На теория и на практика Семеен портрет

Сдружението на виртуалните татковци

Сдружението на виртуалните татковци

Няма какво да се лъжем, но още с раждането на първото си дете, всеки млад баща изпада в една паралелна Вселена, в която първият ден на детето му на белия свят става на практика и негов първи ден като млад баща.

От този момент таткото пропада в една истинска амалгама от чувства, която включва както въодушевление, неописуемо щастие и чисто бащина гордост /тип „Вижте ме, аз станах ТАТКО!“/, така и едно всепоглъщащо чувство за безпомощност, объркване и страх от настоящето и бъдещето, породено от появата на иначе така дългоочакваното дете.

Тъй като няма вродения майчин инстинкт на жената, мъжът е принуден да се учи в движение, в крачка – ден след ден, нощ след нощ, озвучени от пронизителните бебешки писъци откъм кошарката в другата стая.

И ето, че в един прекрасен ден бащата сяда пред компютъра и става един истински виртуален татко.

Интернет му дава пълна и анонимна свобода да потърси всеки един аспект, който би му помогнал да стане достоен татко при съвместното отглеждане на дете /след като съветите от страна на майка му и баба му не са довели до нищо добро/, без този път да се срамува от пълното си невежество по темата, така както би било в реалния живот.

Започва да рови в интернет и да търси съвети и помощ от там, надявайки се, че хиляди други мъже като него в момента минават този трънлив път и търсят взаимопомощ.

Всеизвестно е, че майките си имат вездесъщия форум бгмама /където можеш да научиш ВСИЧКО – от това как за забременееш, родиш и отгледаш детето си, до съвети за всевъзможни ситуации, откъде да купиш най-евтините памперси и кой е най-добрият педиатър в града/. Има и милион „женски“ сайта и още, и още форуми като горния. Татковците обаче се лутат самотни в тъмното из Глобалното село при всеки проблем и най-често намират… едно голямо НИЩО.

Първо се започва едно полутайно чатене с приятели с деца и със стари гаджета – най-вече посред нощ, когато домът утихне, или през деня, когато половинката най-сетне отскочи до магазина или на кафе с приятелка. Търсят се из нета лесни рецепти за готвене, защото – нали – „и мама трябва да си почине от време на време, миличък“. Тайно се поства паралелно и из разни женски форуми /под женски псевдоним, разбира се/, с горещи молби за съвет и за животоспасяваща помощ. Facebook се преобръща с главата надолу – пак със същата цел, а не както досега – да търсиш снимки на готини гаджета, да пишеш мъдри коментари и да лайкваш всяка простотия, дето я е постнал приятел от немай къде.

/Таткото търси съвети за всичко – как да запази връзката си жива след появата на детето, как да направи една елементарна бобена яхния, как се слага памперс и откъде се купува той, дали жена му отново ще си легне с него след раждането, правилно ли е избрано името на малкото, какво се прави при възпалено ухо и вярно ли е, че в онази там детска градина лелките крадели от храната/.

Виртуалните татковци са едно тайно и невидимо общество от Анонимни бащи /Здравейте, казвам се Камен и съм баща/ и това им позволява да питат всички и всичко. После, разбира се, се стига дотам, че те – като истински обиграни виртуални бащи /нещо, в което силно вярват единствено самите те/, тръгват да ръсят съвети и мнения по форумите към останалите татковци, но това е една друга тема. Форуми, чатове, онлайн дискусии и интернет групи се превръщат в един нов плацдарм на изява и познание, където те до този момент не са вършали.

В крайна сметка обаче виртуалният татко бързо разбира, че сайтове, форуми или интернет групи, посветени на ролята му като баща в канските общи усилия да бъде правилно отгледано детето, почти няма. Има, разбира се, примерно кампания, сайт и Facebook страница „Да бъдеш баща“, затворен форум като „Съюз на бащите в България“ и може би още едно-две подобни недоразумения, но като цяло те се броят на пръстите на едната ръка и са капка в морето от милионите и милиарди сайтове в интернет – много от тях списвани от и за жени и майки.

Съществуват и множество раздели, отделни публикации, изследвания или линкове в чисто дамски сайтове. Те обаче са давани от доказано женска точка, а жена да съветва мъж и то по такъв важен въпрос как точно да бъде баща на собственото си дете, е меко казано съмнителна инициатива – най-често с право отхвърляна с възмущение от мъжката половина на човечеството.

Така че, щат не щат, виртуалните татковци продължават самотното си бродене из глъбините на Глобалното село в търсене на всевъзможна информация, която да им бъде от помощ. А и паралелно с това, разбира се, винаги може да надникнеш в някой порно сайт, да провериш футболните резултати или да изтеглиш последния филм с Джони Деп.

Но няма какво да се лъжем – в крайна сметка всеки от нас накрая тайничко цъква с мишката посред нощ и влиза във форума на вездесъщата бгмама или в някой от останалите дамски сайтове и се надява на чудо – да намери помощ поне оттам…

Спешна при това.

P.S. След като прочете този текст, половинката ми снизходително отбеляза: „Мислиш си, че не знам как през някои вечери ни изчакваш да заспим с малкия и да утихне къщата, а после тайничко чатиш с други татковци и лазиш из сайтовете – точно както понякога аз пък ви изчаквам двамата да заспите, за да изгледам на спокойствие някой филм, да поровя най-сетне из интернет или да почета…“.

 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Камен Петров

Камен Петров

Завършил е българска филология в Софийския университет, но така и не е преодолял страха си да излезе на дъската в класната стая, за да преподава, макар през годините да е водил редица радио и ТВ шоута, рок концерти, конкурси и фестивали. Цели 18 години изкарва хляба си с журналистика, а междувременно пише късите си разкази и дълги романи, текстове за песни и рекламни клипове, сценарии и пиеси, води и собствен блог. После решава, че днешната т.нар. "журналистика" вече не го интересува и подгонен от новите приоритети в живота си (има син на 4 годинки, който също се казва Камен), се опитва да избяга от коловоза ѝ, работейки като барман, куриер, шофьор, ПР, таен агент, музикален мениджър, редактор. Носител е на редица награди за журналистика и литература.

Интересуват го неизменни неща като семейството, любовта, децата, писането (и четенето), пътуването, морето, домашните му любимци. Винаги се е стремил и да се развива постоянно (един ден не е загубен, ако през него научиш нещо ново, дори това да е просто една рецепта за различна салата, както обича да казва една негова приятелка).

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.