Неописуемо преживяване. Огромно щастие. Безкрайна отговорност. Какво е да си родител наистина? Може би смесица от всички изброени по-горе определения, плюс още поне стотина. Или дори двеста. Всъщност най-малко хиляда. Защото родителството не е формула с точно определени знаци и стойности, а задача с много неизвестни. Или пък изречение, в което повечето думи са заменени от загадъчни многоточия, а единствените задължителни елементи са въпросителните и удивителните знаци.
Именно заради същите тези много неизвестни и загадъчни многоточия, винаги ми е било странно да слушам за правила, закони и неизменни истини, що се отнася до родителството. Като изключим няколко фундаментални „да“-та и „не“-та, свързани с физическото и емоционалното оцеляване на участниците, замесени в този процес, приемам всяка друга категоричност с нескрито недоверие и още по-явно изразен скептицизъм. А желаещите да изразят своята категоричност дебнат буквално отвсякъде…
Най-вероятно още преди да забременеете ще се намерят добри хора, които ще ви дадат ценна информация за това каква е перфектната възраст за забременяване, кои са най-ефективните методи за зачеване и къде да намерите нужния генетичен материал за целта. Същата тази групичка ще нараства прогресивно с всеки изминал ден от бременността ви и ще ви държи в течение за най-добре работещите кремове срещу стрии, най-хубавите хапчета против повръщане и най-удобните обувки за хора с подути глезени. И това е само началото, защото същинското шоу ще започне едва след появата на малкото човече, когато роднини, познати, книги и сайтове ще ви заливат с теориите, разбиранията и очакванията си относно това какво е да си истински родител, да се разбира безпогрешен такъв.
Ако решите да се вслушате във всички тези гласове, има голяма вероятност скоро да изгубите чуваемостта към най-важния от всички тях – собствения ви глас. Тогава като нищо ще се срещнете с още едно чудо – чудото на заблудата. Тя ще ви следва неизменно през целия път и ще ви казва, че нещо с вас не е наред, че бъркате сериозно някъде и не ставате дори за човек, а какво остава за родител. А бъркате, защото…
– сте на 35 и не искате / не можете да забременеете;
– сте решили да родите секцио;
– сте избрали адаптираното мляко пред кърмата;
– сте / не сте ваксинирали детето си;
– му давате зрънчо/солети;
– поръчвате храна от детска кухня;
– разчитате на гледачка;
– сте дали отрочето си на детска градина, вместо да си го гледате вкъщи.
Всъщност бъркате защото… просто така.
Каквото и да направите, винаги ще сте на една крачка (или на цял километър) от истинския родител, или по-точно от тези, които се смятат за такива. Защото истински родители няма. Също както няма и истински хора. Нито фалшиви. Всички ние сме просто родители. И просто хора. Правим грешки, част от които поправяме. Казваме неща, за част от които после съжаляваме. Истински съжаляваме.
И ако някой дойде и ви каже, че е изпълнил успешно мисията си на истински родител, без нито веднъж да кривне от „правилния път“, то значи този човек или е изгубил мерилото си за истинност, или не си е направил труда да чуе/прочете достатъчно информация на тема родителство. Ако срещнете такъв човек, предайте му поздрави от мен – една неистинска майка, която не се страхува от детегледачки и почти винаги носи солети в чантата си.
Снимка на корицата: pixabay.com
