Прилики и Разлики Семеен портрет

Тъпите неща, които хората с деца казват на тези без

хората с деца

Като цяло хората могат да си кажат много и разнообразно тъпи неща с наличието или без наличието на собствени деца. Зависи от човека – неговото възпитание и чувство за такт. За съжаление някои от нас са се лишили завинаги от тези качества и си цепят през житейското просо както намерят за добре. И закономерно от пиедестала на родители са още по-подготвени да ти обяснят за Вселената и всичко останало. В тази позиция много повече им връзва, щото все пак са майки и татковци и „възпитават“ деца.

Всъщност един истински възпитан човек и бих добавила адекватен, не се интересува от личните решения на другия, не ги оценява или осъжда. Изказва мнението си, ако му е потърсено от отсрещния. Но по нашите ширини месенето е основно занимание на мнозина. Ето няколко показателни примера за такова поведение.

Седи, шугави се около теб, гледа те на пресекулки и накрая си го изцепва: „А бе, ти да не би да не обичаш деца?“

Лошото е, че в своята ограниченост въпросните хора са безкомпромисни, за тях светът е черно-бял, няма нюанси, няма цветове, няма сиво или пък мъничко розово. Дори когато говорят с жена, която е създала да речем организация за сираци и активно прекарва време с тях, но е решила, че не иска да има собствени деца, те са убедени, че нещо ѝ липсва на тази жена. Колко ли може да не обича тя, питам се и не търся отговор.

Често включване, което може да бъде зададено с различен тип интонация е: „ Докога ще чакаш?“ – загрижено, нервно, агресивно, съжалително и дори закачливо. Възможно е да последва и уточнението: „Някой ден ще съжаляваш, че нямаш!“ За да се поддържа т.нар. апокалиптична нотка в изказването. Разбира се, мнозина са тези, особено в България, които разполагат с голяма кристална топка и знаят предварително какво точно ще се случи. Те си предричат на едро, специалисти са, а ти естествено трябва да им се довериш.

Другото, в което тези близки, но много често – далечни познати са добри, е в мистификацията. „Един ден, когато имаш деца, ще разбереш…“ Какво ще разбера бе, пич, твоя избор, твоя свят или пък ще открия Свещения Граал, или чакай – как да правя пюре без бучки? Защо ми навираш тези високопарни фрази, когато животът е много по-обикновен и прост?

Ако недай си Боже си позволиш да репликираш по някакъв начин, следва онова изречение – ключовата голяма тесла: „На теб ти е лесно, аз гледам деца.“ Трас. Отсрещният човек може да е мозъчен хирург, посветен в хуманното дело, но това не го прави пълноценен човек, не е достатъчно или по-скоро несравнимо с подвига да имаш поколение. Разбира се, за мен тези два избора са изцяло несравними и всеки е за себе си. Но когато някой се включи с горното изказване, се сещам за мисионери, хора на науката, на изкуството, които са променили света и да, о, Боже, не са имали деца.
Сигурна съм, че следващият въпрос ще го има и като коментар под текста, щото хората са притеснени. „Какво не ти е наред?“ Това грубо питане, което за мен си е скрита вербална агресия, е най-добре да го подминете. Но уви понякога е зададен уж загрижено. Как да постъпим? Усмихнете се широко и натъртете – Абсолютно всичко, а на теб?

Възможно е тези хора да ти се оплакват или да оправдават собствени житейски спънки с наличието на деца. Репликата е нещо от сорта: „Ако го нямаше това дете, аз ехееее…“

Вие сте получили повишение или заминавате дългосрочно, за да се развивате по някакъв начин, или отивате на кинопанорама, което си е ваш личен избор, тогава той/тя се намесва с горната констатация. Което също е в крайна сметка въпрос на избор или греша?

Но може би една от най-неприятните ситуации е следната, все пак да не забравяме, че се намираме в KLETA MAJKA BALGARIQ, когато патрЕотите-родители се включат с декларацията:

„Наш дълг е да раждаме, щото нали виждаш какво правят по цял ден братята роми, да не говорим за бежанците!“

Пред тези думи, аз повечето пъти хлъцвам, но сега ще напиша следното. Единствената причина, за да имаш деца е, защото го искаш. Всички други мотивации за мен лично звучат от адски нелепо до екстремно тъпо.

И накрая се появява винаги отнякъде майка ти и победоносно казва: „А като остарееш, кой ще те гледа?“

Това е най-силният им коз, да ти внушат страх и ужас, че ще умреш сам и в мизерия и няма да има кой да те спаси. Съжалявам, че ще го кажа, но и да имаш деца пак може да ти се случи въпросният сценарий. Ако си си гледал децата с много любов, има шанс да ти се върне същото. И все пак никой на никого не е длъжен, не трябва да те карат да се обричаш или ти да изискваш друг да ти се обрича. Това не са отношения, основани на любов и почитание, а на страдание. Ако не става въпрос за оцеляване, другото е задушливата прегръдка на роднинските отношения, които могат да те превърнат в емоционален и физически роб.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Белослава Димитрова

Белослава Димитрова

Бела е избрала основно да пише. Прави го като поет и журналист. Скочила е в дълбокото със специалността „Немска филология“, завършва също така и специалност „Журналистика“ в СУ. Работила е като радио водещ и автор в БНР. Сега е част от екипа на Sofia Live. Има две книги с поезия – „Начало и Край” и „Дивата природа”. Пише и проза, когато ѝ се получи и не я мързи адски. Поддържа близо 6 години блог – „Форсмажорна“ за своя и чужда поезия. Учи се от всичко живо, най-вече от децата на свобода и игра. Не допуска до себе си размахване на пръст, арогантно поведение и възрастни, които си мислят, че знаят всичко. Кара зиме и лете нейния червен кон – Персифедрон. Снима улични артефакти.

Facebook коментари

Оставете коментар