара навън и прогони скуката далеч, много далеч от дома ни. Заедно със скуката обаче от вкъщи си отидоха и някои приятни навици от най-безгрижните ми години. Не се оплаквам – знам, че това е само временно положение и съм съвсем наясно, че цената, която плащам, разделяйки се с тях, е нищожна в сравнение с всички положителни страни, с които ме сблъсква родителството.

Въпреки това днес реших да ги споделя – приятните навици, за които у дома си спомняме с умиление и чието завръщане чакаме със затаен дъх. Не че не можем без тях, но все пак…

Дългите вечѐри

Ако майчинството идваше с листовка

Снимка: pixabay.com

Ако майчинството идваше с листовка, описваща всички възможни странични ефекти, непременно щях да включа в нея следното изречение: „Внимание, майчинството може да доведе до лошо храносмилане и да увреди сериозно маниерите ви на хранене“. Не съм сигурна точно кога и как, но при мен този потенциален риск се превърна в неопровержима реалност много скоро след като родих. Някак неусетно дългите приятни вечѐри се превърнаха в скоростно наяждане със сериозен потенциал за номинация в книгата с рекордите на Гинес.

След първите няколко месеца първоначалното „Ще хапна набързо, докато бебето спи“ се трансформира в „Ще хапна после, след като тя се нахрани“. Днес все по-често практикуваме „Яж ти, за да може после да я разсейваш, докато и аз хапна нещо“. Няма и помен от идилията, която цареше на прилежно подредената маса в хола. За сметка на това, вече повече от две години вечер се наслаждаваме на частна шоу програма, която отвлича вниманието ни от телевизора и ни кара да се усмихваме по-често, макар и гладни.

Късните сутрини
Да спя до 11 на обяд за мен е удоволствие, от което много малко неща биха могли да ме откажат. Отдавам се на този грях от ранна детска възраст и нито училищният режим, нито работната рутина успяха да ни разделят. Проспаните сутрини (които мнозина несправедливо смятат за пропилени) са награда, която обичам да си давам, когато имам такава възможност. Днес това продължава да е така, само че броят и честотата на възможностите рязко спаднаха след появата на дъщеря ми.

Признавам, че съм правила опити да потуша тази несправедливост с помощта на различни техники, но за съжаление нищо не помага – сякаш в 8:00 сутринта в главата ѝ иззвънява невидим будилник, който любезно я подсеща „И да не забравиш да събудиш майка си!“. И ако наистина е така, трябва да кажа, че се справя със задачата изненадващо добре.

Заслужените глезотии

Под „глезотии“ имам предвид

Снимка: pixabay.com

Под „глезотии“ имам предвид всички онези приятни неща, които човек прави за себе си без основателна причина – като например това да смениш три цвята лак за нокти в рамките на един ден, просто защото си в такова настроение; или да пропуснеш обяда и вечерята, защото си се отдал на тотално завладяващ домашен филмов маратон; или да прекараш деня в компанията на неочаквано добра книга, която е достатъчно интересна, за да отложиш всички предварително поети ангажименти.

Сигурна съм, че има начин всички тези приятни изживявания да продължават да се случват и след появата на малкия човек в семейството. Дори съм виждала реални примери! За тяхното осъществяване обаче са необходими малко по-различни обстоятелства от тези, които ние имаме на разположение. Наличието на свободна баба в радиус от километър например е предпоставка за поне четири дълги вечѐри на месец, няколко проспани сутрини и най-малко един филмов маратон. А за всички останали, които също като нас нямат този шанс, остава утехата, че дългите вечѐри, късните сутрини и заслужените глезотии съвсем не са задължително условия за щастие. Особено когато в живота ти има гукащ, прохождащ или вече тичащ генератор на усмивки.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.