В случай, че вече имате дете, значи вече знаете – вашето отроче е най-красивото, най-умното и най-чаровното! Ако все още сте в очакване на първата си рожба, то тогава бъдете сигурни, че ще се съгласите с мен още в първия миг на вашето запознанство и ще искате да изкрещите пред целия свят, че сте посрещнали в живота си най-съвършеното същество, което може да съществува. Понеже обаче „целият свят“ представлява доста широка публика, ще трябва да се задоволите само с част от него. Тази част може да съдържа или най-близките ви хора, или най-близките ви хора и приятелите ви във Facebook, или най-близките ви хора, приятелите ви във Facebook и всеки, който има желание да се порови в профила ви. Решението е ваше. Последствията и страничните ефекти обаче не са.
Все по-често се чуват гласовете на онези, които с тревога ни предупреждават, че споделянето на лична информация в социалните мрежи е опасно начинание, особено когато тази информация се отнася до деца. Освен опасно обаче, в някои случаи това начинание е и несправедливо.
Снимка: pixabay.com
Нали помните онези моменти от детските и младежките си години, в които сте се изчервявали от срам, докато някой от семейството ви с умиление е разказвал „забавна“ случка, свързана със среднощно напикаване или е показвал ваши голи снимки пред гостите у дома? А сега си представете, че тези гости в един миг са се мултиплицирали и са се превърнали в село с население от няколкостотин или дори няколко хиляди души. Горе-долу това е резултатът от публикуването на „забавни“ детски кадри в интернет. Или поне аз така си го представям.
Знам, че родителите, които редовно „постват“ снимки на децата си във Facebook, го правят с чувство на радост и гордост, с желанието да покажат на света своите красиви, сладки, талантливи и забавни наследници. Знам също така обаче, че не бих била очарована, ако разбера, че преди N на брой години N на брой хора са били свидетели на първия ми досег с гърнето, да речем. Предполагам, че дъщеря ми също няма да е на седмото небе, ако след време открие, че съм споделила този паметен момент от детството ѝ с моите виртуални приятели. Може и да не ѝ пука за това или пък да реши сама да се похвали с постиженията си от детството. Предпочитам обаче решението да е нейно, защото то засяга единствено и само нея.
Снимка: pixabay.com
Знам и друго. Много хора нямат никаква представа (или пък имат, но успешно се абстрахират от нея) за това какви опасности носи това да споделиш важна информация за детето си пред неприлично широк кръг от хора. Съвсем не искам да се впускам в конспирации за това кой какво дебне в интернет и с каква цел го прави. Не мога да пропусна обаче да отбележа абсурдността на това да учиш детето си, че не трябва да говори с непознати, и в същото време да публикуваш негови снимки във Facebook, придружени от информация за името и местонахождението му.
Може би, както обикновено, правилният отговор на задачата се крие някъде по средата – където няма излишни предразсъдъци и ограничения, а опасностите и негативните ефекти са сведени до минимум. Мисля, че има няколко човека от списъка ми с Facebook приятели, които са се настанили именно там, близо до свободата да воюваш за внимание, и достатъчно далеч от твърде издайническите детайли.
В крайна сметка всеки има правото сам да реши какво и колко да сподели за себе си пред широката общественост. И ако един предпочита да използва псевдоним и аватар с анимационен герой в мрежата, то за друг не е проблем да сподели всичко – от датата на раждане и телефона си, до обедното си меню. Когато това „всичко“ обаче включва и информация за друг човек, било то и новороден такъв, нещата са малко по-различни. Не само защото сладките бебета един ден се превръщат в чувствителни тийнейджъри, които приемат всичко много лично и емоционално; и не само защото децата се нуждаят от по-висока степен на защита. Просто защото всеки има правото сам да реши какво и колко да сподели за себе си.
Снимка на корицата: pixabay.com
