Здрав дух в здраво тяло Полезното и Приятното

Искаш да влезеш във форма? Бъди мама!

Бъди мама

Да си мама значи да обичаш, да закриляш, да обгрижваш и да прощаваш. Просто така – защото си мама. Значи обаче и куп други неща. Като например това винаги да носиш резервни дрехи, вода, сок, солети и дребни играчки в чантата си; да намираш време за игри и забавления в края на деня, след като си се разделила с безброй нервни клетки и окончания; да знаеш къде стоят парти артикулите и вредните храни в магазина и умело да ги заобикаляш, когато пазаруваш в компанията на малкото човече. Списъкът е твърде дълъг, затова ще спра дотук. Накратко: мама има най-пъстрата трудова характеристика на света! И ако отстрани майчинството изглежда като еднообразна (а според някои невежи дори спокойна) дейност, то от първо лице нещата са доста по-различни.

Неслучайно по време на отпуска си по майчинство доста жени смъкват завиден брой килограми, без дори да забележат. Напук на общоприетото схващане, че раждането неминуемо води до „развалена“ фигура, те влизат дори в по-добра форма, отколкото са били преди това. Защо ли? Ами, най-малкото, защото прекарват значителна част от денонощието в компанията на няколкокилограмова „гиричка“, която в повечето случаи държи да бъде разхождана, разнасяна, полюшвана или поне подрусвана регулярно. И не само това. По време на така наречения си отпуск, всяка мама се включва в неофициален декатлон с набор от олимпийски дисциплини, в това число носене на бебе, бутане на бебешка количка, събиране на разпилени играчки, мъкнене на пазарски торби, чистене и събиране на остатъци от храна и др.

Мислите, че носенето на бебето е нищо работа в първите месеци, когато то е едва няколко килограма? Ще се разделите с това усещане скоростно бързо, само трябва мъничето да остане в ръцете ви повече от няколко часа. Можете да направите подобен експеримент с перце – ако протегнете ръка и го сложите отгоре, на практика няма да усетите никаква тежест, само след няколко минути обаче ръката ви ще е отмаляла. Затова, когато срещнете видимо изтерзана майка с пеленаче на ръце и ужасни болки в кръста, не бързайте да си помисляте, че се глези. Да изречете подозрението си на глас пък е направо немислимо, освен ако не настоявате да получите изпепеляващ поглед или дори шамар.

Бутането на количка ви се вижда като приятно, дори релаксиращо занимание? Не и ако трябва преди това да измъкнете четириколката от дома си, да я дотътрите до колата, да я сгънете в багажника, след това да я сглобите отново на уречената крайна дестинация, да сложите бебето вътре, и само след десет минути да го извадите и да я бутате с едната си ръка, докато с другата упражнявате вече споменатите полюшващи движения. Не забравяйте, че в комплект с бебето и количката върви и чанта, тип мини сак, в която носите всички необходими за разходката аксесоари – памперси, дрехи, играчки, храна, напитки и т.н. Положението автоматично се влошава, ако сте решили да вземете и някоя надуваема животинка за разкош и добро настроение…

Искаш да влезеш във форма

Снимка: pixabay.com

Пазаруването в кварталния супермаркет също се оценява като „нищо кой знае какво“ от неопитното око: стоварваш желаните продукти от рафта в пазарската количка, добутваш последната максимално близо до багажника и разтоварваш безгрижно покупките. И е така, и не е така. На първо място трябва да се има предвид, че освен себе си и пазарската количка, мама се придвижва и с бебе, което или носи (обикновено в слинг или друго придържащо устройство), или вози в бебешка количка. При първия вариант нещата са относително прости – ако бебето кротува, пазаруването минава по каналния ред, даже с възможност за пропускане на дългите опашки с помощта на добре възпитани граждани; ако не кротува, значи имате сериозен проблем и трябва или да съберете най-необходимите за оцеляването ви стоки и бързо да напуснете търговския обект, или да се приберете с всички продукти от списъка и главоболие, следствие от нескончаемия рев.

Вариантът с бебешката количка изисква малко по-сложни размишления по темата. На първо място трябва да изберете една от двете възможни злини – или да бутате едновременно бебешка и пазарска количка (което, бързо ще се уверите, е непосилна задача), или да бутате бебешка количка и да обикаляте из магазина с нарамена пазарска чанта или кошница. С времето ще разберете, че при този вариант критериите ви при избора на продукти рязко ще се промени и съвсем скоро ще предпочитате леките, компактни артикули пред тези със значително по-голям обем и грамаж.

Освен това ще научите и че придвижването ви из магазина всъщност е по-малкият ви проблем. Тъкмо когато усетите свежия полъх на промяната, която ще ви позволи да возите вече попорасналото мъниче в пригодените за целта „столчета“, монтирани в някои пазарски колички, наследникът ви ще се сдобие с нездраво любопитство към всички цветове и материи. Това ще ви изправи пред нелекото предизвикателство да укротявате желанието му да се докосне до всичко и всички, да оближе каквото докопа, а после да го пъхне незабелязано в пазарската количка, така че тъкмо когато сте на касата и мислите, че приключението е към края си, да се разтичате обратно към рафтовете. И всичко това, само за да ви държи в перфектна физическа форма!

 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.