Здрав дух в здраво тяло Полезното и Приятното

Не храни детето ми!

Не храни детето ми

Не познавам майка, която да не се интересува от това, с какво детето ѝ се храни. Естествено има и такива, дори и сред тях, които ще кажат: „Не ме интересува, дадох му пакет чипс, защото имам нужда от 5 минути тишина“. Познавам и такива, чиито деца не са виждали шоколад до 5-годишната си възраст. Това за мен са изключителните крайности – да не водиш детето си на рожден ден или просто детско парти, за да не би случайно там да хапне отровна пица, торта или не дай си Боже да пийне сок от кутия.

И аз не съм от еко-био-натурално хранещите се

Снимка: pixabay.com

И аз не съм от еко-био-натурално хранещите се хора, но ми се случи да откача в един случай, в който непознат мъж се опита да набута парченце шоколад в устата на току-що проходилото ми дете. Беше в кварталната градинка, където децата си играят в пясъчника, а ние, майките сме потънали в дълбоки дебати коя марка пелени е най-добра. Изведнъж го съзрях. Баща на по-голямо дете, ядящо шоколад, взе парченце от него (с едва ли особено чистите си ръце) и го засили към зяпналата устичка на моето дете. Извадих най-пискливия си глас: „Абе, господине, какво правите? Как си позволявате? Няма да давате нищо на чуждите деца без да сте попитали родителя!!!“ Той ме гледа озадачено, защото и не подозира, че това не е добра и правилна постъпка. Искал да го почерпи. Детето го гледало лакомо. „Представете си, че е алергично…“. Тогава мъжът подви опашка и не съм го виждала повече на това място. Така ме беше вбесил, че ми даде повод да си взема биричка от близкия магазин, но задължително без мезе. Все пак там са децата и ще искат и те.

Не знам какво приятно чувство придобиват непознати хора да нахранят или просто да почерпят чуждо дете. Сигурно се мислят за дарители – доброволци. Веднъж една симпатична баба в метрото със забрадка и бастун, даде на детето ми, седящо в бебешката си количка, „Лукче“. То детето естествено не знае що е това бонбон, що е това мента, захар и оставяне в устата да се разтопи, та веднага се опита да налапа потенциалното оръжие за бебета в устата си барабар с опаковката. После и с бабата имахме разговор, но по-мек. Този път не стигнах до бира, защото ако пия всеки път, когато някой се опита да храни детето ми, ще съм вечно „на черешата“. Мдааа, и с череши са опитвали да го черпят – „Ама чакайте, не са мити, имат костилки“ – „Нищо му няма. По-добре немити череши, отколкото вредни бонбони”.

Става много трудно, ако не искаш детето ти да яде боклуци, да го водиш в обществени градинки, паркове и площадки. То какви други, ако не обществени? Един път отивайки на такова място, с мъжа ми решихме, че можем да хапнем сладолед, докато малкият си играе в пясъчника. Решихме, че е редно първо да проверим дали няма други деца, за да не ги дразним с леденото изкушение. Имаше още едно семейство с дете и затова ние се отказахме от насладата. След малко жената от въпросното семейство изчезна някъде и се върна след около 5 минути с два сладоледа. Защо на тях не им пука, а на нас – да?

В другата градинка, където винаги е пълно с деца, е пълно и с родители, държащи пакети чипс, солети, „Зрънчо“ и мрънчо. Моето дете, естествено се засилва към някакъв пакет с мазни малки мечета. Настигам го и рязко го дръпвам оттам. „Ама моля ви се, няма проблем, нека си вземе детето да си хапне“ – изправя се жена с дантелена блуза и клин на леопардови шарки. Благодаря ѝ мило, но отказвам с аргумента, че синът ми ще си развали обяда. Няма значение, че е 5 следобед. Както споменах, не съм био-еко-веган, но няма нужда детето ми да яде боклуци. Хапва достатъчно пясък, фасове и стъкла по родните площадки. Все се чудя, като ги е пробвал веднъж, защо продължава да им дава шанс и отново и отново да ги пъха в устата си.
Веднъж бяхме на гости в едно прекрасно крайморско село. Наслаждавахме се на хубавото време и сладките приказки, когато изведнъж страхотно милата домакиня напъха в ръцете на едногодишния ми син горещо кюфте. Вряло, мазно, купешко кюфте. Малко се стреснахме, защото стана изневиделица и никой не очакваше. Детето хвърли (или изпусна) парещата топка на масата. Ето в такива случаи ми е най-сложно да реагирам. Разбирам, че жената е с най-добри намерения и аз трябва да съм ѝ благодарна, че ще нахрани детето ми, но не ми се иска подрастващото да ръфа кюфте, с ръце, без салфетка, без чинийка и виличка, кюфте с неясен произход на каймата в него. Дали има кайма въобще? Сложно ми е, защото, не искам да ме мислят за префърцунената софиянка, която има претенции за щяло и нещяло, но не искам и вредна храна, поднесена с пръсти.

Понякога възпитанието ни пречи

Снимка: pixabay.com

Понякога може би възпитанието ни пречи, защото фиксирайки жадния поглед, вперен в нас, докато консумираме нещо, някак ни кара да се чувстваме задължени да предложим. Каквото и да е, на когото и да е. Смятам, че не трябва така. Смятам, че е редно първо да попитаме родителя на този, който не може сам да прецени или отговори дали съответната храна е подходяща за неговия организъм. Все по-често има случаи на алергични към някои вещества деца, които не могат да устоят на изкушението и да откажат предложена храна. Да, родителите обикновено бдят за такива неща, но грешки стават за секунди. Дано не са фатални. Слава Богу, моите деца нямат алергии засега, но пък лесно се задавят с храна. Предлагали са им пуканки например, при което аз се втурвам да ги вадя от ръцете и устите им.

И какво излиза? Мама е лоша. Нека да е лоша тогава, но децата да са здрави!

Снимка на корицата: pixabay.com