В периода 27 юли – 6 август Христина Янева – Хедра ще разкаже повече за естествения процес на кърмене в Бургас, Стара Загора, Плевен, Варна и Пловдив!
От 1 до 7 август за 26-а поредна година ще бъде отбелязана глобалната инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето, известна като Световна седмица на кърменето. По повод мащабното събитие сертифицираният консултант по кърмене Христина Янева-Хедра ще представи книгата си „Всичко за кърменето” в градовете Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив и Плевен между 27 юли и 6 август.
В ценното за всяка бъдеща майка издание Янева хвърля светлина по въпроси като какво дава кърменето на бебето и на майката, как бременността подготвя тялото за кърменето, какво се прави, ако в началото процесът не се случва по обичайния начин (напр. при цезарово сечение или раздяла на майката с бебето), достатъчна ли е коластрата, колко мляко е нужно на детето, как родилката да се справи с често срещани трудности като проблеми със зърната, прекомерно наддаване на бебето и др.
Янева разяснява и повече за различните пози на кърмене, както и за анатомията на засукването.
Христина Янева-Хедра е сертифициран от международния борд консултант по кърмене, съосновател и член на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, майка на две деца и създател на блога „Кърменето като начин на живот”. Съпътстващ лектор и преподавател е на обученията за медицински лица и доброволни консултанти по кърмене, организирани от Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, както и на други мероприятия, насочени към децата. Между всичко това, Христина Янева намира време и да пише – съавтор и консултант е на множество публикации за кърмене към различни списания, онлайн медии и материали по темата, издавани от неправителствени и други организации.
Книгата „Всичко за кърменето” излезе с логото на издателство „Сиела” в края на месец май и мигновено влезе в класациите за най-продавани книги. Официалната премиера бе месец по-късно в София. Сега Янева ще презентира изданието в още пет града в страната:
27 юли (петък), 10:30 часа, книжарница „Сиела” в мол „Галерия”в Бургас
27 юли (петък), 18:00 часа, регионална библиотека „Захарий Княжески” в Стара Загора
28 юли (събота), 20:00 часа, Алея на книгата-Варна (Литературен кът)
4 август (събота), 11:00 часа, ДКЦ „Авис Медика” в Плевен
6 август (понеделник), 18:30 ч., Книжарница „Сиела”, мол „Пловдив” в Пловдив
Откъс от „Всичко за кърменето“, Христина Янева-Хедра
Защо да кърмя
Опитвам се да се сетя дали някога към чувала въпроса защо да кърмя, зададен от майка – и установявам, че никой никога не ме е питал защо всъщност да кърми.
И това е нормално – също както никой не пита защо всъщност трябва да се влюбва. Кърменето, както и влюбването, не е нещо, което „трябва“ да се направи – „трябва“ предполага мислене и причини, убеждаване от страна на разума. Понякога те може да свършат работа, за да преодолееш вътрешните си противоречиви емоции и да си дадеш шанс да започнеш или да продължиш въпреки трудностите. Но ако погледнеш в ретроспекция, не точно разумът е това, което дава отговора на въпроса защо кърмиш.
Когато хвърлиш поглед назад, първите седмици обикновено са тъмна мъгла от дискомфорт, болки и притеснения. Вместо прекрасното време за общуване, в което галиш пухкавата главичка на гърдите си, а бебето се взира в очите ти с нямо обожание, реалността по-скоро ти поднася измъчена йогистка поза, в която ти, плувнала в пот, се опитваш някак да наместиш детето и ръцете му по такъв начин, че да може да стигне до гърдата и евентуално да засуче… някак, знам, че не е перфектно, но, моля ти се, Боже, нека да захапе както и да е, за да може този рев да спре поне за малко.
Всъщност може би някъде там, в последните минути, когато малкото чудо вече спи, обгърнало с ръчички гърдата и поразхлабило акуловата си челюст, се промъква едно такова усещане, странно приличащо на дълбоко удовлетворение и желание просто да останеш така и да се наслаждаваш… стига само да можеше да си позволиш да го усетиш сред вече нахлуващите притеснения покрай дългия, емоционално и физически из-тощителен процес, наречен „Как-да-отделим-бебето-от-гърдата-без-да-го-събудим“.
Но някой незнаен ден неусетно идва и този момент, в който наистина имаш времето – в който галиш пухкави пръстчета, а бебето ти се смее насреща с уста, пълна с мляко. Тогава вече знаеш защо всъщност кърмиш, макар да не можеш да го облечеш в думи.
Не защото бебето ти е умно (с тази майка и без кърменето щеше да е такова, съмнява ли се някой) и не защото можеш с гордост да носиш розовата панделка „От любов към живота“, понеже активно профилактираш риска си от рак на гърдата – съвсем не.
Знаеш, че продължаваш да кърмиш и тогава, когато бебето ти напук на всяка статистика е в болницата с бронхиолит. Бориш се като грешен дявол да поддържаш млякото, докато минат болките в ушичките му при ушна инфекция и отново може да суче с желание.
Със сигурност не мислиш за липсващата си менструация, докато кърмиш – и не се умиляваш от факта, че яйчниците ти са здрави и защитени. В идеята, че бебето ти е здраво (поне през повечето време) и че правиш нещо полезно за околната среда и за всички бедни експлоатирани крави, безспорно има много привлекателни моменти, които със сигурност ти импонират на интелектуално ниво – и които вероятно би споделила в телевизионно интервю по темата. На тема ползите за таткото хич да не те зачекват… ползите за него безспорно са безчислени, нали ти вършиш (от теб да мине – почти) цялата работа около детето.
И ако не кърмиш заради ползите (които реално въобще не са ползи – кърменето е норма, а не някаква специална бонус формула за вечно здраве), тогава защо?
Защото те кара да се чувстваш много силно жена.
И защото прави живота ти по-лесен.
Защото ежеминутно ти доказва и без изследва-ния, че си различна емоционално и физически, като реакции и усещания.
Защото няма нужда някой да ти го демонстрира научно, за да знаеш, че бебе на гърдите се обича по-лесно и се игнорира по-трудно.
И защото ти дава тези магически моменти, в които наистина плашещо силно усещаш точно колко обичаш детето, което заспива на гърдите ти.
Защото е красиво – и защото неусетно как в един момент наистина е станало удоволствие. Не точно физическо (тези нощни кърмения… а никненето на зъбки…) – но определено удоволствие.
Заради общуването. Заради яркото усещане за любовта, която тече между двамата, в този малък, личен ваш свят. И заради игрите и закачките на вече порастващото кърмаче.
Заради усещането, че си незаменима – плашещо и възторгващо едновременно.
Заради малките неща.
Просто заради това, което чувстваш.
