Фолиевата киселина (фолат) е вид водно разтворим витамин, принадлежащ към тези от група В, а именно – В9 или фолацин. Както и всички останали, така и този витамин има ключова роля в сложната система от биохимични реакции в организма. Особено важен е фолатът за синтезата на компонентите на ДНК, а това го прави изключително необходим най-вече за клетките, характеризиращи се с усилено делене. Това включва кръвотворенето, както и всички процеси по време на растежа и развитието през ембрионалния и феталния живот и, разбира се, детската възраст. Своята роля фолатът осъществява съвместно с витамин В12. Фолиевата киселина има отношение и към метаболизма на някои аминокиселини като хомоцистеина.
Човешкият организъм си набавя фолиевата киселина отвън, чрез храната, т.е. не си я синтезира сам. Много са хранителните източници на фолати, а абсорбцията им в чревния тракт не е еднаква за всеки от тях. Името на фолиевата киселина произлиза от латински, като folium – листо. Именно листните зеленчуци са едни от най-важните източници на витамина. Наред с тях обаче, не бива в никакъв случай да се пренебрегва и ролята на зърнените храни, на бобовите растения, на ядки като слънчогледовото семе и фъстъци, някои плодове. Ценни в това отношение са още черния дроб и яйцата, както и маята за хляб.
Препоръките за дневен прием на фолиева киселина при лица над 14 години и особено жени в детеродна възраст възлизат на около 400 мкг дневно. При бременност и кърмене те се увеличават на 600-800 мкг дневно. За деца дневните нужди са по-малки, съобразно възрастта им. За ориентир относно количеството витамин, доставяно с храната, бе въведено понятието процент дневна хранителна стойност. Наличието на таблици за основни храни или надписите върху етикети на готови продукти, включително обогатени, може да ни ориентира до колко с дневното ни меню ние осигуряваме необходимото количество нутриент. Ако е над 10-19% от дневните нужди, то продуктът се счита за добър източник на фолат. Най-висок е процентът за черния дроб, но и за зеленчуци като спанака, аспержите. Готови изделия, каквито са някои зърнени закуски обаче, чрез допълнително обогатяване могат да осигурят и до 100% от дневните нужди. Освен това фолиевата киселина също може да се приема чрез мултивитамини или самостоятелно.
През последните години много се заговори за ползата от нея за профилактиката на вродени аномалии. Доказано бе, че адекватният прием на витамина поне няколко месеца преди и в първите лунарни месеци след забременяването, драстично понижава честотата на вродените дефекти на невралната тръба и по-точно на spina bifida и anencephalia. Има данни, че ползата от фолатите не спира до тук, а са важни в профилактиката и на вродените сърдечни аномалии, дефекти на устните и небцето, аномалии на пикочо-половите пътища и др. Недостатъчно ясни са твърдения, че фолиевата киселина може да предпази от хромозомни аномалии като синдром на Даун или този на „чупливата Х-хромозома“. Напоследък обаче се препоръчва и мъжете, на които предстои да станат бащи, също да осигуряват достатъчен прием на фолати с оглед редуцирането на хромозомни вариации в сперматозоидите.
Полза от фолиевата киселина се търси и в други аспекти и дори и сега текат не малко клинични изпитвания за намирането на такава. Такъв пример може да бъде ролята и в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания. Вече стана въпрос, че фолатите имат отношение към обмяната на хомоцистеин. Наред с другите рискови фактори за исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест, и високото ниво на хомоцистеина също се счита за такъв – потенцира развитието на атеросклерозата и свързаните с нея усложнения. Достатъчният прием на фолиева киселина значимо редуцира стойността на хомоцистеина в кръвта, но засега няма клинично значима полза от употребата на витамина. Кардиолози и невролози за единодушни, че понастоящем няма основание фолиевата киселина да се взима превантивно срещу ИБС и инсулт.
Сходна е и ситуацията с профилактиката на злокачествените заболявания. Ясно е, че в основата на последните стои генетична компонента. Наличието на достатъчно фолат би осигурило нормална ДНК синтеза и репарация при грешки. Учени се надяват да намерят превантивна стойност по отношение на много ракови заболявания. Засега обаче данните са противоречиви и дори се счита, че витаминът може да ускори канцерогенезата при налични преканцерозни състояния.
Дефицитът на фолати настъпва, когато приемът и усвояването на фолатите не съответстват на нуждите на организма. Такива са бременността и кърменето, хронични заболявания на бъбреците и черния дроб, малабсорбция с различна етиология, алкохолна злоупотреба. Увеличена е нуждата от фолиева киселина при някои видове анемия. Медикаменти като антиконвулсанти като фенитоин и др., барбитурати, метотрексат, сулфасалазин, изписван при хронични възпаления на дебелото черво, метформин за контрол над диабета, също могат да индуцират недостатъчност на фолиева киселина.
Израз на този недостиг е мегалобластната анемия. Както казахме, фолиевата киселина е важна в синтезата на ДНК, а кръвотворната функция е една от основните засегнати. Това провокира появата на характерни еритроцити в периферната кръв, но и изменения и в другите кръвни клетки. Такава находка може да се наблюдава и във връзка с недостиг на витамин В12. Правилното лечение тук изисква изясняване на генезата на анемията и едва тогава пристъпване към коректно терапевтично поведение.
По отношение на антифолатите в терапията на неоплазиите, като метотрексата – те могат да провокират изявата на фолатен дефицит – с лезии по лигавиците на устната кухина и стомашно-чревни смущения, алопеция, увреждане на чернодробната функция и хемопоезата и др. Добавянето на фолиева киселина в терапията обаче може да опорочи химиотерапията.
Метотрексатът намира приложение при много автоимунни заболявания – лупус, ревматодиен артрит, склеродермия, при хронични възпалителни заболявания на червата и др. Тук добавянето на фолати се счита, че не влошава търсения имуносупресивен ефект.
Алкохолизмът е свързан с дефицит на множество витамини и минерали, сред които и фолиевата киселина. Това се дължи както на хроничните изменения в чревния тракт, на чернодробната и панкреасна фунцкия при тези лица, но и също във връзка с некачествения начин на хранене.
Терапевтично фолиевата киселина се прилага при всички случаи на недостиг. Обсъждано е приложението и в лечението на синдрома на хроничната умора, депресията като афективно разстройство, когнитивните нарушения и сърдечно-съдови заболявания, но на този етап липсват статистически значими доказателства за ефективността при тези състояния.
Токсичност от употребата на фолиева киселина е малко вероятна, но са съобщавани нежелани реакции от страна на стомашно-чревния тракт, кожни реакции или такива от страна на нервната система – раздразнителност, възбудимост, смущения в съня, психози, гърчове, както и алергични реакции към някои от съставките на използваните препарати.
