Знаете ги бащите – не могат да готвят, влизат в хола с кални обувки и все бъркат кой кош е за цветни дрехи и кой за бели. Освен това са ужасно непохватни и са в състояние да подпалят къщата ви само за няколко минути – точно толкова, колкото са ви нужни, за да отскочите до кварталния супермаркет за кофичка кисело мляко. Да гледат децата? И дума да не става! Всъщност може, но само в случай, че настоявате да заварите дома си в окаяно състояние и да тествате способностите за оцеляване на наследниците си в мега екстремни условия.
Относително такава представа ще получите за бащите, ако решите да съберете информация за тях от холивудските филми. Горе-долу сходен ще е резултатът и ако попитате баба си каква роля отрежда на мъжа в отглеждането на децата. Знам го от личен опит. Слушала съм десетки истории за тоталната неприложимост на мъжа в кухнята и детската стая. Даже съм била свидетел на няколко…
Малко след това пораснах. Хората около мен започнаха да създават семейства, аз самата се сдобих с дете. И с ужас установих, че представата ми за бащите е безвъзвратно остаряла и амортизирана. Оказа се, че докато съм пораствала, са създали нов модел татковци, за чието съществуване нито баба ми, нито холивудските филми загатват. Срещам представители на новия вид навсякъде – вкъщи, на детската площадка, в градския транспорт. Те хранят, преобличат и обгрижват малките си наследници така, сякаш току-що са прочели наръчник за успешни родители. Придвижват се в комплект с мънички ранички с Маккуин, Маша и Мечока или Мики Маус, имат следи от миниатюрни обувки върху панталоните си и носят върху раменете си малки принцове и принцеси, които просто ги обожават.
Снимка: pixabay.com
Харесвам новите татковци по безброй причини. Възхищавам се на смелостта им да нарушат вековната традиция, която отрежда на мъжа в семейството съвсем незначителна роля по отношение на възпитанието и образованието на малките хора. Завиждам на умението им да правят нещата лесни и мисля, че ако има справедливост на този свят, това качество някой ден ще споходи и майките. Обожавам креативността им, благодарение на която повечето притеснения, свързани с облеклото и прехраната на малчуганите, се оказват излишни.
Разбира се, новите татковци не са безгрешни. Все пак те са новобранци в новата си роля… Освен това повечето от тях не са прочели ни една книга на тема родителство и не знаят почти нищо за алергените, вирусните инфекции и акарите. И може би именно в това се крие тяхната тайна. Те правят нещата така, както ги усещат, при все че това често води до нелепи кулинарни експерименти и напълно нелогични цветови комбинации. И при все че това понякога АДСКИ МНОГО изнервя майките, оборудвани с концепция и схема за всеки етап от живота и развитието на отрочето си.
Но ние им прощаваме. Или поне аз им прощавам. Защото с малко повечко йога и валериан бих могла сравнително лесно да преживея лекетата по дрехите, нездравословните обеди и разходките по пижама (защото: „Ами, мислех, че това е анцуг…“). На пазара има чудесни перилни препарати, витамините ще ги набавим на вечеря, а светът на модата в парка е толкова шарен, че едно дете по пижама не би могло да учуди никого. Не бих могла така лесно да преживея обаче липсата на истински татко в живота на дъщеря ми – някой, който да я гушка и да ѝ казва, че я обича хиляди пъти на ден; да ѝ връзва опашки с разноцветни ластици и да ѝ позволява да му лакира ноктите с флумастер; да надува балони и да изрязва гирлянди във формата на миньони за рождения ѝ ден.
Мисля си, че пластилинът под ноктите и рошавата коса имат много по-голям потенциал да предизвикат щастие от изгладените дрехи. А няма по-добри „дистрибутори“ на пластилин под ноктите и рошави коси от татковците. Затова се надявам в бъдеще да произвеждат повече от тях – татковците имам предвид. Подозирам, че техните деца имат много по-голям шанс да станат добри и мъдри хора. Даже съм сигурна в това.
Снимка на корицата: pixabay.com
