Да поговорим Интервю

Интервю с двегодишно

Интервю с двегодишно

Едно интервю с двегодишно. Наужким. Така, както аз си представям, че биха изглеждали отговорите, ако с дъщеря ми говорехме на един език и тя можеше да ми разкаже всички онези мисли и емоции, които на този етап изразява с ограничен запас от думи, предимно двусрични.

В родителските среди се носи слух, че е много трудно да отглеждаш малко дете в днешно време. Ти как смяташ – така ли е наистина?

Според мен има много по-трудни за отглеждане същества от децата – например тийнейджъри, мечки, бащите също. Ами слоновете? Родителите, които разпространяват този слух, замисляли ли са се колко много трябваше да готвят и колко големи играчки трябваше да купуват, ако отглеждаха слонове вместо деца? Ние сме направо ангелчета, ако погледнеш нещата от тази страна!

Какво мислиш за термина „ужасните две“, който добива все по-широка популярност*? Има ли реална причина за създаването му или е наложен изкуствено.

Говорила съм по темата с мои приятелки и наистина недоумяваме как тази нелепа измислица успя да си спечели такова голямо внимание. Смятаме, че е дело на някой от лошите анимационни герои, колебаем се между Злодеида, мащехата на Пепеляшка и Гру. Въпреки че Гру само се прави на лош… Както и да е, според мен и приятелките ми, това е поредната мода, която скоро ще отмине. Нищо чудно обаче да изникне друга подобна инсинуация и за друга възрастова група.

Ако можеше да избираш, ти на колко години би искала да си?

На 83. Прабаба ми е на толкова – много мила жена. Винаги, когато ѝ отидем на гости, има нещо сладко под ръка. Има и един куп играчки, с които сигурно постоянно си играе, защото никога не ги намирам на местата, на които съм ги оставила. Последния път например бях скрила един гумен динозавър зад радиатора, обаче тя и него го беше намерила, и го беше прибрала при другите играчки. Аз не се сърдя, важното е, че като дойда, ми ги дава. Не е като някои деца, които хич не споделят…

А ти самата споделяш ли играчки?

Следващия въпрос, моля.

Спомена сладкото. Това ли е любимата ти храна?

Да, определено. Не знам защо се радва на такъв лош имидж. Все се налага да си я извоювам с уговорки. Мисля, че има нещо сбъркано във вкусовите рецептори на възрастните, това е единственото ми обяснение за забраните, които налагат. Чувала съм ги да казват, че не е полезна, но според мен няма нищо такова. Всички деца, които съм виждала да ядат сладко, са били щастливи – това ако не е полезно, тогава кое е?!?

Интервю с 2 годишно

Снимка: pixabay.com

А какво според теб е вредно?

О, много неща! Ходенето на детска градина, пишкането в гърне, рибата. Следобедният сън също не е особено полезен според мен. Всички тези неща прекъсват наистина приятните и градивни занимания, като скачането в локви например.

Какво друго обичаш да правиш в свободното си време, освен да скачаш в локви, както вече разбрахме?

Има ли достатъчно място да отпечатате отговора? Защото ще е дълъг… Да скачам върху леглото, да ровичкам в шкафа за обувки, да вадя неща от коша за боклук, да отварям и затварям вратата на хладилника, да събарям книги и сувенири от рафтовете в хола, да размазвам гримове по пода, да заплитам гердани и други бижута, да се мокря на мивката, да разглобявам разни неща, да се опитвам да ги сглобя и после да рева, защото не мога…

А с играчки не си ли играеш?

Играя, но рядко. Само колкото възрастните да видят, че го правя, защото иначе ще спрат да ми купуват.

Звучиш така, сякаш си хванала „цаката“ на възрастните. Така ли е наистина?

Ласкаеш ме… Тепърва има да ги изучавам, обучавам и превъзпитавам. Поставила съм си високи цели в бъдеще. Не искам да издавам подробности, само ще кажа, че са замесени много торти, балони, люлки, играчки, животни и всички от семейството на Мики Маус.

Може ли един личен въпрос за финал?

Познавам те достатъчно добре, за да знам, че и да кажа „не“, пак ще ми го зададеш. Така че – давай.

Защо когато отидем на гости, си тиха и кротка като ангелче, а когато си вкъщи си бурна и неудържима като ураган?

Въпрос на елементарна култура и възпитание. На първо място не искам да излагам себе си, като се държа като бебе или дори по-зле. Не бих желала да злепоставям и родителите си – все пак в такива ситуации обикновено сме в компанията на техни близки. Освен това е много по-удобно да вилнееш на собствена територия.

––
* От английското the terrible twos – „Етап от развитието на детето, който обикновено настъпва около двегодишна възраст (възможно е да започне и по-рано), и в който децата често казват „не“ и изпадат в пристъпи на гняв.” (https://en.m.wikipedia.org/wiki/Terrible_twos)

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.