Когато се замисля по темата за дрешките на вече подрастващите малчугани, в ума ми автоматично изскачат снимки на малки, сладки, току що проходили дечица, преоблечени като слончета, охлюви, аспержи… Горките изобщо не знаят за какво иде реч и или гледат неразбиращо в нищото, или се усмихват, защото всички наоколо се смеят, а смехът, както знаем, е заразен. Подобен вид костюмчета не са част от ежедневния гардероб на малкото дете, но добре илюстрират нагласата на някои родители да игнорират напълно личността на малките и да правят с тях каквото си поискат. Да не говорим за хора, които гримират децата си, освен че ги обличат абсурдно за някакви измислени от тях фотосесии или пък правят друго, много популярно нещо по нашите географски ширини, както се оказа – дупчат им ушите. Ами я си представете, че детето един ден не желае да носи обеци или пък отнася тонове подигравки в училище заради качена от майка му в интернет гротескна снимка на феичка или градински домат?
Подозирам, че преди време обидих една своя позната, която беше качила в профила си снимка на дъщеря си, предполагаемо на възраст около две години. Милото дете, освен че беше с червило и според мен адски неудобна рокля (умален вариант на рокля за фламенко), беше и с някаква ужасна, напълно неестествена за толкова малко дете прическа, закрепена с много шноли, фиби и диадема с огромна роза от едната страна. Още щом я видях се замислих това нещо как не пада от главата на детето, дали не са я залепили? Що не? Аз не бих се учудила, а вие? Какво ли е трябвало да изтърпи милото момиченце докато постигнат върху него този изумителен ефект? Няма как при вида на подобно нещо да не се запитам: „…защо?“. И съответно я попитах. Навярно няма да си говорим никога повече, но на мен ми е меко казано все едно. Жал ми е единствено за децата, с които според мен родителите буквално се гаврят. Ако дъщеря ми някой ден иска да се маскира, аз лично ще ѝ направя най-хубавия костюм, но ще се постарая да ѝ обясня, ако тя не се досети сама де, че в ежедневието си човек няма нужда да прилича на клоун, идиот или чалга певица.
Снимка: pixabay.com
И ето тук идва новата решаваща роля на мама и тати, избирайки дрешки за вече по-голямото детенце – когато то е все още бебе е важно те да са удобни, от хубава материя, правилно подбрани според сезона, практични и, да, като цяло удачни като за дете на съответната възраст. Когато малките започват да излизат от бебешката възраст обаче, в облеклото им има ако щете и елемент на възпитание. Аз вярвам, че стилът и чувството за естетика се оформят от най-ранна детска възраст, така че и аз и таткото полагаме много усилия в избора на дрехи за нашето момиче.
Ще ви споделя и че съм изключително доволна от това, което виждам около себе си на детските площадки – виждам едни прекрасни и усмихнати момичета с едни още по-прекрасни деца, облечени наистина страхотно! Факт е, че изборът на детски дрехи е огромен, но пак има шанс да сътвориш чудеса, както стана дума по-горе. Вече почти не могат да се видят леопардови щампи или морави анцузи с джуфки и светкащи работи по тях. Преди, когато съм ги виждала винаги съм се чудила откъде ги взимат? Сериозно, никога в живота си не съм виждала някъде да ги продават! Но така или иначе процентът им вече е нищожен, така че можем да се радваме и да се надяваме тази тенденция да се запази.
Добре, ще си призная, че и аз си имам своите изцепки по темата. Преди няколко дена например попаднах на един сайт, в който са пуснали уникални малки кожени якенца за деца (еко кожа е, да не решите, че поощрявам дрането на невинни животинки). И да, наясно съм, че това е нещо доста излишно само по себе си – нито на нея ѝ трябва, нито ще го оцени на този етап. И все пак сигурно ще ѝ го купя. Няма как нашият собствен стил да не влияе поне малко на това какво избираме за децата си, но нека все пак не излизаме от границите на разумното. Нали всеки родител иска да възпита страхотни деца? Повярвайте, много е важно как ги обличаме.
Снимка на корицата: pixabay.com
